Напускане на дома си

Subject: Напускане на дома си Fri Jun 26, 2009 5:45 pm

Нямаше път, нямаше пролука. Само дървета и храсти, високи и обгръщащи всичко. И трима пътници. Мъжът с черната коса вървеше отпред и оглеждаше от къде минава, щарейки със черно- сините си очи по земята. Държеше и едно момиченце, мъничко, с дълга бяла косица, която се люшкаше лекочико при движенията му. Беше заспала в ръцете му, докато я носеше, нямаше какво да направи, приемаше това дете, както и всички останали за свои, беше ги отгледал все пак, колкото и нескопосано да се представяше от време на време. До него, на крачка зад него по- точно пък вървеше момче, също не много голямо и потупваше от време на време по земята с една тояга, не гледаше в страни, а само напред:
- Йозеп- сан... какво ще стане с другите деца?- попита след известно мълчание и се изравни с мъжа.
- Всичко ще е наред, оставих трима, които да се грижат за тях, а когато намерим сестра ти, се връщаме възможно най- бързо.- отговори сериозно и ледено, гласът му беше такъв, но пък можеше да дава такива обяснения, които изобщо не мяха типични за такъв уж коравосърдечен човек.
- Къде ли може да е?- Джин затвори очи, макар и да нямаше много смисъл от това, и приведе глава замислено:- Постъпи глупаво, че тръгна така оставяйки само една бележка...
- Че ще се върне с лек за теб.- довърши чернокосият и приведе поглед към момиченцето, което държеше:- Ще я намерим и като наказание ще ти прочете цялата лява левица с книги.
- Онези... дебелите?!
- Същите.- все така сериозно, макар че други биха се усмихнали при възклицанието на момченцето, на него май изобщо не му пукаше за държанието му или просто си беше такъв. Скро щяха да стигнат до граница, от където щяха да опитат да се придвижат по- бързо. Да, напускаха дома си.

Subject: Re: Напускане на дома си Fri Jun 26, 2009 6:49 pm

Най- сетне стигнаха до път, една малка порутена сграда и много каруци в страни. Но пък бяха поддържани, конете в другата част на това "нещо" също бяха в идеално състояние, млади издрави, готови за дълги пътувания:
- Виж ти, кого довя вятъра!- подвикна дебел мъжки глас от вътре и един едър човек с прошарена коса и брада излезе, въртейки подкова в една ръка:- Йозеп и компания, какво ви води насам.
- Грегор сенсей, ще ни ослужиш ли с една. Джули все още я няма.- отвърна чернокосият.
- Вече втори ден, това е много лошо момче, много лошо.- промърмори старецът, но се усмихна широко:- Избирай си и потегляй!
Йозеп не отвърна, само се насочи към конюшната, подбра два, а после и към каруците. Както си и беше помислил, имаше една много в страни от другите, една специално ползвана за важни случаи, а този беше повече от важен:
- Взимам я.- обади се със същия тон, нито звук по- силен или по- слаб.
А докато подбираше, Джин и Грегор тихичко си говореха:
- Значи е оставил децата на онова момиче? Тя дали ще се справи?
- Разбира се, тя е мила, ще се справи.
- А защо... Да, вземи я, тази енай- добрата, Йозеп.- отвърна мъжът и продължи да шепти:- Защо ще взима и Нана?
- В момента тя има висока температура, а само на него позволява да й дава лекарствата, в противен случай изобщо не желае да ги изпие, а когато друг я докосне започва да плаче... без глас.
- Странно дете...
- Дете.- вдигна рамене сляпото момченце и потропа пак няколко пъти по земята, за да се ориентира къде е каруцата с конете.

Subject: Re: Напускане на дома си Sat Jun 27, 2009 10:49 am

Пътуваха вече цял ден и скоро щеше да се смрачи, когато белокосото момиченце отвори бавно очи и погледна чернокосият. За момента той не й обърна внимание, тя спеше до него се го гледаше с любопитвство, със своите голеви червени очи, дори някак зловещо червени, но пък и така мили. Протегна ръчичка и подръпна ръкава му за да му привлече вниманието, след което той я погедна и получи една широка усмивка от нея:
- Нана, успя ли да си починеш?- попита той и пак насочи вниманието си към пътя напред. Детето само кимна с главичка леко исе изправи, сядайки на краката си, обърна се назад и махна с ръчичка на Джин, който още по- кротко и от нея седеше в края а каруцата и сякаш се взираше в потя, през който минаваха и отминаваха.
- Йозеп- сан, кога ще стигнем?- попита момчето замислено, тревожеше се, макар да беше по- малкият и не толкова опитният, се тревожеше за последиците, които можеха да се изсипят върху сестра му. Боже, защо ли изобщо мислеше за това, сега беше още по- уплашен, а само веднъж си го помисли и си помисли най- лошото:- Йозеп...
- До ден или два вече трябва да сме там, ще се качим на кораб, а по път ще разпитаме за Джули.- отвърна мъжът и погледна към кестенявокосото дете от зад, след това и към Нана и леко разроши косичката й с ръка, така че да я накара отново да се усмихне широко.

Subject: Re: Напускане на дома си Sat Jun 27, 2009 6:45 pm

Залезът, нещо което Йозеп харесваше, това се знаеше защото тогава се случваше друго, тогава Джин можеше да вижда. И минута след като Слънцето се докосна до хоризонта тъмнината пред очите на момчето изчезна и всичко му беше така ясно изведнъж. Усмихна се на това и се обърна към чернокосият и Нана:
- Имам няколко минути. Може ли да спрем и да наберем билки?
- Да.- кимна мъжът и изпълни молбата му без други изказвания. Белокосото момиченце също слезе и махна с ръчичка на Йозеп за дойде снея или по- точно той да се разходи, а тя да е с него:- Пази се, Джин, не се отдалечавай. Утре преди обяд трябва да сме на кея.
- Значи ще стигнем до залез до острова?
- Правилно.
Кестенявокоското се усмихна и кимна, след което се насочи към дърветата от лявата страна, а мъжът и Нана към другата. Той се облегна на едно дърво за да има видимост и към каруцата и към двете деца, наистина Джин не биваше да се отдалечава, но минаха само няколко минути и той вече се беше скрил сред дърветата. Йозеп поклати леко глава и се вгледа в момиченцето, стоеше до него, от другата страна на дървото, клекнала и сякаш броеше тревичките долу. Беше особено дете, нетипично и вечно мълчаливо.
- Това... и това.. и...- Джин вече започваше да си говори на глас, подбирайки някои важди билки, които по принцип трудно различаваше, така че единствената му възможност беше или на залез или на изгрев, когато и Йозеп също се занимаваше с това:- И това...- минутите минаваха, а слънчевите лъчи вече бяха нашарили небето с оранжеви и розовишкави нюанси, оставаше му малко време и трябваше да побърза да се върне преди това. А определено се беше отдалечил повече от колкото трябваше.

Subject: Re: Напускане на дома си Mon Jun 29, 2009 6:48 am

Пристанището беше близо. Не бяха спрели, така както планираха, а бяха продължили дори и след залез. Джин редеше билките си и ги класираше по определен начин в една дървена кутия, а Нана спеше. Отново беше качила температура и отново се беше наложило Йозеп за й дава лекарства, а така се надяваха всички това да не се случва скоро. Сега той се взираше в пътя напред, където тъмнееше повече и от нощното небе река, една река, която щеше да ги отведе в открити води, а от тамкъм Островът на който щяха да търсят липсващото пакостниче.

- Ще ги оставим тук, ще ги приберат утре.- отвърна Йозеп на върпоса на един рибар отностно конете икаруцата. Човекът го изгледа подозрително и промърмори нещо под носа си, но това дори не достигна по никакъв начин до чернокосият, той само върна леден поглед към човека и премълча, нямаше смисъл да говори с по- маловажни и низши от него, такова му беше мнението за простите хора. Джин го следваше неотлъчно, докато белокосото момиченце отново спеше в ръцете му:
- Дали е светла?- попита тихо момчето.
- Не мога да кажа. Възможно е и да е, но и да не е.- отвърна еднотипно и спря почти нагазил в реката:- Киара, ще ни съпроводиш ли?- що за върпост, отправен към нещо си. Нещо? Това нещо още щом чу името си се появи като от нищото, от водата и накара хората по пристанището да се развикат и разбягат. Огромна водна змия, чудовище или още наричана... змей.