Дълбоки размисли за миналото и настоящето

Високата и широка тераса, голяма колкото двор, всъщност... тя беше двор бял и блестящ, вечно огрян от Слънцето. С мраморен перипет, над който една дребна фигура се беше надвесила и гледаше ндолу, надолу към основите на Слънчевия храм, така пуст и спокоен, както винаги. Широка шапка покриваше главата му и засенчваше лицето, криейки го дори от самото Слънце. Целият беше обвит в бяло, с кимоно и дълги почти до земята ръкави. Всички знаеха кой е той, дори да не носеше големият златен медальон печат на врата си, който му допринасяше титлата. Титла, която не би трябвало да бъде негова, но той беше длъжен да я носи, защото беше обещал... до края на живота си. Стърчащите бели кичури от косана му се подаваха от шапката и това беше знак, че той беше на сигурно място, че шапката е малка, а това грави самоличността му лесно разкриваема. Нещо, което не биваше да се случва никога, макар и вече веднъж да се беше случило. Вече нямаше значение. Той щеше да продължи да се крие и щеше да носи малки шапки само, когато всичко около него беше спокойно и нямаше кой да го предаде. Той... Мисаки, младият вампир, наследил жреца без да го желае, без дори да си мисли, че би могло да се случи. Но вече много години беше на този пост и трябваше да продължи. Надигна се погледна небето, което направи прасковено- розовите му очи още по- светли:
- Сър?- някой зад него се обади и привлече вниманието му.
- Да, знам.- отвърна с мек и тих тон, нетипичен за вампир, очите му проследиха фигурата в сенките на вътрешната зала, другият, който се киеше там, но беше най- добрият му приятел и съветник, негов представител:- Но не бих могъл да замина сега, не и когато започват подготовките за... ъм, пак го забравих...- опита се да се усмихне, но дори и да успееше, в очите му липсваше блясък за усмивката, очите му просто бяха празни.
- Карнавала на Слънчевия дракон, сър.- отвърна онзи и тихичко се засмя.
- Да, да... съжалявам. Трябваше да направя това още отдавна, но... сгреших. Сега вече е късно, а и нямам време. Животът ми започна да се усложнява... нали, Джийми?
- Не сте прав, всичко си тече като по вода, може да имате затруднения, но винаги се справяте, ще успеете исега, сър.
- Сега... мислиш ли?- приведе глава и се насочи към вратата, към сенките, към другия:- Тогава, Джейми... мога ли да пратя теб да провериш дали опасенията ми са истински, дари той може да е най- подходящ за истински жрец или търсенето ми, лъжите ми ще продължат?
- Разбира се, сър. Може да разчитате на мен.- отвърна мрачната фигура и съвсем се изгуби в сенките. Мисаки въздъхна и прекрачи прага на вратата към залата, където никой друг не можеше да влиза, никога.

Това беше единственото място, където се намираше ледена сянка, в залата на жреца. Олтарите, статуите и рисувани пана красяха стените и ъглите, а през един идеално кръгъл отвор везно се виждаше Слънчевия диск. Мисаки седеше на пода и се взираше в този кръг замислено, шапката лежеше на пода, на няколко метра от него и сега имаше бели кичурчета, които стърчаха още повече. Само да не го видеше някой от лудите, занимаващи се с външността му. Не че бяха много, съществуваха само петима, които знаеха как изглежда в действителност, и още двама някъде, далече от тук. Чудеха му се дали решението му беше правилно, че ги освободи, но решението си беше лично негово. Просто беше усетил нещо, макар и да не беше този, който трябва. Дори косата му не е естествена, а сива, но изсветлявана заради прикритието си. Така се беше умислил, че когато някой се доближи до него дори не разбра, но когато му нахлупи нова шапща, така го стресна, че го събори на една страна:
- Мисаки- доно, добре ли сте?- спокоен и ясно уравновесен мъжки глас. Момчето замълча, но с негова помощ се изправи и кимна, оправяйки шапката си:
- Всичко е наред. Но какво има сега, Риввил?- погледна онзи срещу себе си. Висок и рус, с два рога, стърчащи на главата му като рога на овен, а червено- оранжевите очи бяха като жар:
- Съветникът ви смята да потегли още сега, за да не е подозрително ще има още някого с него, затова ще е...
- Разбирам, Рив. Да вървим тогава.- пооправи шапката си и дръпна тънкия воал, който до сега сякаш беше скрит в самата шапка, голяма колкото чадър. Тънкия плат се спусна плавно пред лицето му, прикривайки го напълно, но оставяйки видни тяколко бели кичура, както провеше и отишлия си жрец.

Бавни итихи стъпки, озвучаващи белия коридор, където дори сенките бяха бели, макар и малко по- тъмни. Големите прозорци наподобяваха дворцови порти, така че светлината да навлизаше и върте колкото е възможно повече. Бялата фигура на Мисаки вървеше напред със забит в пода поглед, но не се виждаше от воала, така и трябваше. Зад него рогатият го наблюдаваше, сякаш знаеше какво му е, та той беше още дете, най- младият тук, най- невинният и беше натоварен с всичко това амо защото беше лично обучаван от предишния. Риввил отклони поглед напред към приближаващата врата, когато момчето се обърна рязко към него и дръпна воала:
- Рив... Риввил, онегай...- заговори трескаво, за пръви път от както беше на този пост, за първи път от... от петнадесет години, на колкото Мисаки се представяше, че е всъност.
- Не, Доно, невъзможно е, няма кой да заеме вашето място през това време, а и е опасно. Не можем да го допуснем каквото ида става. Нямате право да излизате от границите на острова, освен ако не става дума за политически въпроси.- отвърна категорично русокосият и поклати глава, като дръпна пак бялото покривало пред лицето на розовоокият вампир:
- Тогава кой ще тръгне с Джейми- сан? Той от къде ще реши къде да потърси... аз мога да го усетя, мога да...
- Не!- отсече още по- категорично:- И между другото... Ще останете за известно време без грижи за белия цвят на косата си...- отговори и се засмя изведнъж, Мисаки се подсмихна скрито и махна с ръка, че е разбрал. Останаха така в коридора още няколко минути, докато полу- демона се укроти, намигна на момчето и кимна към вратата за навън:- Да вървим, докато някой не е решил да провери дали всичко е наред, Доно.
- Хай.- отвърна тихичко и продължи напред и стигайки вратата Риввил я блъсна с ръце, отваряйки я цялата и позволявайки на светлината да заличи дори бледите сенки от колоните на прозорците. Имаше дълга и широка бяла пътека, водеща до брега, от двете й страни се разполагаха големи статуи от лъскави камъни, всякакви животни заели застрашителни пози, които бяха като пазачи на пътеката от пристанището до храма, мястото от където хорат минаваха преди да влязат във величествената сграда и да помолят жреца и поклонниците за помощ и съвети. А долу, на кея, до кораб от брезово дърво бяха трима от поклонниците , трима от петимата знаещи кой е зад вояла и широките дрехи, прикриващи дори структурата на тялото му.

Дори се бяха събрали хора, любопитни от така неочакваното и внезапно отпътуване на главният жречески кораб, който се изкарваше на вода само при големи пътувания до континента и то само на жреца. Но нали сега наближаваше карнавала на Златния дракон, хората се питаха къде е решил да ходи техният водач. И то с толкова малко придружители. Сега на пристанището бяха само той и още четирима от най- близките му, петият ги наблюдаваше от голямата тераса на храма и кимаше одобрително, знаеки за всяко дейстгвие на Мисаки и без да го пита:
- Генкай и Риввил ще останат с вас, сър. Ние с Кай и Ийв ще заминем и ще се върнем до седмица, като всеки ден ще ви пращаше послания за развитието на задачата ни.- обяви Джейми и леко се поклони.
- Благодаря ви, на всички. Ще направите нещо толкова важно за целия народ, острова и паметта на Каин- Аион- семпай, аригато.- отговори тихо, и премести погледа си към елфката, макар и тя да не виждаше очите му, зцнаеше че се отнася до нея:
- Да?
- Моля ви, само не се забърквайте в неприятности, стойте възможно най- потайни и незабележими и...
- Разбира се, доно, не им се притеснявайте, няма да са напълно сами.- обади се Рив с шегаджийска нотка в тона:- Вълчицата Ишизу ще ги държи под око постоянно.
- И тя ли ще идва?- попита Кай и разроши леко коса.
- Да, като същество способно да проучва, без да се налага да разпитва.- кимна рогатият.
- Да, благодаоря и за това Риввил, ще ви помоля да обходите всяко място, където се предполага че могат да са, моля... опитайте да откриете и двамата, нужни са, дори ида не искат. Ако успеете, пишете ми, за да сваля бариерата, която ги държи далеч от тук.
Тримата кимнаха ряьзко, поклониха се и се обърнаха в синхрон, качвайки се на величествения златисто- бял кораб, чиито платна бяха обрисувани със сияйни слънца, символите на това място.
- Успех...- прошепна Мисаки тихо и не трепна, а така му се искаше да им махне с ръка, но не можеше, трябваше да се държи серизоно, да се държи като него.

Вратите на залата отново се затвориха след скритият под воала. Шапката пак се озова на пода, а младия вампир се облегна на стената и си пое дълбоко дъх:
- Ще се справят, нали Генкай?- дори не погледна към жената на вратата, идваща от голямата тераса. Тя стъпаше бавно и съсредоточено, гледайки Мисаки изпитателно:
- Не бива да се съмняваш в тях. Те са не само твои поклонници, но и приятели, а това е най- важното. Щом си ги помолил за услуга ,ще направят всичко по- силите си.
- Казвали са ми го и преди, но имам чувството, че повече ме приемат като... като...
- Не говори глупости, Мисаки- кун!- подвикна дребната жена с розовишкаво- сива коса и се намръщи. Риввил се подсмихна на тона й и изражението на розовоокото момче:- До края на дните си всеки един от нас ще ти бъде приятел, подкрепа, не разбирам къде си губиш ума от време на време и ти идват такива идиотски идеи, че да си мислиш за това. Ти пое поста на Каин- кун, следователно зае и неговото място сред приятелите му.
- На... наистина?- попита плахо и се опита да се удмихне.
- Наистина.- кимна Генкай и го превари с усмивката си:- А сега се заемай с документите, че тази година очакваме тройно повече представители на различните елементи да посетят карнавала.
- Тройно? Тройно?! Генкай, как това събитие се е разпространило толкова бързо из континента?
- Ами... ще питаш съветника си.- вдигна рамене и му обърна гръб:- Сега спокойно и на работа, няма аз да подпечатвам, медальона е у теб.
- Да, добре...- въздъхна и се отдръпна от стената, като направи няколко бавни стъпки към ъгъла от другата страна, там където на купчини се забелязваха бели листове, хиляди документи и една прозрачна личнос:- Нана- семпай?- Мисаки беше като вцепенен от духа пред очите му, от тази жена.
- Пораснал си, Мисаки- кун, не мога да те позная.- усмихна се тя. Висока, с дълга бяла коса, навиваща се на големи букли и тъмно- червени очи, беше като кукла, но в действителност беше призрак:
- Какво искаш?!- първият въпрос към нея дойде от рогатия, който застана пред Мисаки, а после и Генкай.
- Нищо особено, просто исках да видя незаконния наследник на баща ми. Забранено ли е? И без това съм полу- мъртва, Ключа на живота ми е затворена в телцето на едно малко момиченце, а аз съм просто призрак обикалящ от едно място на друго. Нима ще ми забраните?- намръщи се леко и се вгледа във вампира:- Не смятам да го наранявам, той е просто заместник, който търси законния наследник на храма. Ако още бях жива, лесно щях да открия малкото си братче, но всички сте запознати със случая ми... така, че да не си припомняме миналото, става ли?- усмихна се пак и се пренесе по- близо до тримата:- Мисаки- кун, силата ти се развива, но все още е много по- ниско ниво от тази, с която са родени... моите малки братчета. Ако някой ден ти се наложи да се срещнеш с тях, как ще понесеш това, което те си мислят, че е нормално за тях, а всъщност изобщо не схващат с какво разполагат?
- Те не са такива, Нана- семпай, много се бъркаш с мнението си за деца, които дори не си виждала...
- Да, защото бях убита преди да са се родили. И все пак, защо си на това мнение, Мисаки- кун?
- Защото вече съм ги срещал. Може да имат сили, но не биха ги освободили просто така, дори да не подоризат... а и жрец може да е само един, значи силата само на един може да е по- голяма от моята, нали?
Белокосият призрак се намръщи пак леко, но поклати глава:
- Явно съм те подценила, познаваш ги, така ли? Срещал си ги и си усетил силите им, но по отделно ли или заедно?
- В какъв смисъл?- Мисаки също се намърщи леко.
- Помисли си хубво, те са близнаци... единя без другия не може. Как си представяш само един от тях да дойде тук? Невъзможно е!- повиши глас накрая и се отдръпна изведнъж, избледнявайки и изчезвайки.
- Близнаци... да не могат един без друг... не разбирам...- повтори след няколко минути, гледайки на там, където тя изчезна.
- Искаше да каже, че не могат да бъдат разделени, а щом единя е светъл, другия тъмен, това може да създаде проблеми.- обади се Генкай смръщено, отново поглеждайки към терсата:- Единя няма да иска да припари до тук, а другия ще го последва, защото не може да се отдели от него.
- Но тогава никога няма да ги убедим дори да говорят с няс!
- Може и така да е, Доно, затова най- веротяно ще се наложи на сила да ги накараме да дойдат тук и светлия да се съгласи с решението, да приеме наследството си.- отвърна русокосият.
- И да държим брат му насила? Той ще се опита да разруши острова.
Рив замълча и затвори очи, повече отговори не можеха да дадат, всичко наистина се объркваше, така както Мисаки беше предположил преди да изпрати трима от поклонниците си на пътешествие в търсене на онези.

- Риввил, знам какво усетих преди година. Сигурен съм.- колкото и да изглеждаше съсредоточен в подпечатването на документите със златния медальон като слънце, висящ на врата му, не можеше да спре да мисли за призрака на белокосата:- Защо тя говореше така? Да не би да знае нещо повече... нещо, което аз не съм разбрал до сега?
Полу- демонът го погледна през рамо, като през цялото време той също не беше по- назад с размислите си, само че погледът му шареше по белите цветя на терасата, там някъде беше и Генкай:
- Както казахме, те са близнаци. Няма да се отделят един от друг и веротяно ще се наложи наистина на сила да ги накараме да дойдат тук, но до колщо ще успеем да ги задържим... не знам.- поклати глава и погледна вампира:- Предишният жрец имаше необикновена сила, но всичко си отиде когато една жена се появи в живота му, първо Нана- семпай, която беше оставена тук, а онази жена просто изчезна. Каин- Аион се чувстваше зле, че тя си беше тръгнала и точно когато я беше забравил... смятахме завинаги, тя отново се появи в живота му и й беше нужна само година за да върне блясъка в очите му, давайки празни обещания, че ще остане тук завинаги...
- Тогава Нана- семпай беше убита.
- Точно така, а на бял свят се появиха две бебета с различни елементи, но беше наредено от баща им да бъдат пратени на континента. А Генкай беше разучила нещо покрай онази жена, нещо което я беше стреснало и разтревожило и се опита да предупреди жреца, но не успя да достигне на време до него. Всичко се случи бързо и тихо, Каин- семпай беше убит от собствената си съпруга, представителка на Калигорис. Това беше нейната тайна, разкрихме я, но прекълено късно...
- Тогава вие сте убили нея.- Мисаки склони глава и стисна очи.
- Защитавахме острова, храма, народа... но не успяхме да защити най- важният. В последните си думи, той нареди ти да заемеш мястото му и цялото внимание да бъде пренесено върху теб, че ти си единствения чиято сила може да бъде близка до неговата, заради това че си му бил чирак си придобил някои умения, неизвестни на други.
- Не знаех за всичко това...
- Защото беше още дете. На колко години се представяш, че си Мисаки- сама, а на колко си в действителност?
- Бях на толкова, когато ми казахте да заема поста на Каин- сенсей.- отвърна момчето и го стрелна с поглед:- Това обаче мисля, че няма нищо общо с въпроса ми.
- Само ви разкзах, това което трябваше да остане само между нас, присъстващите на трагедията в онзи ден... преди няколко континентални дни сметнахме, че ще е добре да знаете всичко, затова не ни се ядосвайте, Доно.
Розовоокият отклони поглед и кимна леко, замислено:
- Добре, продължи...
- Говорим за близнаците. Според преданията само един може да бъде жрец, само силата на един може да е достойна за този храм, същото което усетихте преди година, когато те бяха тук. Така е, Нана- сама, знае за силата на единя и за това, че той предпочита да я държи затворена в себе си, вместо да я използва както подобава. Това веротяно му причинява неприятности, невидими за тези около него.
- Значи наистина съм усетил силата му тогава?!- възкликна и се изправи рязко от масата, разпилявайки няколко документа, няколко ли, почти цяла купчина бели листя се пръснаха по пода около него.
- Вие си знаете, казвам ви това, което ние знаем от проучванията си. Истина е, че силата само на единя е много по- голяма от вашата сега, много по- голяма и от тази на жреца Каин, но тази сила ще намелее драстично ако другия близнак е далеч. Това искаше да каже тя...
- Че един без друг не могат, защото силата на законния наследник- жрец намалява, ако брат му не е близо до него. Колко глупав съм бил.- удари се с ръка по челото и се върна на стола:- Колко глупав...
- Не говорете така, още сте млад за такива предположения. Точно тук идва и нещо, което може да ни е от полза при среща с близнаците. Ако ги разделим, Мисаки- доно, ще можете да надделеете над светлия близнак със силите си.
- Това ще е нечестно, все едно са някакви престъпници и се опитваме да ги заловим, не мога да се съглася.- поклати глава и белите му кичурчета пак се разпръснаха и щтръкнаха навсякъде. Ако Йив беше тук сега, до сега да се е разпищяла при вида му.
- Но ако нямаме друг избор, Доно, това ще е крайното ни решение, трябва да ни дадете съгласие?- Риввил го погледна изпитателно и скръсти ръце.
- Ще си помисля...- отвърна тихо и подпря глава на масата. До сега му се налагаше да обмисля събития от миналото, да решава събития за настоящето ,но никога за близкото бъдеще, за това което можеше да се направи, само ако хората му решеха и той им дадеше позволение.

- Това...- Мисаки вдигна глава отново от онези документи и очите му се разшириха. Печатът- слънце падна на земята с един зловещо шумен удар и се търкулна някъде към ъгъла зад масата с листовете хартия:- Генкай, Риввил, усетихте ли го?!
- Да.- обади се първа възрастната жена и влезе към средата на залата:- Светлият близнак го е направил...
- Но за тъмен, това не би трябвало да е нормално, не го е направил за брат си, а за...- заговори и рогатият замислено и намръщено.
- За Жризата на Тъмните.- вампирът се усмихна широко и седна на стола, опирайки глава на ръцете си:- Той го е направил, без значение за кого, важното е, че се е примирил и е допуснал енергията му наистина да излезе на яве, така както трябва. Вместо да я крие и затваря в себе си... важното е, че го е направил. Вече съм напълно убеден, той е, той е... без съмнение. Сега вече тримата ми пратеници ще могат да го усетят навсякъде.
Генкай и Рив се вгледаха в момчето и също се усмихнаха, той беше радостен и развълнуван, това радваше и тях. Само, че с това което усетиха преди мигове, можеха да бъдат убедени и в още нещо, връзката между близнаците... е още по- здрава... сега.

Това бяха едни от последните, върху които постави слънчевия печат и тъкво ги нареди прилежно върху другите, че да могат да бъдат изнесени от тук нормално, без да бъдат разпилявани. Или поне се надяваше. Един силен плясък от вън го изкара от кожата му, залитна и изпобута всичките купчини с документи, затъвайки сред тях. А Генкай и Риввил се направиха на приятно разсеяни, като му хвърлиха по един бърз поглед и излязоха мълчаливо навън, при причината за този шум. А причината си беше голяма. На сред тази тераса- двор имаше и езеро, огромно сигурно колкото половината тераса и пълно със искрящо бели водни лилии. Две тъмни очи се подадоха от под кристалната вода, а после и малката главичка с оранжевите си краски:
- Киара- сама, какво води дракон като теб насам?- заговори рогатият и приклекна до езерото. Мисаки изобщо не се поколеба, когато чу названието на името й, захвърли преди миг започнатия опит за ново редене и изхвърча от залата с радостна усмивка:
- Киара, не мога да повярвам, че те виждам отново!- възкликна и също се приближи, полагайки ръка на главата на черния дракон:
" Трябва да говоря с вас, господарю Мисаки..."- отвърна тя и се надигна още от водата, като някои от водните лиии сякаш блестяха по черната й кожа, то си беше кожа, не лйспи като при други дракони. Вампирът кимна и се отдръпна малко назад, за да не бъде залят от водата, която Киара понесе със себе си при издигането си. И все пак половината остана в езерото:
- Какво има? Ти си континентален дракон, не очаквах чак тук да дойдеш. Но щом... нещо сериозно ли е? Разкажи ми всичко!- настоя и прие сериозно изражение, очаквайки думите на дракона.
" Предполагам не е необходимо да казвам колко по- сериозни стават проблемите с Калигорис? Дори тъмните мисля, че трудно ще се справят, нищо че смятат пробмема само техен. На мнение съм, че всички елементи трябва да се обединят в пълния смисъл на думата "обединение" и да се обсъди евентуална съпротива от всички страни."
- Да, това ще се опитам да направя на Карнавала на Златния дракон тази година, но се съмнявам да ме послушат. Пък и трима от най- доверените ми са на континента, търсят някого...- кимна Мисаки.
" Разбирам. Тогава по същество за това, което наистина ме доведе тук. Йозеп- сан ме праща, бяхме на острова на Нощта, заедно с деца за които се грижи той... Джин и Джули. Жрицата направи нещо много благородно като използва силата си и тази на езни цветя от острова си, за да върне зрението на малкия Дракинзи, обаче..."
- Върнала е зрението му?- намеси се възрастната жена:- Премахнала е проклятието на Калисто? До колкото съм чувала, жрицата на Тъмните е много млада, как е успяла да се справи?
" Нямаше никакви затруднение. Разби проклятието с лекота, дори не мисля, че усети тъмната магия над Джин, което е хубаво... от една страна много хубаво, но от друга... момчето още не усеща никакви въздействия, но след време когато двете тъмни енергии се сблъскат в него, може да има проблеми."- Киара разклати леко глава и оранжевишкавите краски се разлюляха и разпръскаха малко вода около главата й.
- Проблемът е ясен и Йозеп- сан едва ли би се справил с това. А още по- голям проблем е, че и Калисто и майката на Джин- кун са мъртви. Щом Жрицата на Тъмните е разбира проклятието над зрението му без дори да го усети, значи силата й е невероятна. Значи...- Мисаки замлъкна и си пое дъх.
- Значи само тя може да се оправи с проблема, който предстои. Магията на Калисто е вечно скрита, за всекиго и само по- силна магия е способна да я пробие без никаква съпротива, все едно нищо не е имало...- заговори Рив и погледна към Генкай.
- А точно такъв е ефекта по принцип, всички да смятат че нищо никога не е имало. Вещицата беше наистина сръчна Калигорис... признавам.- жената затвори очи и въздъхна:- Мисаки- кун, мисля, че знаеш какво трябва да се направи?
- Знам.- потвърди и кимна, от ръкава на кимоното си извади една златна плоча с изграфирано слънце от едната страна и йероглифи, потвърждаващи афтентичността му, от другата страна:- Предай това. Нека очертае с пръст слънцето за да прочете съобщението ми.- Киара захапа внимателно плочката от ръката на белокосият вампир и се издигна от водата напълно.
" Ще го предам... незабавно."- отвърна и разлюля с вятъра от крилете си всички растения в градината.

Напуснаха Острова на Вечната Нощ, като черният дракон се стремеше шума от крилете й да е колкото се може по- тих и май се справяше. Устремено следваше един курс, без да казва нищо. Една цел беше пред погледа й и скоро наистина се появи пред погледа й, пред погледите на всички.
- Не е ли ирония? Мястото от което ни изгониха по не особоне приятен начи, сега се връщаме там...- проговори Ника, седейки намусено върху червения си диск на няколко метра след дракона. До него Нава май също не беше ообено доволен, но това че така можеха да предпазят Джесика, можеше да го накара всичко да направи. И наистина прекосиха онази граница, която преди година им беше поставена, и нямаше нищо. Йозеп ги погледна за миг, носеше се над тях спокойно по вятъра:
- Жрецът свали щита, казах ви. Не сте очаквани там, но неговата магия можеше да е пречка за Жрицата, затова беше наложително.
- А ти от къде го познаваш?- сепна се червенокосият.
- В храма му беше извършено пречистване, което да укроти тъмнината ми преди години. От тогава.- отвърна чернокосият и вдигна ръката с пръстена:- Нещо като негов поклонник съм, макар и да нямам контакт, когато съм нужен, тогава ме викат.
- И тоя жрец е един...
- Това е неговото задължение, все пак.

Островът се виждаше идеално от въздуха. Светъл, разбира се, Вечен Ден, плажове нямаше, бяха от бели и бежови скали, а всичко друго беше растителност. Подредени като спирала около белия мраморен храм бяха домовете на жителите, и една дълга права пътека от храма до пристанището, където всички кораби бяха подготвени сякаш да отплават всеки момент със своите слънца по платната си. Драконът плавно се спусна надолу, от към задната част на белия храм, където имаше малка площадка, сякаш подготвена специално за летящи посетители, обградена от висока злетиста ограда и няколко човека, особняци още на пръв поглед, които чакаха долу.

Щом краката й докоснаха земята,тя малко се олюля...Не беше идвала тук...от доста време.И още тогава осъзна колко котешка беше природата й на моменти.Винаги се унасяше под силното слънце,дори на моменти започваше да мижа и да мърка без да се усети.
-На някое пиянде приличам сигурно...-сребристото й кимоно отразяваше ярката слънчева светлина и отдалеч приличаше на малка звезда,паднала от някъде си.

- Не мисля.- отвърна Йозеп, стъпвайки на земята зад нея също, Нава и Ника по- плахо пристъпиха исе огледаха, спирайки погледите си на първия приближаващ. Висок и с рога като на овен, очите му обходиха новодошлите от глава до пети и последва един поклон пред синекосата, като златната брожка на яката му и пръстенът проблеснаха слабо:
- Милейди, не ви очаквахме толкова скоро, но ако случайно имаше закъснение в идването ви, след като получихме съобщението на Йозеп- сан, щяхме лично да дойдем.- проговори и се изправи. До него се приближи и една дребна жена с розовишкаво- сива коса, която се вгледа в Джесика:
- Определено жрицата наистина е млада.- усмихна се мило и се обърна към вратата, голяма, двукрила от бяло дърво, където стоеше едно среброоко момче:
- Моля, последвайте ме, всички. Жрецът ви очаква.- отваряйки уста, вампирските му зъби станаха ясни. И всеки един от тях имаше по брожка- слънце и същия пръстен като този на Йозеп.

-Боже,колко ще се зарадва той на новините,които нося...-изправи се и прие по-представителен вид,после щеше да се прави на котка.-Извинявам се за неочакваното ни пристигане,но се случи един...малък...инцидент.
Погледна за миг през рамо към Нава и Ника.Нещо не й хареса как бяха едни паникьосани...Не можеше да им помогне сега,това не беше нейния дом...Извади златната плочица от ръкава на кимоното си и продължи напред след непознатите.

- Досетихме се, не получаваме бързи съобщения от носители на слънчеви пръстени често.- отвърна рогатия и погледна плочката:- Получили сте съобщението на господаря ни? Чудесно. Ще можете да говорите с него веднага.- кимна към вампира, който отвори вратата и влезе вътре, следван от жената:
- Не се изненадвайте на тишината в храма, единствените които имат достъп до него сме... да кажем ние, жрецът ни допуска само определени хора до себе си. Сега храмът ще живне, с вашето присъствие.- отвърна той и леко се усмихна, като погледна близнаците. Търсеха ги, а те сами бяха дошли до тук. Изненадващо, но задоволително. Продължиха напред, по дълги светли коридори, с големи колкото врати прозорци, през които слънчевата светлина навлизаше безпроблемно. Забалежителни бяха сенките, които фигурите минаащи по коридорите оставяха, бледо- сиви. Докато вървяха към тях се присъединиха още двама. Елфка със светлосиня коса и лък в ръка, войнът на храма:
- След гостите ни има елфи? Впечатляващо. Не се среща често тази раса тук.- усмихна се и се поклони на жрицата уважително. Кестенявокосият вампир, значително по- висок от среброокият, само кимна с глава леко и махна с ръка да продължат.
- Както и преди... от странни по- странни.- прошепна Ника смръщено.
- Те са най- близките му хора, какво да се прави...- отвърна белокосият, като потръпна при един странен поглед от страна на по- високия вампир.

Дори сенките бяха по-светли...Господи,как щеше да се справи с всичко това?Изглеждаше повече от добре,но така копнееше за нещо меко,на което да се увие като котка и да заспи.
-Тук е наистина...красиво.-не можеше да го отрече,колкото и странна да й се струваше тази вечна светлина.

- Да, макар че някои от нас наистина предпочитат тъмнината.- отвърна среброокият и погледна назад:- Нали, Ника?
Червенокосият се смръщи още и стисна зъби, беше на път да избухне в същия този момент, но погледна към изпълнените и уплаха очи на брат си и дълбоко пое дъх:
- Не желая да отговоря.
Вампира се подсмихна и кимна леко, спирайки пред една величествена врата:
- Това е главната зала н Слънчевия храм, всичко което се случва и изрича тук, остава тук. Стените също имат уши, но тези на тази зала се правят на глухи.- засмя се тихичко и погледна към Джесика:- Жрецът по принцип не говори, всичките си мисли предава на мен, така че неговият глас съм аз. Моля, заповядайте.- дори не докосна вратите, а те се отвориха, разкривайки обширната, но и някак празна зала, чиято една половина беше обвита от плътни сенки. Толкова необичайно.

За миг погледна към синия полумесец,увесен на сребърната верижка около врата й.Влезе вътре в залата и се поклони по възможно най-грациозния начин,щом видя Жреца.
-Благодаря Ви за поканата,Жрец на Светлите.-повдигна глава.-Извинете за внезапното пристигане,трябваше да пратя някого,за да ви предупреди...

Обвитата в бяло фигура стоеше точно на границата между сенките и светлината, влизаща през другата голяма врата към терасата. И точно когато те влязоха той спусна воала на шапката си пред лицето си, обръщайки се. Ако това негово прикритие го нямаше щеше да изглежда смешно изненадан заради гостите си. Е, успя да се съсредоточи и пристъпи бавно напред. Медальона слънце се засенчи малко, но продължи да блести със своя светлина. А самия жрец, нямаше и едно открито място, дори ръцете му бяха покрити от ръкавици със слънца по тях. Среброокият кимна и пристъпи към господаря си, а миг след него и другите:
- Жрецът на Светлите сърдечно...
- Това не е необходимо, Джейми.- прекъсна го бялата фигура и детският му спокоен глас се разнесе из цялата така тиха зала. Очите на поклонниците му се разшириха ужасено:
- Доно, какво правите?!- извика стреснато рогатия.
- Каквото смятам за необходимо.- вдигна бавно ръка и свали широката шапка, разкривайки лицето си. Лице на вампир, а не на човек смятан за жрец от 50 години насам. Розовите му очи обходиха всички с шокирани лица от действията му, а една топла усмивка се разля по лицето му.

Джесика се усети как зяпаше като идиот и се поклони отново,този път не посмя да повдигне глава.Беше добре обучена как да уважава съюзниците си...
-Гоменасай.Това беше грубо от моя страна...-стисна собствения си медальон,сякаш притеснена от нещо изведнъж...

- Не, не се тревожете, Жрице. Тук се чувствайте като у дома си... макар и предполагам да ви е трудно.- приблиижи се още, като подмина поклонниците си, ате все още го гледаха като ударени от гръм:
- Доно...- промълви така нареченият Джейми и получи едно леко смръщване от розовоокият:
- Нима още не сте се представили?- попита, само че пак се усмихна и застана до Джесика:- Моите най- верни... не само поданици, но и приятели...- петимата се сепнаха и застанаха един до друг в права линия.
- Джейми, главен съветник и представител на тъмнината в храма на Слънцето.- проговори смирето и приведе глава среброокият.
- Кай Клу... отговорник за пратките от и за Лумен, представител на земния елемент.- приведе глава и кестенявия вампир.
- Риввил, лична охрана на светлия жрец, огнен елемент.- само кимна рогатия.
- Ийв Миоки, отговорник по сигурността на храма, представителка на водата.- елфката събра ръце пред себе си и се поклони леко. А в следващия момент всички сякаш погледнаха най- възрастната сред тях, тя помълча известно време, от което напрежението у четиримата вече представили се нарастна:
- Аз съм Генкай, официален учител по магически практики и маниери на скъпия ни Мисаки- кун, с който ще си имаме сериозен разговор малко по- късно. Въздушен елемент.- обади се най- сетне тя и погледна белокосия вампир. Той примига няколко пъти исе засмя нервно:
- Съжалявам за това, Жрице, тук както виждате сме се събрали представители на всички елементи, затова и каквото се говори в тази зала, никога не излиза извън нея. А взаимоотношенията ни са повече приятелски от колкото каквото и да било друго.- обърна се отново към гостите си и също леко се поклони:- Ако ви е по- удобно, можете да ме наричате просто Мисаки.- погледна и към братята, които сега изглеждаха още по- ужасени и панически настроени от колкото когато пристигнаха. Тяхното идване не беше очаквано, но беше задоволително за самият Мисаки:- моля, заповядайте, радвам се че сте тук. Йозеп- сан е нещо като мой аген извън Лумен, когато ми прати бързото съобщение, разбрах че нещо не е наред. Слава на боговете, че вече сте тук, моля разкажете ми?- посочи в страни, където до сега можеше да се види само тъмнина, само че до сега... в едната част на чалата вече се забелязваше дълга правоъгълна маса, пригодена сякаш специално за някакви конгресни събирания и обсъждания.

-А...р-разбира се.-чувстваше се като извънземно...
Разликите дори в начина на управление бяха очевидни между светлина и тъмнина.Той имаше толкова много помощници,а тя предпочиташе да се оправя с всичко сама.Затова може би наистина беше спала с месеци,благодарение на тъмната енергия в нея се беше справяла досега.Но...
Бавно пристъпи напред и отново усети болката в ребрата.
-Извинете ме...-присви устни,преодоля неприятното щипене и продължи напред.Синята Сълза,която беше в косата й,леко се откачи и тя напълно се засрами...въобще не се беше приготвила,просто се беше вяснала ей така....

- Моля ви, без такива официалности.- Мисаки се настани на един стол, небеше главният, този от предната страна на масат, а един от страничните, за да е част от всички останали с които щеше да разговаря:- Братя Уайдет, това се отнася и за вас. Повече няма да ви гоня, вашата помощ също е необходима.- само, че думите му изобщо не се понравиха на червенокосият:
- Да беше мислил преди година, Мисаки, когато едва не...
- Стига.- спря го Нава и постави ръка на рамото му, гледайки сериозно розовоокият:- Тук сме заради Жрицата на Тъмните, каквото и да искаш ти от нас, първо ще говориш с нея.
- Разбирам ви напълно, грешката беше моя, но изглежда ти още не осъзнаваш какво представляваш. Нищо, скоро надявам се, да разбереш и ти.- кимна и се усмихна мило, като отклони вниманието си от тях и подпря лакти на масата. Петимата насядаха до него, двете жени от еднама му страна, а другите трима от другата:- Храмът ми е обезопасен, надявам се достатъчно, а представителите на различните елементи постоянно са на щрек за неканени гости. Можете да бъдете сигурна, но нека сега да говорим по същество.

Настани се и тя,не се чувстваше много добре под всичките тези погледи...
-Да говорим по същество...-повтори замислено,обмисляйки как да започне.-Причината,поради която се отзовахме толкова бързо на вашата покана,беше нападение.
Затвори за миг очи,гняв всеки път пламваше вътре в нея,щом си помислеше,че се беше провалила така мизерно.
-Калигорис...те нападат и двата острова,както вашият,така и нашият...Възползваха се от факта,че успяха да убият съпруга ми без особено много свидетели...и един от техните хора,маскиран като него,ме нападна.Стражите нахлуха точно когато се биехме с него и разбраха нещата по грешния начин.Всеки знае,че клюки и лъжи бързо плъзват покрай хората,така че щеше да бъде по-добре да се престорим,че сме се хванали в капана.Получи се и всичко изглеждаше така,сякаш моите трима...поданици...-не бяха точно такива,но не знаеше как инъче да ги нарече.-Се опитаха да ме хванат в покоите ми и да ме затворят.Аз избягах и сега....сега съм тук.Начинът някой да повярва,че всичко не е така,както изглежда,е малък,защото напоследък позволих на много нетъмни да се разхождат из острова.Знам,че това вече всяка фракция го прави,но моят народ все още се лекуват от предателството на Калигорис...И са малко мнителни.
Това бе една от главните й цели.Да затвори тази огромна рана и да могат да допускат непознати с отворени обятия.Но колкото и да се опитваше,колкото и странници да допускаше,винаги беше подозирана,дори и никой да не смееше да й го каже в лицето.

Мисаки изслуша всичко внимателно, като малка бръчица се появи между веждите му:
- Разбирам... Калигорис са решили да нападнат едновременно от всички страни. Дори прилагайки жестоки трикове, представяйки се за наши скъпи хора. Така се опитват да ни сринат психически... добър план сте измислили и съм спокоен, че вече сте тук.- замълча за момент и си пое малка глъдка въздух:- Вчера нова група от мои пратеници са били нападнати на Континента и още един документ, който са носели със себе си е бил откраднат. Всичко това обаче се държи в тайна, както и истинстине сили на моите поданици...- погледна петимата от двете си страни и присви още малко очи:- По това, което до сега разбрах, мога да кажа че Калигорис се опитват да ни обърнат едни срещу други, да ни накарат взаимно да загубим доверие в себе си и да ни разбият от вътре. Документа, който беше откраднат последно е специфично заклинание, което прочетено в определен час може да даде неприятни ефекти върху околната среда навсякъде. Ако това се случи, вината лесно може да падне върху хората със земен елемент, а на този остров е известно, че има само светли, заради което сме постоянно на нокти... не пропускам и вероятността подобно нещо да се очаква и на вашия остров, съжалявам за думите си, Жрице. Разбирате ме, че в момента в който Калигорис успеят да разгадаят в който точно момент трябва да бъде прочетено това заклинание, земните представители ще са застрашени, нападани от другите елементи.
До него, Кай стисна юмруци гневно и извърна глава на страни.

-Предполагам Владетелят на Соуци'о е уведомен също...И той трябва да разбере за всичко това,защото може би той ще бъде нашият ключ към предотвратяването на всичките тези боеве между елементите...-въздъхна,така работеха те...в сенките,но успяваха да се доберат до всичко като паразити по някакъв странен начин.-Което ме навежда до мисълта...че може би следващото нещо,което ще ударят,е той?

- Да, това е нъпълно възможно. Очакваме неговото пристигане тук съвсем скоро, също, придружен от мои посланник специално за Карнавала на Златния дракон. Тогава ще се опитам да събера повечето ръководители и владетели, за да обсъдим надвисналия проблем преди нещо по- сериозно да се е случило.- облегна се назад и погледна към вратата за коридора:- Ще ви помоля, ако усетите нещо нередно, което моите хора са пропуснали, да слезете в подземния етаж, братята Уайдет знаят къде се намира, така че разчитам на тях. Там се намира така нареченото ни енергийно ядро, това което поддържа живота на хората и растенията тук под постоянното слънце от няколко десетилетия насам. Там сигурността е най- висока, хора с нечисто сърце и лоши намерения не могат да се доближат.
- Защо пък ние?- пак се противи Ника.
- Защото вие вече сте били там.- обади се Ийв и се намръщи