Дън-дън-дъън

Subject: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 7:15 pm

-Студено е...-промълви в съня си момичето.
Не беше студено.Е,в сравнение с Флемма,Аерис наистина изглеждаха студени...Отвори леко очи и сънено тръгна да рови из раницата на гърба й за палтото си.
-УА!-най-сетне се осъзна и залитна назад,без малко да се изръси от гърба на дракона.-К-къде сме?!

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 7:19 pm

- Някъде, където нашият Винр реши, че раните ще зараснат - спокойно се обади вече лилавокосия, който се усмихваше доволно, върнал си своя си вид. - Ако се изтършиш ще паднеш в сняг и то дълбок.
Драконът беше разперил крила в снега точно по тази причина, май така му харесваше повече въпреки възраженията преди това. Винр знаеше, че лилавокосия е бил тук и преди. Да, беше бил тук и вероятно доброто му настроение се дължеше на това.
- Обличай се, планините са студени по това време на годината. Нощни очи скоро ще бъде тук, надявам се.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 7:25 pm

-С Ризел-чан?-попита,докато обличаше кафявата дреха.-Значи много скоро ще остана пак без палто...
Плъзна се надолу по гърба на Винр,докато наистина не затъна в пясък.Онова оръжие я последва и се заби на сантиметри от нея.Тя го огледа още веднъж и внимателно уви ръка около дръжката.
-Може би ще трябва да направим това...преди те да се появят.Не знам тя как ще реагира,когато разбере.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 7:31 pm

- Имаш известно право - замислено поклати глава лилавокосия. Доколкото си спомняше, Ризел можеше да изпадне в див ужас, или поне така си мислеше... Така реагираше на подобни... Неща. Въздъхна и слезе след нея. Снегът се разтопи леко, макар че крилата на дракона бяха същинска печка от кръв и огън. - Но не е чак от такава важност. Може и когато сметнеш за добре.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 7:49 pm

-Сега е най-добре.Ако не го направим,ще ме човърка за прекалено дълго време...-погледна ръката си,само това внезапно излекуване я спираше да не тръгне да пищи в паника,че ще я режат на парчета с това.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 7:53 pm

- Добре - кимна отново лилавокосия с въздишка, рано или късно щеше да се окаже права наистина.
"Никак не ми харесва идеята" изхърка съществото до тях и изпусна въла черен отровен дим "Какъв е планът по-точно? Някой от нас трябва ли.. да се меси?"

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 7:57 pm

-Мисля,че не-ама май да.Мечът се разклати,щом тя посегна отново към него.Преди да е успяла да го хване,той изхвърча от там и се оказа до лапата на Винр.
-О,страхотно...-плесна се по челото,защо трябваше да става така?

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:01 pm

Той отвори око в опит да види проблема, но се отказа, след малко вече посягаше с ръка.
- Странен меч сте си намерили там - изхриптя накрая, сега пък му беше студено... Не можеше да си угоди нещо... Все апк болеше, това беше единственото, което знаеше. После въздъхна и поклати глава. - Не ми казвай че идва до лапата ми с причина.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:05 pm

-Аз не мога да го хвана.Значи някой от двамата ви ще трябва да го направи.Ако излети и от ръката на Муртаг,значи...-прегътна,с всяка изминала секунда това й се струваше още по-лоша и по-лоша идея.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:15 pm

- По-добре да пробваме за да... знаем - погледна към лилавокосия, който изглеждаше сигурен, че няма да стане... Но на Винр хич не му се искаше да вярва че.. Ами че той трябваше да държи това същество...
- Според мен мечът избра, Винр. Но щом искаш да се увериш добре, дай ми го да видиш - протегна ръка накрая мъжа, иначе синекосия щеше да си се чуди... Наложи се първо да се изправи, защо му се искаше да не може да стане изобщо...

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:19 pm

Джени мълчаливо ги гледаше,какво трябваше да каже?'А,не,дай го на Винр,пък каквото ще...'Мммм,не,тя може би беше откачена,но не чак толкова ку-ку.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:23 pm

- Имам чувството... че някой се подиграва с нас. Че нарочно прави нещата... такива.
- Кой знае... Много магьосници по тоя свят. - усмихна се леко... Като се замислеше, така казваше Скиталеца понякога. Когато нещо не вървеше както трябва. Всъщност, беше сигурен че Нощни очи идва насам... Значи и той беше тук, изглежда... И след него ловците, нали? Докато си го мислеше Винр се довлече до него. Странно, беше си обгорил крилата, тоест гърба, но това май го караше да губи равновесие.
И да, беше прав. Можеше да изглежда непохватен, опитвайки се да хване меч, който просто му бягаше, беше смешно... Но само за него.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:49 pm

Дженифър въздъхна тежко,това просто беше гадно...
-Съдба,ненавиждам те...-промърмори под носа си.-Спокойно Винр,няма да ме убиеш...
Поне така се надяваше.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:54 pm

- Ама това си е меч - простена синекосия , от къде го бяха измислили това чудо... Да не убива ли? Че то си беше оръжие от където и да го погледнеш... И кой щеше просто така да пробва да види дали наистина не убива... Това беше лудо... - И по дяволите, мислиш ли че мога да те наръгам с това!?

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 8:59 pm

-Мисля,че няма да можеш да ме гледаш как изгарям от болка също.-поклати глава,това беше нечестно и към двамата.-Просто...ми се довери.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 9:03 pm

Той въздъхна, както и много други неща, ако това беше сън, щеше да е толкова по-хубаво. Погледна отново към лилавокосия, който пак палеше лула.
- Какво? Очакваш да ти кажа "Внимавай къде ще удариш" ли? Очевидно аз съм ви само менестрел, нищо друго.
- Искаше ми се да не е така - изкърца със зъби и вдигна съществото в ръцете си. На времето Муртаг го бе учил как се държи меч... Но явно не биваше да го прави

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 9:43 pm

Просто му се усмихна,какво друго трябваше да направи?Под снега впи пръсти в плата на палтото си,страхуваше се,това не беше лъжа,но...трябваше.
-Давай!

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 10:05 pm

- По дяволите - простена и на глас, но... Какво, какво можеше да направи, какво можеше да... Нищо... Нищичко... Съвсем нищо... Въздъхна. За пръв път му се искаше да си е само дракон и да не може да пронизва никой, защото има лапи, не ръце. Всъщност, това беше искал години наред... Но вече беше късно. Хвана това същество наречено меч и въпреки че се двоумеше и му се искаше да не става така.. Дори за миг се отказа отново най-накрая се реши - Ще опитам, надявам се...

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 10:07 pm

Червеното парче кристал засия отново под кожата й.Това и на дръжката му откликна.Ако Винр не се побъркваше право пред нея,щеше отново да започне да крещи от болка.Но успя да се сдържи.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 10:15 pm

"Момче, не позволявай на болката да се развива. Не повече" не, не познаваше този глас. Защото никога не го беше чувал, нито пък го беше срещал. Не беше Муртаг, но може би имаше някаква връзка с него. Но Муртаг нищо не беше казал, продължавайки да пуши тази ужасно дразнеща лула. Винаги беше толкова дразнеща. Затвори очи, но това никак не го успокои.
"Не мога"
"Болката ще продължи да расте, ще продължи да расте... Можеш да си представиш, че пронизваш мен, пронижи мен, не нея. Отвори очи, ето ме"
И беше прав. Не че помогна особено, но все пак... Не се чувстваше толкова виновен, когато прониза образ на непознато същество, което беше познато

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 10:25 pm

Очите й се разшириха.За миг всичко сякаш замръзна.Когато кръвта потече по острието,нещата се съживиха с гръм и трясък.Винр беше отблъснат назад от огромна сила.Нещо червено,като шал от коприна,се уви около момичето.Продължи да се увива и увива,докато накрая не я скри от поглед.
Тишина...
Туп-туп...
Туп-туп-ТУП!
-Справи се.-шалът беше погълнат от пламъци.Тя се показа с милата си усмивка,а в ръката си държеше причината за цялата тази лудост.В другата беше меча.-Аригато.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 10:31 pm

- По дяволите, няма да го преживея - измърмори синекосия пресипнало там, спрян от летене в ръцете на новодошлия - Какъвто и да беше този номер... сър.
- Все пак иначе нямаше да го направиш, въпреки че ще сънуваш кошмари, обзалагам се - кимна онзи, докато Винр се освобождаваше от ръцете му. Новодошъл беше силно казано, по-скоро просто стар нечий познайник. - Спящите оръжия са толкова гадни понякога... Досущ като твоето, Муртаг, на което, слава богу, му отне сърцето, докато не ти дойде времето.
Лилавокосия на няколко метра от тях се ухили докато пускаше кръгли димчета
- Добре дошъл, Скиталецо... Точно на време.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 10:51 pm

Погледна нагоре,досега сливаше двата кристала в един върху края на дръжката.Сграбчи Винр за китката и тръгна да го води нанякъде.Погледна само за миг през рамо и на Муртаг му стана ясно,че скоро щяха да се върнат.
-Може би няма смисъл да те питам дали си добре...-промълви най-сетне,след като реши,че бяха достатъчно далеч.

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 10:56 pm

- Едва ли скоро ще съм... Това беше ужасно... - въздъхна той потвърждавайки, че просто няма смисъл да го и питат... Но то си беше вярно така или иначе... Какво да се прави... Поклати глава - Въпреки че се опитаха да ми помогнат отново... Няма, не мога... Дори не мога да се изразя вече

Subject: Re: Дън-дън-дъън Sat Jul 04, 2009 11:01 pm

-Е,да,но го направи,нали?-седна по турски на пясъка и махна с ръка в знак да седне до нея.-Ако не го беше направил,сигурно след час-два щях да припадна от болката заради това.
И посочи сравнително по-големия червен камък.
-Така че няма за какво да се тревожиш вече.-потупа го по главата.