Близо до теб!

Subject: Близо до теб! Fri Jun 26, 2009 7:19 pm

Ранната утрин завари петелът все още заспал. Той отвори едното си око, но отказа да изкукурига. Всички се вече бяха събудили заради петелът от другия двор. Нямаше нужда и този да кукурига, нали? Из другите къщи, хората вече се разхождаха по сутрешните си задачи да отидат. Да, красив спокоен ден... Малката градинка с билки тънеше в роса и билките сякаш блестяха, по листенцата им имаше малки капчици вода. Няколко наперени кокошки вече се разхождаха напът за малко свобода. Конят невъзмутимо пасеше вързан за оградата, а кучето тъкмо се отърсваше от налегналата го умора. На леко изпотрошеният покрив, жълтата котка бавно бавно отиде да събуди стопанката си. Стопанката й спеше на тавана, но се събуди, когато котката скочи в скута й и й изкара акълите.... Тя се засмя и прегърна животинчето... Щеше да помоли съседа да й оправи покрива. Горкият й татко вече не можеше...
Съседът ли? Зад голямата ограда от жив плет, дворът не беше разчистен и беше обрасъл с трева. Рязка разлика с дворът на момичето, в който се намирахме досега. Но той нямаше време... Лозето му седеше наистина подредено и поддържано на мястото на градинката от другия двор. Пършавата крава ядеше всичко, което ставаше за ядене. Тя бе свободно животно, но съумяваше да храни човека, който я беше отгледал. Та нали той я беше изродил? Да, другите казваха, че няма да оцелее, но мъжът не смяташе така и беше спечелил кравата... Кучето, огромно и на пръв поглед злобно вече обикаляше и наблюдаваше строго петела, с когото винаги се гледаха на кръв. Черната проскубана котка, която само гледаше как да угоди седна на перваза на прозореца и замяука за храна. Някой рязко отвори прозореца и котката излетя на дървото, както всяка сутрин с оглушително мяукане.
- Стига, стар познайник такъв! - възкликна някой от притъмненото помещение, после си пое дъх и се усмихна на новата ясна сутрин пред себе си. Лилавокосият съсед на жената се огледа и се усмихна на спокойния пейзаж. Липсваха му приключенията, но хората казваха, че вече не може да ги получи. Беше принуден да си остане тук... Така му било писано. Обърна се наляво към нейната къща и както обикновено, погледите им се срещнаха. Да, събуждаха се по едно и също време. Той помаха по детински и се надвеси, за да я види по-добре.
- Охайо, Рири-чан! Имаш ли работа за мен преди да се заема с лозето си?
- Можеш да дойдеш за покрива. - тя му се усмихна, а той й отдаде чест като войник, после явно се строполи някъде из разхвърляната си стая, защото бая неща изпопадаха, щом се скри от прозореца. Тя се засмя и поклати глава. Как можаха да попаднат на такъв съсед? Такъв им бил късмета... Но той беше... Добър човек...

Subject: Re: Близо до теб! Fri Jun 26, 2009 9:08 pm

- Ририиии-чаан, аз съм тук! - той прескочи или се опита да прескочи оградата, но както винаги се заклещи там. Той беше наистина огнена душа. Лудуваше до насита и хич не му пукаше как хората го възприемаха отстрани. Но да, когато се наложеше да бъде сред други, стараеше се да се изкара малко по-добър. Не, той си беше разумен тип, но попринцип, когато си беше вкъщи, беше весел, като дете. Сякаш детството му не беше минало както трябва. Но той винаги говореше за детството си като за нещо забавно. Забавно приключение... Когато хората от селото имаха съвет, тогава той можеше да бъде сериозният. Не и с Ризел. Родителите й, разбира се, никак не одобряваха този човек. За тях той трябваше да е по-сериозен вече, но не и Муртаг. Муртаг просто не беше воден тип в селце с преобладаващо население с елемент земя или вода. Беше един от малкото огнени... Това хич не го притесняваше. Можеше да се забавлява, можеше да забвлява децата от селото и да ги гони от лозето си досущ като някой младок. Но това си беше просто Муртаг, откачения съсед на Ризел. Така и говореха хората от селото за него. Преди много години беше дошъл тук сам. Сам с червена торба на рамо и черно палто на раменете си. Казваха, че бил ученик на Скитника, Скитникът не веднъж беше минавал от тук... Но ако беше този, за когото се представяше, едва ли щеше да се държи така, нали?
Ризел обичаше своя съсед. Дори буквално. Лилавокосият й съсед се хващаше почтги винаги за задачи, които на селяните им се виждаха непосилни. Муртаг беше този, който беше готов да чупи прозорци с децата, ако те имаха проблеми. Децата дори някога си играеха с него, като го бяха назначили за капитан на своя кораб. До селото имаше малко езерце... Но това беше достатъчно за цяло море... Муртаг беше този, който можеше да свири на китара и беше способен да подлуди съседите си, ако нещо не му се нравеше... И ред други странности, присъщи за него...
Сега седеше долу пред вратата й така че тя да го види от прозореца си. Беше вдигна една ръка, а другата беше сложил на кръста си. И отново се беше облякъл странно. Тя не знаеше но... Очевидно, че той не беше типичният земеделец или фермер. Колкото и просто да се държеше, това някак никак не му отиваше. Той, онзи, който беше пътувал толкова много... Ако на гърба му беше останало черното палто и червената торба... Ако лицето му беше останало ясно и открито.... Ако беше задържал черните си ботуши и блузата от крайморска материя... Образът му щеше да е много по-различен. Нарочно ли искаше да развали впечатлението на онези, които го бяха видели как идва? Вероятно да. Ризел не беше споменала пред никого, но... Беше го виждала да се упражнява с проста тояжка така, както можеше да се упражнява с меч. Вероятно в детските му години го бяха владели много страсти, освен китарата... Сега в просто ратайско облекло и раздърпана сламена шапка... И почти необръснат... Наистина си докарваше вид на идиот. Но тя вярваше, че не е такъв. Не можеше да е такъв. Не и с тези лилави очи. Или криеше нещо, или просто се опитваше да си представи какъв би могъл да бъде баща му. Тя знаеше малко за миналото му. Той не говореше за това. Тя беше успяла да изкопчи от него само няколко изречения... Когато го беше напила, много, много отдавна...
- Покривът е малко разпердушинен - оплака му се тя и за пореден път се зачуди кой е той наистина. Катереше се по стълбата сръчно, досущ като котка. Странна аура имаше около него, дори около кучето му. Това куче всъщност беше дошло с него. Казваха, че го намерил по пътя, умряло от глад. Сега му беше вярно до смърт. Винаги и навсякъде го следваше, дори и до съседния двор. Лилавокосият се качи сръчно по стълбата, за да разбере какъв е проблемът. И после се усмихна.
- За една китка лайка оправям пробива...

Subject: Re: Близо до теб! Fri Jun 26, 2009 11:28 pm

Ризел никога не можеше да свикне с това, че селото беше различно. Имаше хора, които подкопаваха земята само с ръка, други като нея поливаха без проблеми. Муртаг никак не се вписваше в картината. Затова естествено се беше погрижил. Децата го уважаваха, възрастните негодуваха. Тя го харесваше. Беше добър съсед. Дори и малко откачен, беше от помощ. Не, не го използваше само защото той предлагаше. Имаше истинско приятелство и тя държеше на това приятелство.
Ако той беше дете на родители непукисти, то тя не беше. Отначало, те много строго й бяха забранили да си играе с "огнения тип". Но огненият тип я беше подмамил и така, край езерото, те бяха зародили своето приятелство. Сега, години по-късно, той вече беше уж по-стар и по-разумен. Но можеше да бъде и себе си в някои моменти. Когато седеше сега на покрива и оправяше дупката, топлите му лилави очи не се въртяха лудо. Не светеха със светлината на лудостта. Бяха топли и щастливи и в тях гореше огън. Сега беше Муртаг, какъвто беше. Спокоен, замислен, или тананикащ си... Въпреки шапката, това беше този, който трябваше да е. Другите не знаеха за това. Другите не обичаха неговия образ, който беше на всичкото отгоре и фалшив. Какво ли не измисляха хората, за да се представят за други.
- Имаш ли лайка сега, Рири-чан?
- Когато си готов, ела. - често можеше да се промъква в стаята й, когато бяха деца. Деца беше силна дума. Той беше тук от тринайсет годишен, а тя беше тогава на единадесет. Но пак бяха вид деца, нали? Малко по-големички, но деца... Колко забавно беше било тогава, особено нощем. Тогава, Муртаг беше капитанът на пиратите... Може би децата бяха измислили това, защото бяха чули от тук от там, че Муртаг беше пътувал със Скитника. Скитникът в представите на местните беше капитан на пирати. Ако Муртаг знаеше нещо по въпроса, то не беше споделил с никого и така заблудата си беше останала завинаги. Изглежда той нямаше нищо против.
Докато тя свари чая той явно беше вече приклчил и вече прекрачваше перваза.
- Не беше кой знае каква дупка. Следващия път котката ти да внимава.
- Ще я помоля. Знаеш я каква е.
- Напротив, ти не знаеш моето Плашило какво е. - настани се съвсем нахално на единствения стол до единствената маса и сложи крака на масата. - Как са старците?
- И питаш? Знаеш, че те мразят...
- Знам, знам... Но сте ми съседи, загрижен съм за вас... Колко щеше да е хубаво да потегля отново.
Това никак не беше хубаво. Отново се отдаваше на мечти. Тези мечти я плашеха, въпреки че нямаше нищо против да тръгне с него по широкия свят. С него и само с него.
- Чаят?
- О да... Извинявай...

Subject: Re: Близо до теб! Sat Jun 27, 2009 3:18 pm

- Винаги ми е било странно да живея тих и спокоен живот... Тук, далеч от всичко - чашата вече беше в ръцете му, а тя шеташе из други чаши с гръб към него. Това никак не му пречеше да говори, можеше да говори дори на стената, ако тя имаше уши.
- Тогава защо не тръгнеш?
- Не знам... Хората казват, че вече е безмислено за мен. Казват "Къде ще ходиш? Живей си живота, забрави за света. Тук е спокойно и ще изживееш добре старините си" и това е вярно. Знам, че някой разумен човек ще направи точно така. Но аз не съм особено разумен... Когато бях с Него, той... обичаше да пътува, обичаше да научава различни неща, беше навсякъде... Когато бях с баща си, той също обичаше да пътува. Главно за да пие, а аз да му печеля пари. Дали съм роден за скитническото, или не...
Тя се обърна към него замислено. Под сламената раздърпана шапка, лилавокосият имаше странно посърнало изражение. Отдавна не беше говорил толкова за себе си. Отдавна не беше изпадал в такова състояние. Сега си личеше колко много му липсваше пътя, пътят, по който беше дошъл и щеше да си отиде. Тя наистина смяташе, че един ден, той ще си отиде. Не искаше да го пусне, но това не зависеше изобщо от нея. И това я плашеше още повече.
Остави чашата, която държеше и седна на земята пред него. Взе му чашата и хвана ръцете му. Ръцете му бяха прекалено топли, той беше огнен... Нея я беше страх от това, но не и когато погледнеше в очите му. лилавите му очи бяха също така посърнали, когато се наложи да я погледне.
- Страх те е, че ако си тръгна, няма да се виждаме никога повече, нали?
- Скитниците са самотници.
- Не винаги. Баща ми също беше скитнки... Но пътуваше с майка ми... И още мнозина... Не винаги пътниците са самотни. Пък и кучето ми ще ме последва.
- Не е същото... Няма да бъде. Не разбираш, нали? Могат да те смятат за смахнат, но не това е проблема. Те те обичат. Не ме гледай така, знаеш го. Аз също. Въпреки всичко, което се каза за те на последното събрание.
Той се усмихна, очевидно не й вярваше. Мразеше тази усмивка. После въздъхна.
- Но аз не се чувствам добре тук, Рири-чан. Всеки е свободен да избере своя дом. Мислех, че съм намерил своя рай, но не е така. Мислех, че съм намерил своето място, но не е същото. Когато пътувах, когато бях до Скитника и той до мен... Всяка сутрин се събуждах с нов пейзаж пред очите си и още много, много пътища под краката си. Животът туптеше в сърцето ми и във всеки нов път имаше предизвикателство. Тук предизвикателството е да опазя лозето си от косове и непуслушни деца. Да се шегувам с теб... Не може да продължава вечно.Чувствам го и когато го чувствам, на сърцето ми падат порой камъни... Не мога... Да ги нося вече. И чувствам, че времето да си отида наближава.
- И ще ме оставиш? - как щеше да забрави после шегите и закачките. Досущ като деца през оградата, беше се случвало какво ли не... Беше се случвало какво ли не и това бе толкова скъпо... По-скъпо от злато...
Лилавите му остри очи се отразиха в бляскавите сълзи по лицето на чернокоската. Острите очи се отразиха в сълзите, които падаха без особена причина. И той се усмихна, освободи едната си ръка и изтри тези сълзи.
- Глупости. Не мога. Затова ми е трудно. Ако можех, щях да те помоля да дойдеш и ти... Но няма да те пуснат... И няма да ти позволят, ще те задържат... Завинаги... Затова не искам да рискувам, не искам... Не искам да ти докарам неприятности. И е трудно, Ризел Тир`ре.
- Ами ако аз реша проблема? По някакъв начин, какъвто и да е?
- Тогава с радост ще те помоля да тръгнеш с мен и моето куче по пътя... Ако това е желанието ти.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:33 am

Ама тя...сериозно ли...?Тя сериозно ли спеше на гърба на дракона,докато едва ли не летяха като ракета през въздуха?!Очите бяха затворени,дишането беше спокойно...Точно така,спеше.Увила ръце около врата на синия дракон,тя не се страхуваше от нещата,които биха притеснили всеки мислещ човек,който лети с дракон за пръв път в живота си.Тя просто...просто...спеше!
Палтото отдавна бе прибрано в раницата...по-скоро изглеждаше като натъпкан чувал,готов да се пръсне всеки миг.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:39 am

Всички, които беше виждал, отказваха категорично да се качат на гърба му. От това си беше направил заключение, че изпитват ужас от него. Де да бяха всички толкова спокойни... Наистина, това изпълваше и него със спокойствие - не се налагаше постоянно да контролира някой, уплашен до смърт да не падне.
Някакъв инстникт го водеше към мястото, където го бяха хванали в незаконно крадене на грозде. Беше излежавал "присъда"... Да, една жена го беше защитила и беше принудила онзи мъж да се откаже от лошо наказание. Така му бяха помогнали да осъзнае кой е, бяха му дали начални познания... После той беше избягал... Сигурно още му се сърдеха, сигурно го мразеха... Искаше му се, да изтрие тази тревога в сърцето си. Ами ако те го презряха, когато стъпнеше в двора им?
Селото вече почти се открояваше на хоризонта и тревогата се засилваше...

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:47 am

-О...охайо...-беше отворила очи съвсем леко,колкото да види безкрайното синьо...
За миг сякаш прегърна врата му по-силно,но после дръпна ръце назад,да разтърка сънени шоколадови очи.Протегна длани нагоре и се прониза широко...беше такова дете.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:53 am

"Охайо" отвърна простичко дракона, като се опита да я види, но се отказа. Не можеше да се извие така лесно... "Пристигнахме в Шанто-хахо-ландия, добре дошла"
И как не, сякаш вече си представяше наперения петел на покрива, който се перчеше като ветропоказател и навремето беше по-добър летец от дракона. И черното куче и котката... И особено него, какво ли беше измислил днес?
От селото се чуваха викове на ужас, на изненада и така нататък. Очевидно пак бяха го ядосали децата... Мда, главната пътека между къщите гореше от съвсем истински цветя от огнени лъчи.
"Опасно за живота, както винаги"

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:00 am

-Перфектно място,Шанто-хахо-ландия.-ухили се Джени,но щом погледна надолу,топлото й изражение веднага се изпари.
Къщи.Къщи,къщи и още къщи.В миналото село не беше проблем,защото просто минаваше от там и не очакваше да влезе в някоя сграда,камо ли да остане там за повече от няколко минути.А пък когато се събуди,заобиколена от четири стени,беше толкова шашната,че чак забрави за клаустрофобията,която никога не я оставяше намира...
Но сега...сега нищо не можеше да предстаже...А това не трябваше ли да бъде хубаво?Някак...

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:06 am

"Те са отделени от другите заради това" имаше две къщи малко по-нагоре по уж хълма, които бяха или по-живички, или просто обитателите им в момента се бяха разшетали. Едната изглеждаше зле, а другата беше пълната й противоположност. "Можем да наминем за кратко, колкото да разбера... Дали ме мразят"
Долу, докато наближаваха, някой шеташе из по-поддържания двор с кофа, от която се плискаше вода. На главата му отново беше онази раздърпана стара сламена шапка. Той следеше самото очарование.. понякога бе способен на такава промяна.. Цяло чудо, че хората го разбираха и просто го отбягваха.
"Да си призная, малко ми е трудно да се приземя там, можем и да ги подминем..."

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:16 am

-Ако те боли...е по-добре да спрем сега,за да видя дали си се разранил още повече.-и на нея не й се искаше много да остават там,но друга по-силна тревога разтресе системата й.
Погледна отново...Боже,чувстваше се зле още като си помислеше,че щеше да стои затворена на едно място.
-Хайде...не се страхувай,аз съм тук.-дори не усети кога нежно го погали.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:25 am

"Е, те не са от хората, които ще ни задържат така или иначе" замислено каза накрая, съсредоточен върху картината. Може би успокоението действаше, малко или много... Да, той и да не му беше простил, щеше да го пусне по живо по здраво, веднага щом дракона пожелае. "Ще се отбием за проверка, щом искаш... И ако не са ми простили ще си вървим"
Сега щеше да ги поздрави. Напрегна се и скоро към спретнатата къщурка летеше огромна топка огън. Пръв я забеляза оня със сламената шапка. Изкрещя нещо към някой в къщата, после хвърли шапката, която се превърна в огнена преграда. Нещо много по-мощно от това, което го атакуваше... Защитата му винаги беше била на ниво поне... Вече щеше да слезе със или без желание, ако ги подминеше, лилавокосият щеше да го свали от въздуха... Беше се опитал да атакува неговата Рири?

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:36 am

Джени реши да не се обажда,и без това се пулеше заради онази мощна магия.Само се хвана по-здраво за дракона,когато той се спусна надолу и на нея й се стори,че стомахът й се намираше в гърлото й.Дългите кафеникави коси тръгнаха да хвърчат във всички посоки,а тя стисна очи,не можеше да го понесе!
-УААА!-е това беше лошо 'Уаааа'...

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:42 am

- Браво, браво, Винр... Приземяваш се по-зле от петела ми!!
"Съжалявам..." тръгна да казва съществото, но както винаги той беше доста по-бърз от всички други, които познаваше. Да, лилавокосият беше уникат.. Във всяко отношение... Ако бе пътувал със Скитника, дали Скитникът го беше понасял?
Ето че вече стоеше пред него и го гледаше с двете си намръщени лилави очи, в които гореше огън на защита. Но не беше толкова ядосан, колкото дракона си мислеше, че е . Някаква странна смесица между облекчение, раздразненост и радост. След още миг мъжът беше изчезнал и сега се намираше близо до раната му, но не го интересуваше това.
- Добре ли си там, горе? Искаш ли помощ или нещо? Съседката да ти даде успокояващ стомаха чай?

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:48 am

-Аз съм си...наред...-малко й се маеше главата.Ама като за първи път не беше толкова зле.-Мисля,че неговата огромна рана е доста по...важна от моите здравословни проблеми.
Преди да се беше осъзнала,се озова седнала върху земята,приземила се с типичното 'туп!'.Вдигна замаян поглед към непознатия...какъв беше странен.Лилав.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:05 pm

- Сигурна ли си? Докато аз се разправям с него можеш да изпиеш нещо, ако не се чувстваш добре... Повторих се. - насочи поглед към дракона, търсейки тази толкова огромна рана. - Ей, големия, смали се малко, нямам намерение да лекувам такова нещо, ще ми трябва бинт за къща. Сигурен съм, че изобщо не ти се е спирало тук, не ме забавяй.
"Ако бях решил да оставя образа си в тайна..."
- Тайна, грънци, цял народ те знае.. Не си губи времето, имах съмненията че ще дойдеш рано или късно. Когато има човек на гърба ти е по-добре да се държиш по-разумно... И с рана на всичкото отгоре... Ризел ще те убие... Добре че в момента има разправия с родителите си.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:14 pm

-Трябваше да ме отнесе полу мъртва от планината с тази рана,не му се карай толкова...-следващата фаза щеше да бъде да започне да крещи.
Понадигна се,но пак се хлъзна и туп!Беше толкова невнимателна напоследък...Но на втори опит се справи.Хвана презрамките на раницата и огледа двете къщи над рамото на лилавокосия.
-Ще ви оставя намира,сигурно имате много да си говорите...-и го направи,с дълбока прозявка.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:19 pm

- Ще наместваме кости! - вече пукаше кости лилавокосия, като заобиколи да огледа все пак пробивната - Само не мърдай малкия, ще ме раздразниш и ще си плащаш после... Шегувам се... Пътникът да си почине където иска, само да внимава от кучето ми... Може да изглежда раздърпанко, ама хапе.
Докато кимаше към своя двор, за всеки случай, а от другата пък къща, разярена жена с превръзки и други глупости идваше насам.
- Няма да се бавим много, обзалагам се за един чай време сме готови с твоите глупости, Винр.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:25 pm

Бързо се върна.Заради кучето.Да.Проклето псе!Добре де,може би и не заради това...Изкатери се на едно дърво по-встрани,само Винр да може да я види.Прехапа устни,да наместваст кости?!Стисна клона пред себе си така,че още малко и щеше да го прекърши...

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:33 pm

- Само недей да будиш вещицата, ако обичаш... Знаеш, че ме мрази, не ме иска за зет - вече в човешка форма, хич не му се и мислеше какво щеше да следва. Но пък да, когато се опитваше да движи ръка болеше. Може би лилавокосия беше прав.. за пореден път... Защо не станеше лекар? О да, основните неща ги знаеше тя. Чернокосата, която вече му беше приготвила и отвара за успокояване на болката.
- Готов ли си? Като свърша да ми изплетеш нова шапка, заради тебл я използвах като оръжие. Започвам!

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:38 pm

Джени пусна клона,прекалено много врява сега не им трябваше.Прехапа устни,но...защо се плашеше толкова много?Той не умираше...Щеше да го боли,да,но...
'Започвам да преигравам...'-помисли си тя,раздразнена заради самата себе си.-'Бааака...'

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:44 pm

За няколко много болезнени минути, лилавокосия беше готов, а драконът направи всичко по силите си да изпълни заръката му и да не вика много-много... Не заради тъпата вещица, просто и той не знаеше защо... После мъжа кимна доволно и остави жената да се оправя с превръзки и питиета.
- Готов си да си вървиш - отсече накрая и ги остави, следван от кучето си.
- Още ти е сърдит - промълви чернокоската когато другият беше на достатъчно голямо растояние да не ги чуе.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:51 pm

-Аригатооо!-извади сламената шапка,която старицата й беше дала,и буквално му я трясна на главата,преди да скочи на земята и да се затича към Винр.
Стовари се на земята до тях,просто да бъде там,друго не можеше да направи.Слава на Елементите,бабата не беше набутала някой буркан с мехлем в раницата...
-Ще се оправи,нали?-вдигна поглед към чернокосата жена.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 3:57 pm

- Да, разбира се - кимна тя с усмивка, докато късаше твърде дългите превръзки - Раната е била дълбока, но се е затворила почти, ще е нужно още няколко дни да внимава, но ще заздравее с подарък - белег...
- Значи ми е сърдит?
- Остави го, знаеш, че го разочарова. Твърде добре го знаеш... Но пък и той мислеше твърде различно, без да се интересува от твоите пориви... За теб говорим, не за него.

Subject: Re: Близо до теб! Sun Jun 28, 2009 4:06 pm

-Ммм...-замислено погледна назад,към разпиления двор и на нищо приличащата къща.-А за да се оправи,ще трябва да останем тук за малко...нали?
Дяволито гадно малко същество...
~*~
Свирукаше си спокойно,докато скубеше плевели.Боже,тук някой наистина ли живееше?Даже тя,която нямаше дом от кой знае колко време,беше меко казано потресена.След часове и часове да моли Винр да останат докато раната му не заздравее напълно,после трябваше да го умолява да седи под сянката на едно от дъбовите дървета и да не върши нищо.Но благодарение на актьорските си умения и големите шоколадови очички,накрая успя да се справи.О,не,нямаше намерение да влиза в която и да беше от къщите...в никакъв случай!
-Уа!-падна назад след дълга битка срещу един доста упорит плевел.