Сега пък накъде?

Subject: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 7:40 pm

-Пфу!-изплю огромната порция пясък,който беше нагълтала при приземяването си.
Накрая щеше да убие някого...Вярно,че беше искала нещо по-така...по-различно,да бъде с някого,но чак в такива крайности да изпадат нещата...
-Казваха ми те да внимавам какво си пожелавам,ама неее...-изправи се на крака,тежката раница едва не я дръпна обратно,да падне надолу по пясъчната дюня.

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 7:58 pm

Крилата му тежаха и то ужасно. И това не беше шега. Колко по-лошо можеше да бъде? Можеше, горяха направо... Да, въпреки че притежаваше огъня, това никак не го защити, когато нагорещеният до бяло пясък покри крилата му. По дяволите, не беше откачен като Муртаг, че да може да търпи това... Но Муртаг беше повече от това... Повече от огнения земеделец, за който се представяше.
Не издържа и се отри с рев на болка, но... навсякъде имаше пясък? Това беше ужасно... Поне крилата му още реагираха на опитите му да ги раздвижи. Знаеше, че има и някой на гърба му.
- Ти си луд, знаеше, че не трябваше да идваш
"Да бе, за да си подлудяваш ти на воля"

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 8:05 pm

-Уъъъ!-кога беше попаднала под сянката на дракона?!Малко се постресна,когато погледна нагоре,но ревът веднага я върна в реалността.-Винр?Какво има?
На нея нищо й нямаше...

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 8:17 pm

"Гори като в ада" изръмжа отново и отново се отърси въпреки че вече нямаше от какво... Лилавокосият на гърба му стана да види проблема.
- Ауч, май си прав... Ужасни рани от изгаряне, мой човек... Твоят гръб ще е като нейните ръце...

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 8:22 pm

-Ама на мен защо нищо не ми става?-тя си стоеше най-спокойно насред пламъците,нито дрехите,нито раницата,нито косите й се подпалваха.Нищо.
Допря ръка до Винр...и за дракона болката спря.
-Ммм?-погледна към бинтованите си пръсти.-Е па еврика...най-сетне нещо да мога да направя като хората.

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 8:29 pm

- Стана му нещо защото не развива способностите си - намусено каза лилавокосия и въздъхна - Когато беше малък му каза, че ще има проблеми, ама не ме послуша.
"Но Муртаг, не успях да се науча" подсмъркна по драконски съществото и се намуси.
- Не се опита както трябва, хлапе. Повтаряш че съм бил по-добър, но не се опитваш да ме биеш... Както и да е, стой си така да не изгориш по човешки... и да се ориентираме в ситуацията

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 8:31 pm

-Добрее...мисли,мисли.-покатери се върху дракона,щеше да го опази по-добре така,инъче като нищо каквато беше отвеяна да забрави и да си дръпне ръката.-Пламъци,пламъци,пламъци...Хммм...

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 9:25 pm

Лилавокосия се излегна върху съществото и въздъхна.
- Пясъци плюс пустиня е равно на място без хора и странноприемници. Следователно е равно на Пустинята Флемма, следователно - това е гадно.
Никога не бяха идвали насам със Скиталеца... Нямало какво да се прави...

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 9:32 pm

-То ми е ясно къде сме,въпросът е къде ще търся този...'меч'.След като Лор ме хвърли тук,значи има нещо.

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 10:54 pm

- Не съм сигурен че ще го вамерим в пустиня без хора... Освен ако не търсим легендарните съкровищници на Флемма... Но това е детска измишльотина за Лека нощ... - ако беше било истина, то Скиталеца най-малкото щеше да го потвърди някога... - Съкровищниците пазени от чудовища, елфи и приятели... Там, където никой не знае...

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 10:57 pm

-Въпросът е някой да узнае...-разрови се още малко в мозъка си...
"И огънят бе създаден,за да може да избави всичко останало от мъката на съществуването."
Досети се от една книга,когато беше работила като помощничка на библеотекар.Но много не й помагаше...

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:04 pm

- Въпросът е дали някой ще узнае изобщо, ако питаш мен.. Ние двамата глупаци не сме ти от помощ.
"Ти даже си в повече" драконът изглеждаше намусен и май хич не му беше до това да се ядосва с Муртаг. Изглежда дори не му се искаше и да е тук, но какво да се прави...
- Добре де, сериозно. Ако можехме да помогнем като хората, щяхме и да се опитаме, но аз лично никога не съм ходил насам

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:06 pm

И нещо изведнъж и прищракна...
-Винр...можеш ли да избълваш едно кълбо огън?

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:09 pm

"Хай, както кажеш" кимна спокойно той и лежащият върху него усети как нещото под него се приготвя за това. Винр не беше по това, или беше само от време на време... Тоест, не се биеше следователно огънят бе за човешките му ръце, не за драконската форма, беше твърде опустошителен. Стегна се и после избълва пожеланото в така или иначе горещата пустиня.

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:12 pm

Новият пламък се изстреля към останалия огън.И спря точно пред него.Завъртя се няколко пъти,докато накрая не се изстреля в някаква посока.
-Натам!-извика момичето и посочи огненото кълбо,което от жълтеникаво-оранжево се превръщаше бавно в тъмночервено.

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:21 pm

"По-добре отколкото да седим тук" драконът се надигна с въздишка и се въздържа от това да се отърси, щяха да изпопадат по земята такива като оня полузаспал тип там.
- Няма ли да боли?
"Глупости, ще се оправя някак.... Не сте толкова тежки"
И се изправи като разпери крила и тръгна след собствения си огън, май му харесваше приключението... Или щеше да му хареса

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:32 pm

Джени се хвана по-здраво за него,инъче щеше да се изръси долу.Сграбчи и Муртаг за ръкава,да бъде сигурна.Кълбото сякаш не спря да хвърчи,докато накрая не падна надолу и не се сля с пламъците.
-Там!

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:37 pm

"Кацам" съгласи се дракона, въпреки че имаше малко притеснения относно тази част. Ами ако пясъкът пропаднеше под краката му? Ами ако... Не, стига детски приказки... Присви крила, беше малко гадно, но... "Внимавайте, особено натресения ни заспал" и тръгна надолу, въпреки че не се беше издигнал много

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:41 pm

Пясъкът наистина поддаде,но още от махането на крилете на дракона,за да кацне.Достатъчно широк и за Винр отвор се разкри пред тях,за да могат да влязат долу.Подобно на синия дракон,и в главата на Дженифър започнаха да се въртят тревожни въпроси.Ами ако изгорят живи там?Не,пламъци нямаше,просто беше една черна дупка.

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:43 pm

"Сега какво?" попита машимално преди да кацне недалеч от това... Нещо... Просто черна дупка по средата на нищото, ами хич не беше нещо, което можеше да приеме просто така. Лилавокосият се появи над главата му да погледне.
- Черна дупка, в която трябва да слезем, нямаме друга опция... Освен ако не си останем тук. Няма какво да му мислиш, предполагам.

Subject: Re: Сега пък накъде? Thu Jul 02, 2009 11:45 pm

-А ти,между другото,какво направи с Рин-чан,а?-изгледа го малко ядосано.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 12:20 am

Той пребледня за миг и преглътна, после се отпусна по Винр докато не се озова между крилете му.
- Изоставих я отново... Сега ще ме убие, ако ми прости някога - измънка отчаяно накрая. Не, нямаше да се върне в къщи, защото нямаше да понесе това. Сама щеше да тръгне с Нощни очи да търси съвсем непознат човек... Да, лилавокосия си беще тъп, нали? - Но вече... Няма връщане...

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 12:21 am

-Е ти защо скочи вътре?!-не забеляза кога всъщност започнаха да слизат надолу в тъмнината.-Голям си...бабаит!

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 12:33 am

- От къде да знам защо... Просто съм тъп... Край на глупавите спорове, сега тя ме мрази... - продължи си да мърмори заровил лице в люспите на дракона... Или опитващ се да го стори, защото те бяха все пак твърди...
"Винаги става така" отбеляза студено дракона, концентриран върху спускането

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 12:39 am

-Мисля,че горещината малко му дойде в повече.Държи се като в средата на пубертета...Спокойно,де!Сега ако тръгнеш да плачеш...Ще й кажем,че си бил всмукан,толкова!