Сега пък накъде?

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:33 am

Този път нямаше детинското 'УА!' щом най-високата 'колона от злато' се срути точно пред тях и им препречи пътя.Секунда по-рано и щяха да бъдат премазани под цялото това съкровище.Що за ирония,някои биха убили да са на тяхно място.С радост би си го разменила с някой,който просто скучаеше вкъщи.
-Винр!Върви!Махай се от тук,преди и ти да си затрупан!-нещо й щракна,откъде беше дошла тази луда идея и откъде беше толкова сигурна,че щеше да сработи?-Наведи се!
Извика на Муртаг,преди да забие меча на сантиметър от краката му.Стисна дръжката толкова силно,че ръцете й отново започнаха да кървят.Не толкова малка струйка потеже надолу по острието,докато накрая не стигна червените ивички.Те започнаха да светят толкова ярко,колкото червените камъни,и...
-ПОМОГНИ НИ!-изпищя силно,преди да се окажат защитени от падащите монети и други боклуци...бяха в някакво червеникаво кълбо.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:41 am

- Това е лудо - изръмжа по-скоро ядосано и после се огледа. Ако това се стопеше и се превърнеше в нещо не много приятно... Не знаеше дали бариерата щеше да издържи, но нямаше да е шега приключение. Стисна перата в ръцете си, които се превърнаха в огън и се разпърснаха нанякъде. - Ако мечът ти има достатъчно воля ще е добре.
Само дано и Винр я беше послушал.. Но вероятно нямаше да може да се бори срещу прииждащи богатства като тези наоколо

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:46 am

-По-скоро дано да успея да задоволя глада му за кръв.-простена слабо,може би нямаше да издържи.Глупости!-Ще се справя,ще се справя...Хайде,Джени,нали винаги искаше да спасиш нечий живот,не се предавай сега!
Стисна очи и прехапа устни.Последна луда идея...можеха да свършат премазани,или да изпадне в безсъзнание,това да се разпадне и пак да бъдат премазани.Лудата идея звучеше по-добре.Стисна по-силно и още повече кръв потече.Доближи дръжката до сърцето си,боже,това нещо щеше да изтръгне парчето кристал в нея и без да я пронизва!
И преди да беше успяло,те някак...някак успяха да си направят нов отвор в тавана на съкровищницата.Пламъците се оказаха страшно страшно надалеч,долу...това топче беше като ракета!Но тя накрая наистина не издържа,щом успяха да се измъкнат.Очите й се затвориха,хватката й отслабна и червеното изчезна,за да ги остави да падат обратно надолу.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:51 am

"Как да не изтръгнете сърцето на човек, като всеки момент го изкарвате в полето на ужаса" недоволният дракон успя да ги хване, изглежда "Ауч, ауч, право върху раните, е много мреси"
- О, я си говори за себе си. Не можеш да се заяждаш като мен - той от сдвоя страна хвана това странно нещо с един от шаловете, които беше взел, мислейки, че ще се разхождат в планините, не в пустинята. - Намерихме каквото ни трябва така или иначе и плюс това тя се тревожеше повече за теб... - като говореха за нея... Много лесно щеше да се изхлузи само преди мигове, ако не беше обърнал внимание.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:57 am

-Йей...-промълви тихичко.-Успях.
И падна напред в ръцете на лилаво-добре де,русия мъж.Тия ръце накрая наистина за нищо нямаха да ста-Чакай малко!Нямаше нищо по кожата вече!Нито един счупен пръст,нито един белег,нищо!Може би мечът,ако беше живо същество,щеше да се изкикоти злокобно,защото за миг червените ивички проблеснаха.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 4:02 am

- Да, определено. - ухили се онзи и се огледа. Пустиня, пустина до самия край. Е, такъв им бил късмета, после щеше яко да опляска Винр с онова гадно меришещото... Той ли? Ами трябваше да си върне своя си вид и всичко щеше да е наред, след като излезеха от тук. Стисна това странно острие по-силно и въздъхна - И се спаси от Смрад, това поне е хубава точка в изпитанието.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 4:05 am

Определено...Въпреки излекуваните си ръце,изглеждаше изтощена.Наистина изтощена.Сигурно щеше да проспи седмица,докато накрая не си върнеше безкрайния извор на енергия и усмивки!

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 4:07 am

- Сега мирувай докато Винр не намери някое хубаво място за нас - ако изобщо издържеше до там. Въпреки всичко май не му беше било лесно да се измъкне от онази дупка... Не че го показваше с нещо, но се чувстваше как лети по-бавно и някак изтощено. Ако се опитаха да му възразят щеше да им се ядоса. - Въпреки че се правя на глупак... Май беше по-добре да се поразходя, въпреки всичко.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 4:33 am

Острието проблесна отново за миг,преди да заспи и то,като господарката си...новата си господарка.Боже,какво я чакаше само.И сънищата й много жестоко й го напомняха.Поне беше толкова изтощена,че нито можеше да се събуди с писъци,нито да тръгне да се върти в съня си и да се окаже пържено пиле там долу...

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 4:39 am

-Най-страшното предстои - въздъхна накрая, когато усети, че вече трябва да внимава само да не я изпрати долу на гости на огъня.
"Между теб и Ризел ли?"
- Винр, мразя да говориш така... Това са си наши работи, имам предвид за момичето.
"Муртаг, тя си има име"
- Нужно ли е да ставаме близки? - усмихна се някак странно и поклати глава - Ще успееш ли да стигнеш до някъде?
"Достатъчно далеч, за да е безопасно."