Сега пък накъде?

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 12:53 am

"Повярвай ми, сега дори е добре. Веднъж бяха решили да го изхвърлят и изпепелят... Беше ужасно... Горещината на вулкана го накара да полудее до степен да не го познаеш. Емоциите взимат връх при него при голяма височина"
Лилавокосият продължаваше да клати глава, май Винр беше по-скоро прав. После бавно се изправи в седнало положение и въздъхна.
- Няма значение, ще си изпрося боя така или иначе... Тя действа импулсивно, дори и да се застъпи за мен самия крал

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 12:57 am

-Ох...-покри лицето си с ръце за миг.Как се успокояваше едно дест-годишно пак?
Или да му зашлеви един,или да го гушне.Ако му зашлеви един,може би след като се поосъзнае,щеше да й го върне.Не да я нарани директно,но беше убедена,че щеше да й направи гадно рано или късно.Задова въздъхна тежко и го гушна:
-Спокой...но.-струваше й се странно.-Ако трябва ще хвърля палтото си за огнена бариера,както ти направи със сламената шапка.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:06 am

Той се усмихна леко, едва ли сега осъзнаваше какво точно прави или какво говори. Да, беше издръжлив на температури от много големи височини, но това не винаги му се отразяваше добре и това си пролича.
- Стига да успееш - каза на края и като че ли за миг беше себе си. - Ще се радвам да го видя.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:09 am

-Но ако продължиш в същия дух,няма да се опитам дори!-дръпна се,но за сметка на това докато размахваше показалец пред него,едва не му го навря в носа.-И ние...сме в дупката?
Отне им малко време да се сетят къде се намират.Винр се беше приземил.На какво,не беше ясно,но бяха вътре.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:15 am

"Да... И на пръв поглед няма нищо, но.. Не съм сигурен, че е така" замислено поглдна нагоре, от където бяха дошли. Не беше чак толкова дълго спускане, все още виждаше светлината горе. После се огледа и наоколо. "Тъмно е.. И май е горещо" това отсъди по лилавокосия, който чувстваше вече съвсем малко като човек и повече като въглен. Вече беше затворил очи сякаш за да се успокои

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:23 am

-Страхотно...
Вдигна единствения си несчупен,небинтован и неразкървавен пръст.Кутрето на дясната ръка.Като запалка,от него изхвърча едно малко пламъче...и всичко наоколо се освети.
-Уааааа!-без малко да падне назад от блясъка на златото наоколо.-Олеле майко!

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:28 am

"Съкровищница? Като онази, за която той говореше?" не искаше да го пита директно. Знаеше какво представлява в този един ммент и не искаше и да го погледне. Огънят, който се беше разтлял из лилавото и го бе направил почти русо... Странна смесица между едното и другото. "Невероятно"
- Значи твоят меч е тук - ако бе в този цвят, то значи можеше да мисли нормално за момента, така огънят не го докарваше до лудост... Но рядко стигаше до такава крайност - Но трябва да внимаваме какво пипаме.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:30 am

-Х-хай...
Купчини и купчини от злато.Не го вземаше като нещо хубаво,а като проблем.Сега Винр как щеше да върви с нея,нали трябваше да е близо?
-Винр...ще успееш ли да не изгориш,докато аз го намеря?Ако срутим и една купчина,може да стане лошо.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:36 am

"Спокойно... Мога да дойда и като човек" стига да му слезеха от гърба и да... Стига да нямаше този така належащ проблем с изгарянето.
- Няма да изгори, ако стои тук. Но нататък може и да е опасно за вече разранения му гръб. - отсече лилавокосия... вече не лилавокос напълно - И все пак не гарантирам това напълно. Ако искаш, ще дойда да огледаме... Ще стане по-бързо ако търсят двама.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:41 am

-Ти доста бързо се поосъ-погледна през рамо към него.-УА!К-к-косата...как?!

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:48 am

Той наведе глава и хвана един от кичурите си. Май не му беше за пръв път, но и не харесваше тази промяна.
- Има една точка, до която огънят може да ме подлуди. Когато границата се мине... Огънят вече не може да ми навреди... Как да кажа... Вече свободно мога да го... "абсорбирам". Не мога да изгоря... Това ми е наградата от едно глупаво приключение, което имах като дете.
Другите кой знае защо го бяха намирали за странно, но.. Сигурно защото щом беше бил със Скиталеца, то трябваше задължително да е странен, нали?
- Това е без значение за теб, може би. Да потърсим меч из тези купчини... Старците ще разказват някой друг път

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 1:51 am

-Д-добре...-поклати глава и се плъзна надолу.Стъпи здраво,огледа се дали нямаше монети,на които да стъпи.Нямаше.Даже имаше една пътечка,чиста от каквото и да било,водеща нанякъде си.-Натам?

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 2:03 am

- Хай.. - пусна се по нея и се обърна за миг към дракона. - Ако чувстваш да е много горещо, опитай се да се охладиш с криле. Няма да се бавим толкова.
"Не, забавете се колкото е нужно"
- Да вървим... Ако този твой меч е затрупан под прокълнато съкровище няма да е лесно... - защо ли имаше такова предчуствие?

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 2:05 am

-То процеса на намирането ще бъде нещо приказно в сравнение с това,което ще трябва да свършим с него.-сякаш да й се изсмее,онова нещо отново започна да разтриса системата й с болка,но тя отказа да спе да върви.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 2:14 am

- Да, пределено, затова не ми се мисли за това - но това бяха богатства, как можеше да скрият оръжие сред тях? Той имаше два ножа, колкото за защита от зверове, никога не беше имал меч и не му трябваше, но... Е смяташе, че мечовете-съкровища са боклуци... Бяха само за украса... Но както и да е. - Ще му мислим като дойдем на тази точка от плана. Пещерата е мъничка, няма да ни отнеме много време.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 6:01 pm

-Как ми се ще да не беше така...-промълви тихичко и тръгна напред,а с всяка стъпка започваше да осъзнава какво точно я чакаше.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 6:06 pm

- Предполагам, че е така - въздъхна тико лилавокосия, пардон русия вече и се огледа. Нямаше да е особено приятно... И то никак, но... Как можеха по-точно да го предотвратят? Той управляваше огън, не магия... Никаква... магия. Продължи по пътечката, оглеждйки се. Само злато и скъпоценности. На него не му бяха нужни.. Нищо остро не се виждаше с изключение на... Спря се за миг по средата на малко кръстовище между златото, обърнат наляво. - Май ще да е някое от тези оръжия... Ще има да потърсим... - но онова трябваше да е по-странно от другите

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 6:11 pm

-Мислиш лиии?-сякаш камъчето вътре в нея тръгна да я дърпа в друга посока,а тя не можеше да го спре.И болеше.Много.Затова без да му мисли много продължи напред.

Subject: Re: Сега пък накъде? Fri Jul 03, 2009 6:16 pm

- Ще проверя - пренебрегна той въпроса й и прескочи съборените от времето кули монети. Не знаеше какво би се случило ако ги докосне, но детските приказки за прокоба ясно му се бяха набили в главата... Не искаше да им вярва, но какво да се прави. Мечовете бяха красива изработка. Не знаеше доколко добри в боя са. Всичките бяха различни, но си имаха близнак. Нарочно ли или защото някой, който бе събрал съкровището беше спазвал старите истории. Наведе се пред тях и въздъхна. - Ще отнеме малко време изглежда

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 12:42 am

-Уаааа!-така я затегли,че тя се спъна и полетя напред.Падна под очи,но след като се поосъзна и погледна нагоре...
-НАМЕРИХ ГО!-беше един,само един...и изглеждаше зловещо.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 12:54 am

- Браво - тихо каза той и се изправи. Добре че нямаше да седи пред тези хиляда години, и никой от тях не беше търсения. Огледа се, за да я намери и после огледа скептично оръжието. Не, не беше нищо особено и май така беше по-добре... - Глупав въпрос, аз ли да го взема или ти? Имаме малко монети за разхвърляне - или бяха сложени нарочно. Все пак се приближи до тях и огледа отново меча. - Не, няма да са проблем. - и защо ли си мислеше, че като посегне ще са... Както и да беше...

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 2:55 am

-Аз ще го взема...-каза го със сигурен глас,но с трепереща ръка посегна към дръжката.
Не изглеждаше на нормален меч.Острието беше наистина назъбено,все едно огромни вълни от чернота бяха затворени в едно обикновено острие и после са го променили.И стоманата дори беше черна,с няколко червени ивички тук-таме.На върха на дръжката имаше малко червено кристалче.Като онова под кожата й.
-Дано нещо не се случи...-още малко и щеше да го докосне с пръсти.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:03 am

- Ако се случи, грабваме го и бягаме. - спокойно отбеляза Муртаг, който беше отстъпил крачка. Точно така мислеше, макар че изглежзаше твърде просто, а тази пещера беше толкова малка и така нататък. Но така си вярваше. - Хвани го здраво и се омитаме.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:11 am

-Добре...-пое си дълбоко дъх.-Едно,две...три!
Грабна го.Тишина.
Нищо ли не стана?Отвори очи,наистина нищо не стана.
-Ух...
Докато двете камъчета не започнаха да светят по-силно от всякога.Тя не успя да спре писъка от болката,която я заля като кофа студена вода.Ехото разтресе близката купчина злато...
-Не,не,не падай!Не,не!-просъска през стиснати зъби.
Спря...но една монетка от върха се оказа долу.
-По дяволите!-и всичко се разтресе.-Бягай,бягай!
С една ръка издърпа меча,а с другата сграбчи Муртаг за ръкава на ризата и тръгна да си плюе на петите обратно по пътеката.

Subject: Re: Сега пък накъде? Sat Jul 04, 2009 3:16 am

- Винр! Винр приготви се! - извика докато тичаше през неособено хубавата картинка. О да, защо трябваше да е като в Аладин и лампата... Сега разбираше какво му е било на онзи... Чу рева на дракщона в готовност, едва ли му беше било добре там да се опитва да прогони ужаса от крилата си, но все пак щеше да ги изведе... или да се опита... Не, щеше. Извади няколко пера, които много скоро щяха да му потрябват. Нямаше повече сламени шапки. - Хайде, още малко.