Я гледай ти...

Subject: Я гледай ти... Fri Jun 26, 2009 4:00 pm

Стъпките й отекваха в тъмния коридор на храма.Подът под краката й по-скоро наподобяваше звездно небе...всичко наподобяваше звездно небе.Чувстваше се добре в тази сграда...но дали добре беше достатъчно?Поклати глава,сега не беше времето за такива мисли.От движението,дългите й сини коси започнаха да танцуват около нея,да я закачат и нежно да галят лицето й.Кичурите падаха надолу и надолу,почти до глезените й,допирайки се леко до копринения материал на робата й.Маската от черни кристали скриваше част от лицето й,но не успяваше да спаси никого от студеното синьо в очите.Сребрист медальон,с формата на полумесец,блестеше малко над гърдите й.Бледото й лице сияеше,както луната сияеше насред тъмнината на Вечната Нощ.Погледна нагоре към небето...покрив нямаше,не.Усмихна се на силуета,който винаги я беше водил,където и да отидеше.
-Джесика-сама!
Жената се обърна и погледна през рамо към малкото момченце,тичащо към нея.Русата му дълга коса блестеше под лунната светлина,а розовишкавите му очи грееха от щастие да види жрицата отново.
-Здравей,Нару.-тя го прие в ръцете си и го вдигна във въздуха,като детският му смях отекна в целия храм и пробуди множество усмивки.

Subject: Re: Я гледай ти... Sat Jun 27, 2009 2:06 pm

-И после отидохме в Двореца на Пламъците,където имаше толкова много дракони!И всичко беше червено и изглеждаше така,сякаш стените горяха,но всъщност всичко беше наред!И после...
Синекосата се опита да се усмихне на 'щастието' на 'сина' си.Нещо не беше наред и това много силно я изгаряше отвътре.Напегнатият тигър в краката й странно защо не мъркаше и това й подсказваше,че и той много не вярваше на това...Русокосото момче седеше в скута на майка си,под звездите,и с ентусиазъм разказваше как беше минало пътешествието му...
-Всичко това е прекрасно,Нару,но...-Джесика го изгледа сериозно под маската и доближи показалец до челото му.-Мисля,че пропусна частта,в която ние те пратихме в Аерис,а не в Соуци'о...
Мълчание.Момчето прие виновна физиономия.
-Ами...мамо...моряците чуха,че не съм ходил до столицата и...малко плановете се промениха...
-Това е лъжа.-задържа спокойния си тон,но около пръстите й пламнаха пламъци от лунна светлина.-Аз и баща ти лично те заведохме в Соуци'о преди година!
Черният тигър в краката й се изправи и понечи да подуши момчето,но то се изплаши и се опита да се скрие в прегръдките на майка си.
-Мамо!Защо...защо се държите така?!Искате да ме нараните...?
-На всичкото отгоре Нару никога не ме е наричал 'мамо',защото се срамува.Кой си ти и какво си направил със сина ми...калигор?!
Внезапна експлозия от чернота изхвърли животното настрани,а синекосата се строполи на тревата под тежестта на нападателя си.Неговото лице и фигура,вече не под влиянието на магията,бяха скрити в тъмнина.Той силно хвана жрицата за гушата и стисна здраво.
-Умно малко момиченце!-изсъска студен глас,способен да накара тръпки да те побият.
Тиг изрева гневно и се метна върху врага.Блъсна го настрани и тръгна да го дращи и хапе,но онзи бързо го отблъсна и животното се удари в една от колоните на входа на храма.Помислил си,че единият проблем вече беше решен,той не очакваше внезапния удар от лунна светлина,която го удари право в гърдите.Синекосата стъпи отгоре му и го притисна още повече с края на жезъла си.Кристалчето и полумесеца,заобикалящ го,на края на оръжието започнаха да греят с нейния гняв,готови да го жигосат още на мига.
-Къде е синът ми?!Какво искаш тук?!Загубихте войната,нямате повече шансове!
Онзи само й се изсмя,изплю й се в лицето и прие смъртоносната й магия с лукава усмивка.Единственото нещо,което се виждаше от лицето му.

Subject: Re: Я гледай ти... Sun Jun 28, 2009 9:55 pm

-Какво смяташ да направиш?!-силният му глас не спираше да я преследва.
-Да го намеря.-сложи последната част от бронята си,захвърлила робата и жезъла настрана.
-Къде смяташ да го търсиш,може да е навсякъде!Може даже да е-
-Не е мъртъв,Тиг!Замълчи!-обърна се рязко към него и го изгледа с гневния си поглед.-Знаят,че ще тръгна да го търся,ще го използват като капан.Значи е жив.Трябва да е жив!
-И ти ще паднеш право в ръцете им!-чернокосият застана на сантиметър от нея.-А пък и къде ще търсиш...
-Не са знаели къде го пращаме,значи са го хванали още на пристанището...Знаех си,че трябваше да отида там с него!Не биваше да оставам тук...не биваше...
-Джес...-Тиг уви ръце около синекосата.-Не си виновна за това...
-Напротив!Виновна съм!-прехапа устни,а няколко сълзи покапаха по пода.-Виновна съм,и още как!Ако не бях толкова безотговорна майка,може би нямаше да има проблеми и с децата наоколо!
-Недей така...-допря чело до нейното,сърцето му се разкъсваше от хлипанията и хълцанията й.-Ще го намерим...Ще дойда с теб,ще преобърнем целия свят,ако трябва...
-Мина една седмица...може да е навсякъде!-зарови лице в черната му риза и зарида силно.
-Ще повикаме всеки,на когото можем да се доверим и ще започнем да търсим...Просто се успокой.Моля те,моля те...
-Х-хай...

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jun 29, 2009 9:59 pm

-Ти,заминаваш за Аерис.Ти тръгваш към Флемма.Ти...теб ще те пратя във Фриджус...
'КАКВО?!'-изрева силно рунтавата кафява мечка,която беше посочена последна.
-Какво се оплакваш,имаш козина като за в ледена епоха.-синекосата даже не повдигна очи от картата,за да го погледне.
'Джесика-сама...аз...осъзнавате,че не съм като брат Ви,нали?'
-Много добре го осъзнавам.Ако бях наредила брат ми да потегли,нямаше да тръгне да си измисля оправдания да остане.Сега тръгвай,Нуджу.
'Ама...'
-Тръгвай!-най-сетне го погледна,но сините й очи едва не прерязаха сърцето му на две.
'Хай!'Животното изхвърча от там,като не забрави да се подхлъзне на стъкления под няколко пъти точно пред вратата.
-А ти...-погледна малкото бяло гълъбче,кацнало на ръката й.-Ти отиди в Соуци'о и информирай Владетеля какво се случва.Той трябва да знае...
'Да,господарке.'Пилето поклони глава,преди да разпери прекрасни снежнобели криле.Издигна се,прелетя над нея и се изгуби насред нощното небе...
Елфката погледна към другите двама,на които вече им беше дала указания...Един орел и един искрящобял тигър я гледаха с тревога в очите им.Птицата беше меко казано величествена...гамата на оперението й се състоеше от силни цветове-кафяво,сиво,тук-таме и черно.По клюнът имаше няколко по-оранжевишкави ивички,а черните очи издаваха мощта вътре в този индивид.
Огромната котка,на която беше казнал орелът,обаче,беше друга история...Все едно малко помощниче на дявола,облечено в бяла пухкава козина...Сините очи говореха за толкова много пакостливи идеи,че тръпки биха побили всеки,който нямаше по-опасни сини очи.Гледаха се известно време,преди и те да се 'поклонят',един вид,и да напуснат помещението.Остана само тя...
-Какво ще правя...?-подпря се на лакти върху стъкленото бюро и си пое дълбоко дъх.Зарови пръсти в сините си коси и стисна здраво.-Ако не го намеря...никога няма да си простя...

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jun 29, 2009 11:46 pm

Ето ги, бяха на път само пет минути след сблъсъкът на малкото речно пристанище. А бяха уцелили и подходяща река, която почти моментално се вливаше в открити води и им позволяваше да се отдълечат от познатия континет достатъчно бързо. Но пак пътуваха малко незаконно, тъй като Ника беше отказал да свири на елхуто, Нава трябваше да предприеме нещо по- серизоно и беше предизвикал капитана на този кораб на езна игра на шах, после втора и трета, като залозите в началото бяха само за транспорта до острова, но в последствие преминаха и в парични залагания от останалия екипаж. Това си беше добре, вместо игра на карти и от шаха можело да се печелят пари, перфектно за близнаците, а още по- перфектно че тези моряци си нямаха и идея с кого се занимават, дори не обърнаха внимание че двамата са представители на различни елементи, това беше по- добре от всякога:
- О, по дяволите, пак ме би!- изрева капитана и се удари по челото, не приемаше играта много на серизно обаче, защото за първи път попадаше на такъв противник и му беше повече от приятно да играят, вече с часове и слънцето от там от където идваха се вдигаше бавно, но на там на където отиваха... там беше тъмно. Ника се загледа натам и се усмихна доволно:
- Ето това място е за мен.
- Не си и помисляй да се задържаме прекалено там!- подвикна белокосият като с това премести коня и отново направи шах на капитана:
- Е, стига ми толкова, момче... признавам те, най- добрия си.- засмя се мъжът и дръпна шапката пред очите си.
- Не, сър, това не е нищо, пносто игра. А и нямам намерение да взимам патире ви... нужен ни беше само транспорта и вие ни помогнахте много, с което ще сме ви задължени вечно, нали?- усмихна се невинно и погледна брат си, който беше на път да гръмне. Как нямаше да взима парите? като те му би бутаха направо в ръцете? Що за глупост! Ника изсумтя и погледна към острова, само още нвяколко минути и щяха да са на брега, докарани нелегално, после вече щяха да търсят това, което... което всъщност червенокосият искаше да търси и не беше осведомил близнака си какво е.

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jun 29, 2009 11:56 pm

'Готова си,виждам...'Тигърът я погледна с тъжни сини очи.'Ще го повикаме ли...?'
Едно от нещата,които намираше странни в съпруга си,беше,че доста често той сякаш можеше да чете мислите й.Явно толкова добре я познаваше...За миг тази мисъл я накара да се усмихне леко,преди тя да вдигне глава нагоре.Намираха се на двора,заобиколени от стъклените стени на храма.Тя стъпи в центъра,вдигна ръце нагоре и се концентрира...
-Шадол!Зова те!-извика колкото силно можеше.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 12:10 am

Тъмни зелени криле разцепиха тъмнината, последвани от мощен драконов рев и лъскави на Лунната светлина люспи и шипове. Съществото сякаш долетя от нищото, като величествените му люспести криле привлякоса вниманието на току- що слизащия от кораба, чиито бели коси се пръснаха при рязкото му извъртане за да види от къде идва този рев. Усмихна се някак радостно, независимо от некомфортното си състояние на тези земи:
- Хай, беулокосия Уайдет!- подвикна някой от кораба и Нава се обърна отново рязко, но този път ужасено стреснато и улови хвърленото към него наметало и шапка:
- Капитане... сър, вие, знаете кои сме?- попита на пресекулки и погледна мъжа неразбиращо.
- Много ясно, не всеки ден можеш да попаднеш на такива като вас, вие сте известни на повечето главорези, които съм карал с кораба си, истории се носят за елхуто на другия.- погледна към Ника и се ухили:- Пазете се деца, този остров не е за всеки, а вие май идвате без покана.- махна им с ръка исе скри. Известно време Нава гледаше към кораба, докато бавно се отдалечаваше от него, за разлика от близнака си, който пък недоволно бързаше и изведнъж спря:
- Лошо.
- Хм, какво има?
- Виж си ушите, заклинанията на оня свещеник не действат тук май.- промърмори и прокара ръка през вече заострените му уши, бяха върнали елфическата си форма. Ника отново изсу,мтя, но не каза нищо повече, беше пре- доволен, че се намираше тук, чувстваше се прекрасно, за сметка на Нава, който май изобщо не беше добре. Късмет, че капитана беше съобразителен, черното наметало можеше да обгърне целия, а шапката да прибере дългата бяла коса. Сега вече можеха да продължат нататък, към сградите, които се издигаха пред очите им и ги привикваха с изклюбително любопитство.

Зеленият дракон беше при призователката си, тази която го беше повикала и тази на която се подчиняваше безусловно. Своята единствена господарка. Крилете се свиха бавно и съществото кацна внимателно и с лекота, сякаш размерите му не бяха от никакво значение за него. Приземи се и приведе глава пред синекосата в очакване.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 12:15 am

-Шадол...отново се нуждая от помощта ти.-прошепна тя тихо,галейки муцуната му.-Нару...няма го.
Тиг пристъпи към дракона и сведе глава в знак на уважение.Тигри и дракони...попринцип не се разбираха много добре.Но тези двамата подобни проблеми нямаха.
'Пратихме Вичи в Соуци'о.А останалите търсят.'

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 12:25 am

" Нару е изчезнал, навярно отвлечен, господарке."- отвърна драконът със сериозен глас и погледна към Тиг, кано бавто притвори очи и пак ги отвори, един вид кимвайки му в отговор:" От мои другари далеч от тук разбрах, че нарастват проблеми между елементите, но още всичко е стабилно. Мога да предположа, чие дело е това, но предполагам и сама сте се досетила?"- говореше бавно и разбираемо, като всяка негова дума звучеше като издърпана от старите книги на мъдреците.

- Решил си да ме омаломощиш ли?- прошепна, докато вървяха рамо до рамо вече в населено място, ама колко населено не се знаеше.
- Просто прикривам енергията ти от по- неконцентрираните.- отвърна червенокосият и го погледна подозрително.
- Не ме гледай така, плашещо е!
- Просто се чудя до кога ще издържиш наистина, обвит от цялата мояь тъмнина, с която крия твоята светлина.- щеше да се разсмее дори, беше му забавно, но на Нава хич не му беше до това, само че нямаше и да му благодари, че го прикрива, точно в момента можеше дамо да се движи, нямаше намерение и дума да обелва, така се изтощаваше повече, особено ако се дразнеше толкова на самодоволното изражение на брат си. Самодоволно ли? Не точно. Ника за първи път изглеждаше наистина щастлив, а музиката на елхуто не беше звучала вече втори ден. Странно беше. И явно трябваше да се свиква:
- Поне ще ми кажеш ли какво търсим?
- Не сега, когато съм сигурен, ще ти кажа, за сега кротувай. Тези с по- голяма концентрация на тъмна енергия могат да те усетят дори ипрез моето прикритие.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 1:13 am

-Калигорис...-процеди през стиснати зъби.-Един ни нападна...Искат да ни хванат в капана си,а ние нямаме друг избор,освен да се хванем засега...
Черният тигър внезапно настръхна...Светла енергия.И се опитваха да я прикрият...
'Джес...'
Синекосата веднага се обърна към това,гласът му звучеше по-сериозен от нормалното.
'Имаме си гости...които се опитват да се скрият.'
-Нани?!

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 1:19 am

Шадол го погледна и слабо надигна глава:
" Така е, господарке. Не бях убеден, но транспортният кораб, който всяка седмица пътува от контитента до тук свали двама странници, но не на пристанището, където би било нормално. Явно единят от тях е умел в прикриващите магии, щом не съм усетил другия."- драконът присви леко очи ивдигна глава нагоде, от където дойде:" Да ги премахна ли?"

Червенокосият водеше, отново, на тъмно, какво винаги обичаше да прави когато е нощ, а сега тук беше вечна нощ. Само че с това негово задоволение, изобщо не обърна внимание кога брат му беше спрял пред някакви големи колкото длан цветя:
- Възхитителни са!- възкликна на себе си и се усмихна широко, забравяйки как умората бавно- бавно го застигаше заради магията на Ника:- За първи път...
- Не се бави!- подвикна другия без да го поглежда.
- Виждам такива сини цветя.- завърши изречението си, сякаш не чу думите на червенокосия.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 1:31 am

-Не...не е задължително да са врагове.
'След онова нападение?'Ако можеше,Тиг би вдигнал вежди.
-Светлите нямат нищо общо с Калигорис.-поклати глава синекосата,връщайки поглед обратно към Шадол.-Заведи ме при тях...ако не друго,то са важни,дали в лош или добър смисъл.
Умело се изкатери върху гърба на дракона след това.Спомни си времето,в което се страхуваше да направи това...Но сега беше различно.А и в мига,в който ръцете на Тиг,върнал истинската си форма,се увиха около кръста й,тя наистина се успокои.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 1:37 am

" Разбира се."- Шадол отново разпери величествените зелени криле и се издижгна плавно, както се беше и приземил, имаше си го като урок от едното време, когато беше и по- млад.

- Ти си непоправим!- Ника можеше сериозно да се раздразни от това държание на брат си, вече колко време стояха на едно място, Нава взирайки се като хипнотизиран в тези цветя, които сякаш попиваха в себе си Лунната светлина, а Ника... просто стоящ на няколко метра от него с една ръка на кръста, а друга заровена в червените му коси, намръщен гневно, но и едновременно някак странно усмихнат.
- Само още малко... мисля, че познавам тези цветя, могат да се използват за билки...- говореше, докато подпираше брадичка с една ръка, а другата опряна на коляното му.

Драконът лесно можеше да ги открие, единствените, с различен мирис и енергия, различни от всички, които познаваше от острова:
" Джесика- доно, това са те."- стрелна ги с поглед от високото се се спусна рязко надолу към тях.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 1:42 am

-Наричат се 'Сълзите на Луната'.-след миг-два вече нежно докосваше цветята.
Изглеждаше спокойна,което изненада Тиг.Той беше очаквал тя да се побърка и да побеснее при първия натрапник,но...но проявяваше повече търпение от нормалното.Това беше хубаво.Реши засега да остане на гърба на дракона и да гледа отстрани,готов да й се притече на помощ всеки миг.
-Някои казват,че лекуват и най-неизличимите болести...други казват,че могат да покажат пътя,когато няма накъде да тръгнеш.Но вие...накъде сте тръгнали?

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 1:52 am

В мига, в който драконът беше се приземил, а синекосата се беше озовала до цветята, Ника се намръщи и изражението му веднага се измени, гневно и сериозно, готов на нападение повече, от колкото на защита. И това и беше на път да направи, да сформира червени гарвани около себе си:
- Ника, недей...- спря го белокосият, като вдигна ръка към него и го посочи, а на върха на показалеца му просветна бяла светлинка:- Без такива, не и сега, моля те.- беше заинтересован, очакваше нещо друго, ако ги забележеха, а той беше повече от убеден, че тя знае какво представлява той. Червенокосият пое дъх и стисна зъби, но си премълча, това беше молба и не можеше да я пренебрегне просто така, но все пак остана готов да защити глупавия си наивен брат. Нава отново погледна към елфката и леко се усмихна:- Ако наистина могат да лекуват...- дали можеха да излекуват и неговата болка в рождения му белег, замисли се само за един кратък миг:- Всъщност и ние не сме много сигурни на къде отиваме. Брат ми предприе пътуването, а е невъзможно двамата да сме разделени.- отговори ипогледна близнака си, Ника наклони глава на една страна и повдигна вежди замислено:
- И защо ли?- промърмори си тихо и скръсти ръце.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 1:57 am

-Не знаете,м?-О,не...Тиг,дори и тя да беше с гръб към него,усети малкото пламъче на нова идея в очите й.Това нямаше да свърши добре...-Ти си светлият,който се крие?Защо се криеш?Тук има всякакви хора,дори...дори...
-Калигорис.
-Да,благодаря ти,Тиг.-превод:"Всичко друго,само не това да им беше казал,БАКА!" на саркастичен женски език.
-Пак заповядай.-превод:"Пфф..." на незаинтересован мъжки език.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 2:05 am

- Какво ви интересува вас?- обади се Ника, нямаше да търпи нищо:- Решението за прикритие беше мое, така че вас не ви засяга по никакъв начин нищо, свързано с нас. Да, вървим, Нава!- последното прозвуча напълно като нареждане.
- Почакай.- белокосият го погледна, не искаше това да се случва, но май вече беше късно.
- Няма да те чакам, тръгвай!
- Казах да спреш!
- Или...
- Или? По дяволите, пак ме заболя главата.- стисна очи и въздъхна, забивайки чело в дланта си:- Няма значение. Значи тук има всякакви хора? Дори не предполагахме, гоменнасай. Предположихме, че е същото като на Острова на Деня, там са само светли...
- Тръгвам без теб, Нава!
- Тръгвай...
Само, че нямаше да тръгне, макар и да искаше да обърна гръб, остана така, гледайки към брат си и тази жена, кой ли беше икакво искаше наистина от тях? Държанието им обаче накара някаква усмивка да се появи на муцуната на Шадол и да оголи няколко зъба.
" Като малки деца са тези двамата... явно близнаци, а и са различни елементи... не мислите ли, че е някак необичайно, господарке?"- прошепна в съзнанието на елфката.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 2:12 am

"Аз мисля,че е някак необичайно изведнъж да искам да му разбия физиономията на този червенокоско..."-въпреки тъмните мисли,се усмихна.
-Няма да ви позволя да тръгнете никъде.
-Ъ?!-даже Тиг се опули на това.
-Съдейки по държанието на този червенокос маймуняк,само неприятности ще създавате на моя остров.Това не мога да го позволя.Но,преди да си започнал да хвърляш магийки по мен...-за миг остро го погледна с дълбоките си сини очи,докато ръката й беше допряна до дръжката на катаната й.-Ще те предупредя,че каквото и да метнеш срещу мен,ще се върне върху теб десет пъти по-силно.И имам предложение,което би могло да ви компенсира...проваленото пътешествие наникъде.
-Ъъъ...Джееес?
-Шшш.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 2:28 am

- Как си позволяваш, проклета...- почти се развика, а очите му светнаха гневно, вече наистина щеше да напарви някоя глупост.
- Чакай, Ника, спри се!- Нава не чака и миг, изправи се бързо и хвана брат си за раменете, стискеайки го силно:- Ками- сама, стига толкова... млъкни и се укроти поне сега!- стисна зъби и си пое дълбоко дъх:- Хич не ми е добре, а ти правиш нещата още по- зле, така че се успокой!
- Ще я убия, със сигурност, ще й извия вратлето... а на теб главата ще ти откъсам!- вече в гнева си не знаеше и какво говори, или знаеше, но хич не се съобразяваше. И едо го първия гарван, голям колкото него, червен с черни очи, който ужаси Нава:
- Достатъчно казах!- това беше една от крайните точки, до които можеше да достигне белокосият и в следващият миг гарвънът беше разбит от бял лъв, кой то се сля с Нава моментално.
- Ти си луд...- прошепна Ника и въздъхна:- Проклет да си, изобщо не мислиш.
- Ти нима мислиш. Кажи ми сега защо беше всичко това, цялата идея за пътуването?
- Ние сме различни... единят ни родител е светъл, другият тъмен, нима не искаш да разбереш причината за болката тук?- вече говореше по- тихо и спокойно и опря пръст на челото на брат си. Нава примига и поклати глава:
- Аригато... но моля те, остави ме аз да говоря.- усмихна се исе обърна към синекосата и леко се поклони:- Извинете за това преди малко. Заинтересовани сме от предложението ви?

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 2:41 am

-Елате с мен на мисия да намеря сина си.-за миг онази тревога се върна в очите й.-Ако се убедя,че този не е толкова малоумен,колкото изглежда,после няма да имате проблеми да ходите насам-натам наоколо...и където и да е било,ако ще говорим за това.
-Джес!
-Какво?-погледна през рамо с невинни очи.
-Ще помолиш двама абсолютни непознати да ни помогнат да намерим Нару?!Да не си си изгубила ума?!
-Луди идеи са най-доброто ни решение в момента май,както гледам...
'Ти наистина си се побъркала...'
'Що за мили думи,от моя съпруг...'
-Е?
-Няма да ти позволя да направиш тази грешка!-изръмжа чернокосия.Може би всичко това в крайна сметка наистина имаше лош ефект над нея.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 2:46 am

- Да търсим някакво дете?- повдигна вежди Ника, хич не му беше до това.
- Съгласни сме. -а направо отговори Нава.
- Какво?!- стресна се и го изгледа объркано.
- Съгласни сме да помогнем, така брат ми има възможността да продължи налудничевата си идея, която...
- Която приключихме преди толкова време. Да, съгласни сме.- потвърди и червенокосият. Нямаха друг избор, когато бяха получили забраната от другия остров, се бяха отказали от това да търсят следи от родословно дърво, но сега единя беше решил да придължи и май се бяха оплели в още по- големи проблеми така, но все имаше някаква надежда. Нава се усмихна към близнака си и кимна потвърдително:
- Ще направим всичко по силите си.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 2:52 am

-Страхотно.-плесна с ръце и притвори очи,докато Тиг се блещеше зад нея.
-Чакай,какво?!Мен няма ли да ме питаш?!
-Защо да те питам?Отговорът ти е очевиден...
-Тогава защо вземаш решението сама?!
-Защото...-започваше да се ядосва,обърна се към него и сините й коси се разпиляха за миг под лунната светлина.-Аз съм Жрицата на Тъмнината.И няма да позволя на страховете на който и да е било да ме спрат да спася детето си.Дори и ти,Тиг.
-Но ще позволиш на някакво наивно решение сигурно да го погубят?!Онзи едва не те нападна!
-Но брат му го спря...
-От къде не знаеш,че лъжат?!-дълга пауза...-Добре...но ако той пострада заради тях...Ти ще отговаряш.
-Поне този път няма да бъдеш ти...-отвърна му с горчива усмивка,която го накара за миг да настръхне.-Качете се на дракона,аз ще се оправя...
И след миг вече седеше на един тъмен диск,появил се от нищото.Излетя нависоко,далеч от погледа на съпруга си,който сега се срамуваше от думите си...Онзи път...Не!Не,не...
-Аз ще бягам.-измънка напрая,като се превърна бързо в тигър и тръгна напред.Някъде горе,дискът го последва.
А някъде долу...едно от сините цветя се прекърши на две.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jun 30, 2009 2:56 am

- Те са странно семейство...- ето го пак онзи спокоен език от Ника, когато бяха само двамата с Нава.
- Точно като нас...- засмяха се тихо, но бързо млъкнаха, не бяха напълно сами и това ядоса малко повечко червенокосият, че беше забравил за ппипъствието на дракона.
" Вие двамата, заповядайте, ако не ви е страх от високото."- заговори Шадол и се снижи още.
- Да бе...
И след по- малко от секунда вече бяха във въздуха, а Нава, както си беше наумил и в самото начало, беше взем няколко цвята, все пак щеше да опита да премахне болката с тях, ако не откриеха отговори с брат си.

Subject: Re: Я гледай ти... Thu Jul 02, 2009 4:22 pm

-Джесика-сама!-една сурия войници се струпа около Шадол,да помагат.
-Какво се случи?
-Нару-сама!Той е жив и здрав!
-Но къде е Тиг-сама?
И подобни водопади от въпроси продължиха.Тя не отговори на нито един,просто скочи от диска си върху зелената трева и се обърна към градините на храма.
-Подгответе Звездите.Тази вечер ще има погребение...
Войниците веднага се умълчаха.Сведоха глави в знак на уважение на паметта на черния тигър.Веднага след това бързо се разпръснаха."Звездите" бяха шест огромни сребърни колони,които винаги биваха подредени по определен начин когато имаше празник...или случаи,като този.Украсите и всичките му там подробности отнемаха страшно много време,а Джесика не изглеждаше особено благосклонна да чака.Никога не бяха виждали жрицата си толкова...тъмна.
-Елате с мен,деца.-промълви тихо,когато и те вече бяха на земята.
Внимателно хвана ръката н Джин и ги поведе към градините.

Subject: Re: Я гледай ти... Thu Jul 02, 2009 4:47 pm

Йозеп се огледа безизразно, като пак държеше Нана в ръце, а тя беше повече от любопитна и сочеше всичко наоколо:
- А ние на къде?- попита нетърпеливо Ника, слезайки от диска си.
- Нека първо мине церемонията, това е уважение към паметта му.- отвърна Нава без да го поглежда, сега проследи синекосата с поглед:- Прави се на силна, но е просто...
- Изпълнена с чувства, като живо същество, това е нормално.- допълни чернокосият.
- Но май за теб не е?- намеси се червенокосият близнак и изгледа въздушния намръщено.
- Моята причина е прекалено сложна за да я разберете.- и отново нито признак на каквото и да е в лицето или очите му, все така спокойни и нормални, ледени дори:- Бих искал също да видя градините.- обърна се и тръгна след Джесика и децата.