Я гледай ти...

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:00 am

"Докато бяхте с Муртаг вътре Ризел ги пооправи. Не боли чак толкова." отбележи докато се измъкваше от въпросната Ризел, прегърнала или опитваща се да прегърне лапата му. Само тя стоеше близо до него, надяваше се, че не я е събудил, макар вятърът от крилата му със сигурност да беше събудил поне Скиталеца. За краткото време прекарано с него, беше разбрал, че е дяволски чувствителен на най-малката промяна. Но нямаше вече значени, след като се издигна и тръгна към небено "Само се дръж"

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:02 am

-Х-хай...-вкопчи се отново за врата му и погледна нагоре.Към звездното небе...Господи,наистина ли щеше най-сетне почти да го стигне?

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:10 am

Той се надяваше само... Да не се разочарова... Не знаеше но... Хората винаги говореха по този начин, но... Все пак... Хората си бяха различни. Е, рискуваше, но... Вече беше късно. Може би трябваше да внимава какво говори, но вече го бе казал.
Нямаше вятър, който да му попречи да стигне до където искаше. Звездите го викаха нагоре, скоро, скоро щеше да ги стигне... Дори и той беше залят от този... трепет?
Беше високо, много високо и продължаваше да се издига.

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:15 am

Умението й да диша сякаш остана някъде долу.Сърцето й се разтуптя,прегърна дракона по-силно,докато косите й хвърчаха навсякъде.Чувстваше се...страхотно!Не можеше да го опише,а небето идваше все по-близо и по-близо...Протегна ръка нагоре,още малко и щеше да го стигне.
-Още малко...-прошепна едва-едва.

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:23 am

Той също го беше казал и беше накарал дракона да продължи нагоре. И драконът беше продължил.. И всеки път имаше още... още малко. Накрая беше спрял, както щеше да спре и сега. Не можеха да продължат вечно. Там беше студено, там нямаше дори въздух... Никога не го беше имало толкова високо, но още беше рано за това. Не, нямаше да рискува до предела, можеше да замръзне... Висулки по крилете му? Не, благодаря. Спря се преди да се случи и продължи по тази черта, пределът, след който щеше да падне като торба без да може да продължи.

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:25 am

-Уаааа...-възхитено махна с ръка и дали от въображението й,или наистина,усети как небето се плъзгаше по пръстите й.Една великолепна усмивка разцъфна върху лицето й и тя протегна и другата ръка.-Това е...чудесно!

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:30 am

"Радвам се че ти харесва" самият той обичаше този полет, тук нямаше да се блъска в патици и други. Често иаше проблеми с тях, не и тук. Защото никоя птица не летеше тук... Това беше студено място, но и вълшебно... Поне за него, който бе и човек. "Ще направим едно кръгче наоколо"

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:32 am

Усети лекия вятър да навлиза в косите й и се усмихна на великолепното усещане.По-смело протегна нагоре ръце,поемайки всичко това в един дълбок дъх.

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:40 am

Както и обеща, придържаше се към строго определен кръг, който само той си виждаше, подобна на птица, която следваше своя път към топлите страни всеки юг. Това летящите създания може би просто го усещаха... И той не се нуждаеше от обяснение защо е така. Обиколи замъка бавно преди отново да се озове на мястото, от където беше дошъл.
"Можем да дойдем пак, ако искаш. о сега вече има опсност да замръзнем, небето е студено дори денем"

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 3:54 am

-Хай...-прегърна врата му,този път много по-щастливо от преди.-Аригато...

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 4:01 am

Той кимна, радвайки се, че не се е провалил... В смисъл че не беше я излъгал, надяваше се. Обърна се да слиза надолу. Не усещаше студа докато не тръгна надолу, където бе толкова по-топло... Но предпочиташе студа на спокойствието горе, понякога... Много отдавна, когато беше избягал. Стара история, изхвърли я от ума си и скоро щеше да се приземи до Скитника, който наистина беше събудил. Скитникът ги гледаше усмихнато с големите си кафяви очи, странно ярки поради някаква причина. Петдесет години? Не, имаше само някъде около двайсет.... Кафявите му коси бяха мокри, изглежда беше ходил някъде да се поосвежи.
- Сигурно е било приятно. Сега си починете добре - каза ги, когато Винр се добра до земята.

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 6:01 pm

А,тя вече се унасяаше,сгушила се върху гърба му.С все същата усмивка на лицето й,потърка за миг лице,преди да се предаде на сънищата.Ясно беше,че щеше да сънува небесата отново...

Subject: Re: Я гледай ти... Mon Jul 06, 2009 6:07 pm

Винр гледаше към "младежа" няколко минути, преди да се откаже да му задава въпроси. Нямаше тази смелост... Може би беше още рано. Така че се примири с нахалниците, които пак се сгушиха до него и също се отпусна. Какви ти стаи, те вече спяха на купчина около дракона, а кучето стоеше до тях като някакъв наблюдател. Нямаше от какво да се страхуват, но... Кучето си беше куче,така че накрая и Скитника се предаде.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 3:14 am

~*~
-Пссст!Пссст!
Дженифър измрънка нещо под носа си,не искаше да става,не!
-Ама те сериозно спат...
-А ти какво си мислеше бе,идиот,че се правят ли?!Хей,стаите ви са готови,ако някой иска да-
-УА!-и момичето се претърколи и падна от гърба на дракона.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 3:18 am

Два странни меча веднага се изправиха срещу врага, готови за отбрана на... Водачката, която мразеше това име.
- А, това сте вие... За какви стаи става въпрос - каза накрая Скиталеца, който бърз като котка винаги беше схванал темата и вече пускаше меча - Стана късно, пък и скоро трябва да тръгваме, безмислено е да имаме стаи... Тя пък - най-малко

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 3:38 am

-Чакайте,какво?-Стивън се опули изведнъж.-Ще си тръгвате?Откъде можете да сте сигурни,че няма още кристали?
-Мечът не ме дърпа наникъде...островът е малък...Значи няма никой.-сънено обясни момичето,докато търкаше очи.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 3:45 am

- Ръководим се от меча й - кимна лилавокосия, докато Винр отваряше сините си очи да огледа ситуацията. Лилавокосия пак скри меча с лисиците и се облегна на дракона. По-добре беше да се ръководят от нещо, което знаеше какво търси, отколкото да се шматкат просто защото си мислеха, че има още кристали наоколо.
- Нямаше нужда да подготвяте нищо, наистина - Ризел също се размърда до кучето, което пък се прозина. Май нямаше да могат да заспят отново...

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 3:48 am

-И сега какво,просто...ще отлетите от тук?
-Общо взето...да.Сега може ли да поспя още малко?
-Сигурни сте,че не искате да-
-Не,няма да останем.Имате си проблеми,това е ясно за абсолютно всеки,който има очи.Просто ще си отлетим,може и портал да използваме...

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 4:09 am

- Този път аз ще го направя - отбеляза с прозявка Муртаг, който вече тайно ровеше и из багажа. Докато Джени поспеше още малко, те можеха и да се подкрепят, нали? Тоест той де... Но да, една нощ на този остров май беше напълно достатъчна... Не че той го решаваше. Ризел се изправи на крака да се разтъпче в студенината на идващия ден, а на Скиталеца май пак му беше топло. Това щеше да е дълго пътешествие
"Благодарим за гостоприемството все пак. Не всеки тези дни би ни пуснал" добави пък дракона все едно вече си тръгваха, но след няколко часа и това щеше да е истина "Джени, аз май ще ти правя компания"

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 4:12 am

-Супер...-сгуши се до лапата му и отказа повече да страни от сън.
-Е...ако искате все пак да починете на място,където не е твърдо..стаите ви са на втория етаж,първата къща.-Стивън им кимна леко,не знаеше какво друго да каже или направи,затова просто се обърна и продължи към храма.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 4:16 am

- Да, благодаря ви - спокойно кимна Ризел, която може би щеше да се възмоплзва.
Докато се отдалечаваше, Скитникът се отказа от наметалото за момента и въздъхна тихо. Знаеше, че Винр няма да се събуди от тхия им разговор... Момичето също.
- Отдавна не съм пътувал така.
- Ще се наложи да свикнеш... Часовете преди сутрин са студенички... - при което запали няколко огънчета наоколо, които бяха направо благодат, дори за воден тип като Скитника.
- Вече говорим като равни?
- Да, Кевин... Защото вече сме равни.

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 4:22 am

' Беше горещо.Много горещо.Прекалено горещо!Погледна нагоре и трябваше да покрие очи,ярката светлина сякаш щеше да я разтопи!
-Винр?-чувстваше се наистина уплашена,нищо не виждаше,но това 'нищо' не беше толкова тъмно,колкото ослепяващо бяло.-Винр?Къде си?Винр?!'

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 4:25 am

Драконът може би усещаше... че го викат? Или беше заради неспокойния му сън с лов на зайци. Или пък някой се опитваше наистина да го повика. По драконски претърси сякаш източника на шума в главата си. Но нямаше никой.... Защо трябваше нещо да го тревожи в такова спокойно време. А после се досети... Досети се какво можеше да не е наред. Досети се, че нещо... Нещото беше...
"Джени?" затърси я, сякаш можеше да я намери, трябваше... да е някъде тук, нали?

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 4:27 am

'Стоеше свила се на кълбо под светлината,усещаше как бавно я изгаряше.Но нещо й пречеше да започне да вика,да пищи дори,което направи болката толкова по-непоносима.
-Винр...-вече беше просто шепот,не можеше по-силно от това.-И-имам...имам нужда от теб...'

Subject: Re: Я гледай ти... Tue Jul 07, 2009 4:33 am

Синият дракон отвори очи, но не видя пейзажа наоколо, нито пък хората, нито почувства огъня, който бе тук и топлеше... Неговите сътрудници. Беше някъде далеч в съня си и приличаше ужасно на сумнамбул.
"Джени... Аз... Идвам" но си нямаше и напонятие как ще дойде. Някъде там, просто разтвори крила, макар и просто да потрепериха извън съня му. Знаеше, че нещо не е наред, знаеше, че ще стине там бързо, беше като с небето... Разтваряш крила и тръгваш... Тя трябваше да е там. Защо беше толкова горещо, наистина... Щеше да изгони огъня с крила, не искаше повече огън около себе си, не като този... Но не беше точно огън.