Неочаквана среща

Subject: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 4:32 am

'И внимавай да не си навреш крака между някои камъни,че тогава кого ще пращам да те връща,а?'-изнервено изимитира момичето,докато крачеше през преспите сняг.-Аз търпелива че съм,е вярно,ама чак пък толкова...
Ама така й се беше искало да му каже на онова старче да си намери някой друг да му набере еделвайсите...Но парите й бяха нужни.Храната й беше на свършване,пък и може би не би било лоша идея да успее да си вземе някое ново палто,това по-скоро наподобяваше парцал.С какъв акъл се беше набутала в тази проклета планина?!А,да...Хайде на приключения,че да си умреш от възраст в леглото е просто ужасно!
'Тъпа,тъпа...'-помисли си тя,докато зъбите й тракаха така,че всеки момент биха се натрошили.
Вятърът беше безмилостен.Пък и скоро щеше да се стъмни.И не беше намерила и едно еделвайсче.Онзи дядо дали наистина искаше да прави мехлеми,или просто си правеше бъзик с нея?Хайде,Джени,не озлобявай...Насред преспите от сняг,които се блъскаха в лицето й,тя успя да забележи нещо...Пещера?О,да!Най-сетне започваше да й върви.Бързо смени посоката си и започна да крачи още по-усилено...
-Уф...най-сетне,да мога да се стопля.-вдигна шепи и едно малко пламъче се разгоря над пръстите й,обливайки я с толкова желана топлина.Усмихна се на малката магия и даже я поусили.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 4:40 am

Беше студена зима, една от най-студените... И битката бе по-жестока от всякога.
Болеше и студено беше. Студено беше и болеше... Колко глупаво звучеше тази рима... Боже, дори не беше рима!
В тази тъмнина, беше живял много време. Обичаше тази тъмнина, която да освети с огъня си. Но нямаше сили за огън сега в този студ. Когато от раната течеше кръв, тогава и животът си отиваше бавно. Бавно или не съвсем. Ако можеше да замръзне, всичко щеше да бъде така лесно... Но не можеше да направи дори това.
Нямаше огън в него и нямаше как да освети и стопли своя дом. Дом на върха на планината, достоен за това, което беше той. За дракона в пещерата.
Бе затворил очи сега и се молеше на бързо заледяване. Беше сякаш забравил какво е да бъдеш човек. Беше ли бил някога? Сега нямаше сили да се опита да бъде дори сега.. в последните минути...
Трепна, когато усети пламък близо или далеч от себе си. Нещо или някой стопляше хралупата му. Нещо или някой бе дошъл да види.. Какво? Да не би просто да идваше заради дракона? Нали костите на драконите даваха вечен живот? Насили се да отвори едното си око. Беше толкова трудно сякаш.... Не... Съществото там с огъня в ръце... Дори не го забелязваше... Същество, което искаше да се скрие от бюрята на планината. Късметлийка... Тук беше опло когато имаше огън...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 4:47 am

-И когато ти ми се усмихна,моето сърце се стопли...-пееше си тихичко,докато всеки крайник започваше бавно да се връща към живота.-Когато ти ми се усмихна...
Пламъчето се беше превърнало направо в огън.Остави магията да си хвърчи около нея в кръгчета,докато тя се изправя,да се протегне.Чувстваше се уморена,гладна и кракът я болеше от онзи удар с проклетия камък...Прозина се широко и реши да се обърне...не,че щеше да види нещо повече от тъмнин-
Синьо.Синьо!Синьо?!Чинето й увисна,докато тя се втренчи в двете сини очи,които не спираха да я наблюдават.Огънят спря да се върти и освети част от пещерата...
-ДРАКОН?!-подхлъзна се и падна назад.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 12:42 pm

"Нима?" троснато отвърна съществото, но вече нямаше дим, който да здиша. Чакай, той никога не беше могъл да го прави така или иначе. Можеше да бълва огън, когато го имаше. Не се помръдна, пък и не можеше. Щеше да се разрани още толкова, а това никак нямаше да е приятно. Тъй че се наложи просто да стои в това положение и да я наблюдава "Все пак забеляза... Някои не виждат и толкова... Не ям хора, но те бягат... И не ми вярват"

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 2:39 pm

- Защо по дяволите? Защо...- мърмореше си тихичко под носа, днес беше ден той да мърмори, а другия за води пътя. Но воденето ай се беше усложнило малко повече и сега се намираха тук, в планината, на средата на нищото, обгърнати от снежно- ледена виелица. Всичко беше бяло, с една пелерина тъмнина върху себе си, която ги затрудняваше още повече, или поне единя. А бяха двама, една височина, еднакви дрехи, само че онзи, най- затруднения, беше покрит в бяло, от глава до пети и по невнимание можеше да се слее със снега под краката си. А другия, той се виждаше от далеч, червени дрехи, червени коси... като вечно облят в кръв. Така го наричаха понякога, онези които ги преследваха и сега също. Затова бяха тук, в тази планина, бягайки от преследвачи и на по- малкия близнак му се падна честта да води в тъмнината на нощта. Това беше неговото царство, любимото му време, само че не в студа, а на някоя хубаво покрила се с тревичка полянка. Всъщност това обичаха и двамата, колкото и да се различаваха и именно заради тези разлики, бяха смятани за престъпници. Каква глупост.
- Още малко ище спрем.- отвърна онзи от пред, като държеше ръкава на брат си и го дърпаше, а бяха толкова големи, но се държаха като деца понякога. Някаква странна усмивка се прокрадваше по лицето на червенокосия, виждаше всичко пред себе си и затова водеше близнака си плътно и то за ръка. Да, като същински малки деца:
- Искам светлина, Ника!- обади се пак и поспря за момент, което раздразни другия, Ника.
- Никаква светлина!- почти извика срещу него исе намръщи недоволно:- Да привличаме диви животни ли искаш?!
- Какви диви животни на това време?
- Не подценявай природата!
- Гледай си работата!- и пак бяха на прага да се закарат, както редовно правеха, когато не бяха на едно мнение. Сега единя искаше да спре, а другия да продължи. Гледаха се така няколко минути, след което и двамата въздъхнаха тежко:
- Е, добре...- в един глас.
- Да потърсим някое дърво, ще остане до ствола.- Нава смекчи тона си и вдигна ръка на нивото на лицето си. Само, че в следвщия миг Ника го дръпна и заби поглед в неговия, аленочервени очи в кристанлносини. Кимнаха си един на друг и червенокосият пусна ръкава на брат си, отдръпвайки се няколко малки крачки назад и обхождайки с поглед наоколо, колкото можеше поне да види от яростните снежинки, които се впиваха в очите му и още повече го раздразняваха. Сега не беше изобщо подходящ момент белокосият да казва каквото ида било за преследвачите им, и те не бяха в добро положение, даже сигурно бяха и по- зле, което някак притесняваше Нава и имаше голямото желание да се върнат обратно на пътя малко по- надолу и да потърсят онези хора. Само, че пътя беше затрупан, а Ника направо щеше да изригне, ако чуеше нещо подобно. Така, че по- добре да си замълчи сега, поне за сега. Щеше да се моли виелицата да се укроти по- скоро, че да се върне, ако ще и сам, макар че знаеше много добре, сам никъде нямаше да ходи без близнака си, бяха винаги заедно, навсякъде. Не разбра кога Ника го хвана за ръкава отново иго задърпа в друга посока:
- Чакай, чакай...
- Тихо!- спря го и се вгледа напред. Бор? Огромен бор с надвиснали на около метър и половина над земята клони, а отдолу беше сухо. Истинско чудо, сняг беше навял до някъде, но точно до делебото хилядолетно стебло нямаше и капчица вода, а имаше мъх. Малко измръзнал, но пак беше нещо.
-Удивително!
- Чак пък толкова.
Сега им оставаше само да привикнат със студа или да пробват да запалят огън с търкане на съчки. В това вече и двамата бяха на едно мнение и никога не спореха.
- И ако посвириш...
- На това време? Глупости.
- Какво, кой ще разбере че свириш, освен някоя спяща мечка в по- близка пещера. Всъщност знаеш ли, май трябваше да потърсим пещела?
- Млъкни.
- Е, добре.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 3:46 pm

-Ама чакай,ти си мислиш,че ще избягам?-весеилят й смях го заобиколи.-Не говори глупости...Още от малка съм...
Внезапният мирис на кръв я достигна и тя замълча.От мил,погледът й се превърна в сериозен,щом тя насочи магията да й покаже откъде надушваше този проблем.
-Мили боже...-светлината разкри огромната рана под крилото.
Вместо да го залее с водопад от въпроси,тя просто погледна отново към онези сини очи.Бяха пълни с толкова болка.Посегна към торбата на гърба й,преобърна я и изсипа всичките боклуци,които имаше там...дървена купа,няколко парцала и един буркан,пълен с Бог знае какво...беше жълтеникаво и не миришеше особено приятно.Сграбчи купата и изтича навън.
'Къде пък се е бутал той?'Вятърът я посрещна доста приятелски,когато тя напусна пещерата.Трябваше да му помогне...нямаше значение какъв дракон беше,може би даже беше убивал хора?Не,това не беше от значение...Синьото в очите му...Беше достатъчно да й подскаже,че нямаше от какво да се страхува.Нагреба доста сняг от земята и като сметна,че имаше достатъчно,изхвърча обратно като ракета.
-Трябва да почистя раната ти и после ще те намажа с това.-посочи към буркана,без да отмества поглед от пламъка под купата,разтапящ снега.-И без това не можеш да мърдаш,не си хаби силите да ми казваш да се махна.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 4:10 pm

Тиха музика, съвсем тиха, състояща се само от няколко тона, последва появата на бяла светлинка между клоните на бора. Беше го убедил да посвири, поне малко докато огъъня наистина придобие приличен вид. Ника стоеше облегнат на ствола и просто свиреше на малкия дървен инструмен, смо с две струни и един къс лък. От всичко, което притежаваха, това беше най- запазеното и най- ценното им. И двамата можеха да свирят, но само червенокосият изкарваше такива тонове от ерхуто, а пък и Нава беше по- добър с лагерния огън. Бързо можеше да изсуши съчки и да накладе огън, макар че двамата си бяха обещали да не прекаляват със способностите си и да не показват дори един на друг на какво са способни, не че не знаеха, но просто не беше необходимо. Само, че сега беше спешен случай... за тях и игнорираха обещанието. Бялата светлина се усили над малкото дръвца и след малко пламнаха, не силно, но достатъчно като се вземеше на предвид и тази виелица около тях, какъв късмет имаха само, че намериха това дърво. Заради зрението на Ника, най- добро на тъмно. А и продължи да свири така тихо, надявайки се вятърът да е достатъчен, че да заглушава мелодията. Съчките обгоряваха бавно, а светлината ставаше по- ярка и голяма. Белокосият също се облегна на дървото и погледна близнака си, със съвсем друго лице, съвсем друго изражение, сякаш беше някой непознат. Така можеше да се оприличи, когато се захванеше с това. Точно в този момент някой би казал, че в двамата няма никаква разлика що се отнася до държание и характери, точно в този момент си приличаха повече от всякога. Нава се подсмихна и затвори очи. Май щеше да се наложи да прекарат нощта тук, колкото и да му се искаше да се върне ида провери за онези хора, които ги издирваха. Е, вероятно се бяха оправили и сами, така се надяваше. Отмести леко няколко кичура коса от челото си и докосна онзи белег там, сега пак го усети, че просветна, но защо, не беше нищо особено. По- добре да не казваше на червенокосия за това, така щеше да е по- спокоен, че няма да се наложи пак да тръгват към онези острови.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 5:51 pm

"Това лекарство не изглежда особено убедително" каза накрая съществото, като загледа онази.. течност или каквото там беше... Някога беше се налагало да търпи по-приятно миришещи неща върху себе си. Той и тя в селото поне имаха огромен запас билки. Така, винаги отваряха врати за него, независимо кога им ходеше на гости... Бяха странни. Той също. "Сигурна ли си... че може да се използва и върху дракони? Вярно е, че не съм особено в добро положение, но няма да откажа да се опитам да те захапя, ако щипе"

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 6:27 pm

-Не щипе,защото не е наблъскано с разни боклуци,които да му оправят миризмата.-изгледа го изпод бретона си.-Но малко ще те поболи сега,докато ти чистя раната.Моля те,не ме хапи.
Парцалите бяха прекалено малки за раната.Затова свали кафявото палто и направо изля водата върху него.Доближи се до дракона без въобще да му мисли,но за сметка на това много внимателно допря плата до раната.
-Така добре ли е?-леко изтърка малка част от черното около раната.
Под палтото обаче какво се криело...момичето беше младо и въпреки разхвърления си вид,пак би пленила окото.Облечена в бяла риза и тъмни панталони,тя имаше перфектно изваяна фигура.На краката си носеше кожени ботуши,малко протрити,но пак ставаха...засега.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 6:32 pm

- Да не би да те заболя?- музиката продължаваше, но Ника реши и да проговори, тихо и спокойно, нещо, което се случваше изключително рядко и то само пред Нава.
- Не, изобщо... замислих се защо е.- отвърна ипоклати глава.
- Просто родилен белег, нищо особено.
- Не е така, важен е...
- Хубаво тогава, но нали си спомнях, че имаме забрана вече да припарваме до острова на Деня?- намръщи се и ерхуто издаде по- силен тон.
- Да, да... помня. Странна работа, не мислиш ли? Оу!- сепна се, бляскавата магия беше понамаляла малко, така че се наложи да я увеличи многократно този път, че да държи топлинката от слънчевото кълбо в малкото огнище достатъчна, че да не премръзнат съвсем.
- Всичко е странно, още от както бяхме деца.- отвърна някак троснато и пак затвори очи, е тази нощ май щеше да си свири, а другия да го слуша и да поддържа топлината.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 6:42 pm

Драконът потръпна, топлината на кръвта досега беше топлила и него, вместо огъня, който обикновено можеше да държи в ръце... лапи де... Дали бяха лапи обаче, или бяха ръце?
"Не е ли... Твърде студено... В планината, за хубаво момиче като теб?" замислено каза накрая, трябваше да забрави раната си както я беше забравил преди мъничко... Болеше, не беше толкова малка и не чак повърхностна. Да, тя беше хубава... Очарователна.. И все пак... Момичетата предпочитаха да отбягват студената планина... Нали?

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 6:50 pm

-Не бих казала 'хубаво'.По-скоро 'откачено'.-не му обърна особено внимание,колкото по-бързо свършеше с това,толкова по-добре за него.-Изпратиха ме да набера няколко еделвайса и се озовах тук.
След малко захвърли окървавеното палто настрани,толкова беше с него,щеше да си намира ново...Сграбчи буркана,поразклати го малко и го отвори.Как й се поиска да не беше...или поне носът й да беше до толкова измръзнал,че да не й се догади от това нещо.Но този мехлем толкова пъти й беше помагал...
Загреба с пълни шепи и нежно започна да маже раната с жълтата течност.Хвърли един поглед към сините очи,и продължи-още по-внимателно от преди.
-Няма да те излекува от раз,но ще се почустваш по-добре,след като продължа да те мажа за още ден-два.Ще можеш след това да напуснеш пещерата и долу ще се погрижат за теб.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 6:54 pm

"Какъв е смисълът, нали после пак ще ме пратят на безмислен опит... Да се бия срещу нещо, което дори не познавам за нещо, което не е моя цел... Както и да е... Обикновено хората не помагат на.. съществата от планината... Но явно ти си единичен случай"
Не беше от най-приятните преживявания, но може би.. Беше по-добре от варианта да остане в студа, окъпан от собствения себе си, ако можеше така да се каже.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 8:35 pm

-Е,сега...пак е по-добре от вечния мрак на смъртта,нали?-усмихна му се мило и отдръпна ръцете си.-А и аз ти казах...падам си се малко странна,та ако искаш не ми обръщай особено внимание.
Плесна с ръце и множество пламъци го заобиколиха,да го стоплят.Потупа го по лапата и се обърна към изхода на пещерата със замислено изражение...
-Ще ти трябва и храна...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 8:39 pm

"Не и в тази буря, благодаря.. Мисля да използвам тлъстините си. Точно в момента няма да намериш нищо в бурята, независимо дали е растение или животно" изръмжа, като затвори очи. Наистина, топлината беше по-добра от студа. Студът винаги го беше плашил. Същество на огъня, той не можеше да живее в студенината. За бога, огънят беше топъл, не студен... Огънят беше живота. "Затова се чудя... какво търсиш в буря като тази... Тук горе не расте нищо"

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 8:46 pm

-Ммм...-седна на студения под пред изхода и се вгледа в далечината.-Предполагам...жаждата ми за нещо различно и за приключение ме доведе до тук.А пък и онзи дядо звучеше толкова отчаян за тези еделвайси...
Пое си дълбоко дъх.Напипа малкото медальонче под бялата риза и се изгуби в стари спомени.Какво правеше тук,наистина?Какво се надяваше да постигне?Нищо.Тя си го знаеше.Нищо нямаше да успее да направи,за да промени този свят или поне да накара някой истински да й се усмихне.Мисълта стана още по-тежка от преди,а тя реши,че сега не беше правилното време за това...
-Ако нямаш нищо против,аз малко ще поспа.-обърна се да му се усмихне.-Ако раната започне да те боли така отново,веднага ме събуди,моля те...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 8:49 pm

"Ще си помисля" отвърна драконът, но не я удостои с поглед. Беше му по-добре така. Когато затвореше очи, не виждаше студа, в който живееше. Така можеше да му бъде по-топло, нали? "Само внимавай да не замръзнеш"
И всъщност как щеше да й се издължи? Кой знае... Той беше дракон... Тоест, не съвсем... Но това вече беше минало. Вече беше дракон... Винаги беше бил повече дракон... Топлината скоро хвана сърцето му и той се унесе в нещо средно между сън и будност. Раната не му позволяваше да заспи съвсем, сякаш го беше страх, че ако заспи, няма да оцелее.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:05 pm

-Оясуми...-прошепна тихо Дженифър,преди да затвори шоколадово-кафевите си очи и да се излегне върху пода.Пламъци обградиха и нея и тя заспа спокойно...какво ли щеше да бъде,когато се събудеше?Може би още щеше да бъде долу в селото?Може би...може би не.
Някъде там,далеч,вълча муцуна подуши въздуха...Дали наистина беше толкова далеч?Бялата му като снега козина го правеше незабележим,само черните му като катран очи се различаваха.Бяха като две безкрайни дупки...Той отново подуши въздуха.Вятърът му носеше вести за нещо ново,нещо неочаквано,нещо...вкусно.Разкри острите си зъби и скочи напред,бързо,бързо,преди някой друг да е взел плячката.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:10 pm

Той не спа дълго така или иначе. Не и в тази форма. Въздъхна и се поразмърда.... Надяваше се да не направи някоя грешка така, но се беше вкочанил. Не можеше повече... Понамести се и присви крила. Отвори очи и огледа своята неприветлива пещера. Да, с огън изглеждаше по-добре. Наистина по-добре. Върна поглед на момичето и поклати драконската си глава. Ако тя вземеше да настине, какво щеше да прави той, а? Дано беше помислила за себе си повечко...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:25 pm

Вкусно,вкусно,вкусно.Боже,колко беше гладен!Вятърът усили нежния аромат на свежа плът...такова нещо рядко се намираше в тези планини.Понякога беше някое заблудено животно,умиращо под силата на студа.Друг път беше още по-заблуден човек...И в двата случая си похапваше сладко.Ускори крачка,беше токова гладен!
Дженифър се обърна настрани,с гръб към изхода.Дългите й кафеви кичури се разпиляха навсякъде.Пръстите й се свиха така,сякаш се опитваше да хване нещо...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:30 pm

Драконът потръпна отново от внезапното раздвижване на картината. После се насили да се раздвижи още повече. Можеше да е сериозно, но... Не можеше да остане тук, когато болката вече беше почти стихнала. Трябваше да се движи, за да оцелее, това беше законът на планината. Тихо, колкото можеше да бъде тих един дракон се приближи до момичето, като целта му беше изходът, от където идваше чистият въздух. Момичето го караше да се усмихва. Или защото отдавна не беше виждал човек като нея, или някаква подобна причина. Тя му се видя... интересна.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:33 pm

В съня си Джени протегна леко ръка и успя да докосне лапата му.Веждите й се събраха за миг,но веднага се успокои...Даже положи ръката си по-плътно до заплашително острите нокти,които сигурно можеха да я разкъсат за секунди.
А,като ставаше въпрос за това...вълкът отвън.Той беше гладен,но не и глупав.Надушил присъствието на дракон...дракони не бяха шега работа,даже и да бяха ранени.Мирисът на кръв,примесен с онзи отвратителен мехлем,го накара да сбърчи муцуна,но не и да се отдръпне.Скри се насред белотата и внимателно започна да наблюдава.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:37 pm

Драконът понечи да се отдръпне, но се отказа. Студът беше притъпил рефлексите му. Преди няколко часа беше значително по-зле и без никакви усилия щеше да нарани без да го иска. Но сега... Дали мехлемът беше подействал, или топлината на ръката й успокояваше болката още повече... За бога, не мисли за болката, каза си отново, не че се вслушваше в думите си. После вдигна глава и подуши наоколо. Само сняг и виелица... И лекарство. Много силен дъх имаше това лекарство. Ако беше обикновено животно, досега да се е разранил заради него, но щом така трябваше, щеше да търпи... Наистина, тя беше топла.... Но... Само тя ли присъстваше тук? Снегът може би го правеше прекалено подозрителен...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:42 pm

Ама защо трябваше да бъде толкова гладен?!Искаше да скочи вътре и да направи онова момиченце на парченца!И то веднага!Ухаеше...толкова вкусно!Не.Той щеше да се контролира.Щеше да стигне до плячката си...просто трябваше да чака.Тя все щеше да излезе навън сама,или пък драконът щеше да я изостави.Затова засега се оттегли,като се скри зад няколко заскрежени скали наблизо.Щеше да ги наблюдава,и то доста внимателно.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:50 pm

Може би само раната го караше да си представя някои неща. Повдигна рамене, поне така можеше да се каже, ако беше човек. После се опита да си помести лапата. Искаше да застане до входа, за да го навее хубаво вятърът. Не беше най-умната идея, но... Може би така щеше да си прочисти мозъка от лекарството и дъха му. Твърде много кръв беше видял през последните часове. Вярно, щеше да настине, но... Въпреки че беше дракон, още се боеше от настинка. Беше гадно... Макар че ако настинеше сега, щеше да бълва огън когато кашля... Какви дребни проблемиго вълнуваха само... Щяха да му се смеят!