Неочаквана среща

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:30 am

Паникьоса се. Странно беше дракон да се паникьоса. Почти не знаеше... Все едно беше забравил да лети. Вярно, че едното му крило май беше изтръпнало но... Чакай, там нещо се движеше... Май беше търсеното... Нападната от вълк? Но това беше странно по тези места... Ако умреше, нямаше да си прости... Момичето му харесваше... Беше приятен събеседник... Нямаше да си го прости. Намери някъде в себе си малко останал запас от сили и облакът пламъци успя да достигне земята близо до тичащите. Лошото беше, че ако продължеше да лети, нямаше нищо да стори...
Скоро в дълбокия сняг тичаше само един младеж, който се опитваше да не обръща внимание на раната си, която изглеждаше доста по-голяма така. И подготвяше огнена стихия, която пък съвсем скоро изпрати напред, в опит да ги спре.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:38 am

'Трябва да си по-добър от това,дракончо!'Смехът на Уъф изостана назад,докато вълкът продължаваше да тича напред.Оставяше червени дири след себе си и можеше да се обзаложи колко много тези петна по белия сняг плашеха преследвача им.
О,това се оказа много по-лесно от колкото очакваше.Толкова беше потънал в мисълта си за храна,че не забеляза как въпросната му вечеря нещо се посъбуди.Не можеше да мърда много добре...болеше като за световно,беше замаяна и виждаше само бяло.Козината под пръстите й обаче й подсказа да действа.Тя събра малко сили и сръга животното с острия край на ботушите си,чак го прониза.
Уъф изви,спъна се и падна на земята.С гневни черни очи погледна към момичето,което се строполи малко по-встрани от него.Тя с огромни усилия се опитваше да си поеме дъх,трепереше от студа и губеше кръв.Той също,но раната не беше особено дълбока.Погледна напред към синьото петно,което наближаваше,и изръмжа недоволно.Да му се невиди!
След миг пред безпомощната Дженифър стоеше висок мъж с леко сивкава къса прическа и същите празни очи.Той стисна ръцете си в юмруци и щом вдигна едната,земята под краката им се разтресе...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:43 am

"По дяволите, не и това" съумя да излети, колкото да не се подхлъзне съвсем и да падне, но ги достигна значително по-бързо. Сега и земя ли? Как да го преодолееше това? Как всъщност после щеше да й помогне... Но той още не можеше и да я спаси, разбира се... Имаше ли шанс? Надяваше се да има. Приземи се с огън и трясък близо до нея, май спомогна за тресенето, но нямаше време да му мисли. Ако щеше да се бие... Щеше да опита. Пламъкът бе слаб и го чувстваше ясно. Винаги когато му трябваше... Не беше честно... Може би само така си мислеше, но... Избълва още няколко пламъка срещу онзи... тип, после разпери криле като разярена птица

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:51 am

Уъф лесно блокира всичките му атаки,като замахваше и караше земята да се надига и да го защитава.Планината ревеше срещу всичко това,но той не послуша нейния вик за милост.Щеше да си получи плячката,по един или друг начин.
-Колко още можеш да издържиш,а?-процеди той.
Джени се опита да мръдне,но се провали моментално.Сълзи потекоха от очите,не биваше да става така...ако...ако не беше излязла,нещата щяха да бъдат по-добре!Ако не беше потънала в собствените си емоции,всичко сега щеше да бъде наред.
Глупава,наивна,слаба.Такава си беше и такава щеше да си остане.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 1:05 am

"Дяволите да те вземат" изръмжа съществото, ако се измореше, до никъде нямаше да стигне... Просто щеше да се измори и толкова... Как можеше да прогори земята? Някога един човек можеше, но това не беше същото. Никак същото... Това го ядосваше, чувстваше се толкова безполезен. Наистина беше. Можеше да се бие, но не и срещу магия. Не и така, както му се искаше да стане. Надигна се и замахна с крило. Скоро, скочил на една от повдигнатите скали вече се отправяше в човешка форма да защитава каквото имаше да се защити... Или да направи опит. Не беше много удобно с рана близо до ръката си. Нямаше значение.
- Иди си намери друг обяд!

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 1:12 am

-Ха!-скочи настрани,като завлече и плячката си заедно със себе си.Тя отдавна издаде багажа,вече не можеше и будна да стои.-Слабак.Как ще защитаваш това момиченце после,като не можеш и да се биеш като хората?!

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 1:22 am

- Вероятно просто ще попадне на някой по-якичък - намръщи се драконът и стисна ръце в юмруци. Не мислеше, че някое момиче ще последва дракон. За нея той беше драконът. Като човек беше друго същество, дори гласът му не беше такъв... Защото драконът не говореше с глас, а с мисли, главно. - И не съм човек - не беше, беше дракон... Но драконите можеха да се бият. Всички с изключение на един-два... Като него например... Заболя, когато хвърли с едната си ръка топка пламъци, която очакваше да се разбие в някоя стена... Изпрати по нея друга, защото... се чувстваше безполезен и така... Когато огънят се разбиеше... Разбиеше ли се... Щеше да нападне както знаеше.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 1:31 am

Уъф умря да му се хили.Скрил се зад стените си,нищо не можеше да го достигне.Дочуваше последните тупкания на сърцето й.Скоро,много скоро...
'Слабакът е този,който се крие,Уъф...'
Този глас го накара да замръзне.Поогледа се,но заради това магията му отслабна и част от огнените топки го достигнаха.
-Аргх!-изсъска злобно.-Проклет да си!
Вдигна и двете си ръце.Нямаше време за повече игрички.Парчето земя под краката на синекосия започна да се напуква и напуква и напуква...
-Бай бай.-ухили се злобно...
'Не и този път,Уъф.'Пак онзи женски глас.
Мъжът застина.Не!Не тя!
-Емануела!-вдигна глава нагоре,търсейки черните й коси някъде.Нямаше я.Не,тя беше там,просто той не можеше да я види.
Внезапен силен вятър го удари в гърба.Започна да се върти около него,да го притиска,да го задушава.Погледна за последно към вкусотийката,на която така и не успя да се наслади...Кръвта й още беше по острите му зъби,караше го да иска да остане,но ако не се измъкнеше...Емануела беше много по-силна от него.
Част от силният вихър задържа Винр да не пропадне в леда.Затова снежнобелият вълк успя да се измъкне.От него останаха само следи от лапите му.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 1:52 am

Ако той беше тук сега... Беше много да се ядоса... Щеше да каже, че е разочарован... И наистина щеше да бъде. Но какво можеше да направи синекосия? Не можеше... Не можеше като него, не можеше да се бие по онзи начин. Страховит и в същото време ефективен. Той нямаше силата да го стори.
Чакай... Стените ги нямаше вече, нямаше ги... или просто наистина беше отслабнал повече и повече... Или беше пропаднал вече в нищото, което заслужаваше от много време. Откакто беше избягал от наставника си.
Рязко отвори очи и си пое дъх, сякаш за няколко минути се беше подготвил да падне... някъде, някъде долу. После се огледа. Не беше особено пирятно преживяване. Глупости, той ли беше важният сега?
- О не... - сега какво... Щеше да прави? Онзи го нямаше, да не се беше скрил някъде? Или това беше част от падението на дракона? Но момичето щеше да умре... Можеше ли да й помогне той? Не... Да... Не... Стисна зъби, ако онзи щеше да напада, нека си нападаше и без това драконът си беше слаб с или без напомняне. Долази като гущерче до момичето и я докосна. Беше студена... Толкова студена, че чак нямаше шанс сякаш.. Не можеше да стане така.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 2:02 am

Успя мъничко да отвори очи...Погледна нагоре,към синьото надвесило се над нея.Малка усмивка се прокради през лицето й,но струйката кръв от устните й развали всичко.
-С-симпатяга...-след миг спокойствие се прокашля силно,сгърчи се,не можеше да диша.-Дж-дженифър...
Е поне накрая да си каже името.Какво щеше да бъде,да умре в ръцете на човек,който не знаеше как тя се казваше.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 2:24 am

- Дженифър - трескаво повтори синекосия, като я махна от снега, не беше нужно да се ослужняват още повече нещата. Сега какво? Ако беше пребивавал повече в онова село, щеше да знае какво да прави. Но беше глупак. Стисна зъби. Тя беше много по-студена от него, въпреки че той сам не беше в добро здраве. Усети как снегът се топи под краката му, щом я махна от там. Сам беше нажежил температурите от яд и тревога. Дали щеше да я опече жива, един бог знаеше... - Само се дръж... Само се дръж, Дженифър.
И как, сам нямаше отговор на този въпрос. Можеше да притисне раната, което и направи... Не можеше да спре кръвта по друг начин. Къде можеше да й помогнат? Той... можеше ли? Селото ли?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 2:31 am

-Ще се опитам...-промълви тихо и затвори очи.
Болеше.Беше студено.Много по-студено от преди.Но тук,в прегръдката на непознат,който би трябвало да бъде дракон,ама не беше,се чувстваше...добре.Чувстваше се значима,сякаш беше направила...нещо.Нямаше значение какво,пак беше нещо.Изкашля още една порция кръв,и бялата риза вече на нищо не приличаше.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 2:37 am

Насред пустинята от сняг, не можеше да направи нищо друго, освен да притиска раните и да се чуди. Трябваха му хора. За пръв път от години му трябваха хора. Селото беше долу. Там имаше хора, които поназнайваха нещо от ухапвания. В планините имаше много вълци, макар не и толкова опасни като този. Човек с крила и момиче почти в безсъзнание излетя със бързината на силите, които му бяха останали. Защо сега трябваше да се уморява? Защо точно сега? Не можеше да си го позоли, не можеше да го понесе... Селото беше там, вече виждаше къщите и пушекът... Нямаше никого, когато кацна. Как щеше и да има... Ако искаше да спре кръвта, трябваше да притисне раните не с ръка, а с нещо друго. Но така щеше да я удоши. И поради всичко това, в обърканият му ум идваше само тази малка бяла улица. Той притича между къщите и намери нужната. Мина доста време докато се чуе, че някой в къщата, на която беше потрошил вратата, е жив. До тогава беше разтопил целият сняг пред прага. Паниката можеше да направи чудеса дори с дракон, който се мислеше за много.. изобретателен? Или умен?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 2:47 am

Опита се още веднъж да си поеме дъх.Изглеждаше невъзможно.Сякаш ножове се забиваха в дробовете й.Празните черни очи се върнаха в съзнанието й,и ако имаше достатъчно сили,щеше да изпищи.Успя да се сгуши малко по-близо до синекосия и това я поуспокои.Може би...ако повярваше,накрая всичко щеше да бъде наред?Но пък тя сама си беше виновна...
-С-с-съжа...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 2:58 am

- Глупости.. - нямаше нужда от никакво съжалявам... Тогава, тя не го пускаше него навън, а той не й беше възразил... Отчасти се беше изкарал глупав... И защо не беше възразил, за да не я пусне извън пещерата? Така всичко щеше да е наред, но не... Трябваше да се обърка точно по този гаден начин. Блъсна показалият се на вратата, който вероятно веднага разбра проблема.
- Насам, насам - показаха му пътя, къщата бе тъмна и много по-голяма отколкото си мислеше. Попадна в тъмнина, където другите се отдръпваха, огънят под краката му направо им разтопяваше гумените обувки... Глупави доктори. Така момичето май се озова при господин своя старец.. Кой знае ,тук преобладаващото население беше от старци. Драконът не ги познаваше, те не познаваха дракона. И се започна голямото суетене. Някои носеха превръзки, други кой знае какво... "Само стой докато приготвим нещата" мислеше че чу...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:06 am

-Не ме оставяй!-простена тихо,когато я остави на едно от леглата.-Моля те...
Погледна го с тъжни шоколадови очи.Въпреки,че пот и кръв бяха покрили лицето й,тя пак наподобяваше някое малко ангелче.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:10 am

- Няма - отсече той и наистина беше отказал да си излезе както го молеха. Не, момичето... Харесваше това момиче, харесваше характерът й и се чувстваше отговорен, най-важното. Нямаше намерение да я изоставя. Не сега, точно сега... Хвана ръката й, въпреки че продължаваше да бъде прекалено топъл. - Ще ни изхвърлят заедно от тук, до тогава ще съм тук

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:16 am

Дженифър се усмихна широко на това,преди да изгуби последни сили и да спре да мърда.Старчето строго изгледа синекосия,но сега не беше времето...Глупаво момиче,беше сигурен,че щеше да си има проблеми с нея.Сега не беше времето!
Погледна надолу към огромните рани...следи от ухапване.За миг се зачуди дали не бяха от този мъж...Не,съдейки по паниката изписана на лицето му,сигурно никога не би я докоснал така.Един от 'колегите' му му подаде нужните мазила,доста наподобяващи онзи жълтеникав мехлем,който си остана в пещерата.
-Кръвта е спряла да тече.Това е хубаво.Ри,когато намажа раната,бъди сигурен да се опиташ да я затвориш с магиите си.
-Разбира се.
-Това ще поболи малко...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:22 am

Радваше се, че поне на нея можеха да помогнат. Той като дракон странеше от другите. Беше се родил човек, но в семейство на полу-дракони. Те живееха обградени от висока стена, която не допускаше външния свят... Драконите не се доверяваха много на тези неща. Затова и не беше дошъл, за да се излекува тук. За него по-добре беше да умре, отколкото да долети и моли за помощ. Може би беше твърде егоистично и гордо... Но това беше мнението на семейството, което го беше отгледало. Онези другите от другото село бяха се опитали да премахнат недоверието му към хората.. Не бяха успели. Той имаше доверие само на двама в совя живот.
"Само се дръж"... На себе си ли го каза или на нея?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:29 am

В мига,в който лекарството докосна раната,силни крясъци от болка започнаха да тресат къщата.Това нещо...сякаш я изгаряше отвътре.Но чистеше раната по бърз и перфектен начин.Но,да му се невиди,болеше толкова,че и тя не можеше да се спре.Стисна ръката му,слава на Елементите,че той беше там.Инъче щеше да се побърка,може би нямаше да се справи.
-Спри да се въртиш!-изръмжа старчето.
Тя се опита,но беше толкова трудно.Още едно натискане на раната и й се стори,че звезди и се въртяха пред погледа.Прехапа утсни,потече още кръв от тях.
-Ри!-онзи се дръпна,а другия старец внезапно удари ръцете си върху раната.Неописуем крясък се смеси с изключително ярка светлина,заслепи всички присъстващи...
-Да...да не е мръднала от тук докато сутринта не дойде!После можете да си ходите по пътя.
А тя,от изтощение,спеше,потънала в множеството възглавници.Въпросният Ри изгледа приятеля си учудено...
-Можеш сам да й почистиш кръвта.-метна един парцал срещу синекосия и си излезе.
-Аз...извинете ме...-Ри го последва навън.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:35 am

Той се беше поизпотил, но... Всичко беше наред сега. Всичко беше наред вече... Не очакваше... Какво ти неочакване, знаеше, че са добри. Той не беше от тях... Никога не беше бил. Нямаше да си представя колко боли. Може би още една причина беше това, никога да не идва да се лекува.. Може би просто го беше страх. Независимо от драконското, беше и човек... Това че можеше да лети не значеше много... Направи се на "послушно драконче" и наистина се зае с този.. парцал... Не беше май точно парцал... Както и да беше... С толкова много кръв навсякъде... Все едно два пъти повече отколкото той беше загубил... Сигурно беше имал основание да се паникьоса, въпреки че май го беше и срам.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:39 am

~*~
-Ама мамо...не ми се яде джуркан боб с наденица!-обърна се за пореден път.Боже,колко неспокойно спеше!Ако не беше в движение,даже и да спи,значи нещо наистина не беше наред...а както тя се оправяше,значи и бурното й спане трябваше да бъде там.
Вече беше сутрин.Студена,не особено приветлива,но пак беше сутрин.Слънцето се криеше зад бариера от черни облаци,затова тя още не се беше събудила с гръм и трясък.Винаги ставаше при първите лъчи,но сега все още мрак я заобикаляше...но...този път май не беше сама в този мрак?Ето това я накара да отвори очи.Бавно и спокойно.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:45 am

- Аз искам боб с наденица - измърмори някой от тъмнината в ъгъла. В ъгъла имаше една безформена маса странно нещо. Първите лъчи на слънцето, което тук едва се показваше осветяваха няколко сини люспи. Няколко сини люспи да огромни криле, които скриваха всичко останало. Толкова топло беше под крилете му... И за раната беше по-добре. Мислеше си да помоли и той за лечение, но... Беше се отказал... Кой знае какво можеха да му пробутат. Сега оттово беше на границата на заспиването, но... Не съвсем... Все още му беше... малко притеснено.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:51 am

Рязко се надигна,но колкото и да не я имаше раната,част от болката беше там.Затова си падна директно обратно.Подпря се на двете страни на леглото,повдигна се малко по-спокойно и се втренчи в него.Значи всичко онова не беше просто сън...последван от боба с надениците?Стана от леглото,колкото и да се досещаше,че той нямаше да бъде много доволен от това нейно решение.Пое няколко крачки към него,докато не се намираше на една ръка разстояение от крилете...
-Ти...ти не ме изостави...-очите й трепкаха развълнувано.-Ти не сметна,че беше направил нужното,и не си тръгна след това...
Започна да трепери...и не беше от слабата болка.
-Ти не ме остави да се събудя насред студения мрак!

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:02 am

Той леко отмести едното си крило. Боже колко студено беше зад крилата му... Тя беше станала!?
- Трябва да полежиш докато има време! После ще ни пуснат по живо по здраво! - каза накрая като сви крила и ги направи по-малки. После се изправи - Обзалагам се, че главата ти се върти. - после замислено обърна внимание и на думите й. - Обещах ти вчера... Да остана до теб... После имах възможност да си тръгна и да не преча на хората. Но се чувствах виновен.. И не исках да те оставя, мислех, че болката и така си е голяма. Струваше ми се, че си твърде сама.