Неочаквана среща

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:06 am

Момичето впи очи в неговите и подсмръкна.И преди да се е осъзнала,едва не го повали на земята в прегръдка.
-Аригато!-сълзи потекоха от очите,а тя зарови лице в ризата му и го прегърна здраво.-Аригато...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:11 am

Заболя... Отново... Но го и изненада, разбира се. Предпочитаха да го използват, не и да му благодарят след това, ако щеше и да стане на решето.
- Доита...шимаще - измърмори накрая, когато отвърна и на прегръдката. Вече не беше леденото късче, което беше донесъл вчера

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:13 am

Изхълцука още няколко пъти,преди да се досети за раната му и да се дръпне уплашено:
-Да не те нараних?Извинявай,извинявай!-стисна очи и покри лицето си с ръце,още не можеше да се поосъзнае къде се намираше и какво правеше там.-Дай ми да видя,да не би да е станало още по-зле вчера,заради мен?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:18 am

- Глупости, само използвах една-две превръзки за да се стегна малко... Нищо ми няма по принцип - в човешката му форма, раната е намираше от рамото му надолу до кръста и отново не беше толкова малка. Беше прав. Като дракон можеше да я понесе и да остане жив. Ако тогава беше бил в човешка форма, досега да беше отдавна зарит на два метра под земята. - Ако се е отворила, то аз ще съм си виновен. Можеше да използвам похватите на учителя си, вместо да се правя на идиот... Всичко щеше да е наред.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:22 am

-Дай поне да намеря нещо тук,трябва да има нещо,което да ти помо-
Ама че беше...кьорава!Явно Ри беше решил,че работата не беше напълно свършена,и беше оставил едно от бурканчетата на нощното шкафче,заедно с бележка:
"За чудатия ти приятел.Да си го гледаш дълго време,че без теб е загубен."
-Проклети отегчени старчета...-промърмори засрамено под носа си,докато едва се изкушаваше да не изгори това парченце хартия.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:29 am

- Още си владеят занаята, по-добре от нищо - замислено каза накрая и повдигна рамене. Така си беше... Имаше хора, които можеха толкова много, когато той беше най-безполезен, нали... - Мисля че ще се оправя и така, не е нужно да търсиш каквото и да било.
"На драконите им е писано да търпят" беше казала нещото му като учителка, когато за пръв път беше се изпопребил по едно дърво. Така му било писано, обичаха да казват хората, той не разбираше тези думи.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:33 am

-Надявам се да си прав,че това...нещо.-развинти капачката и експлозия от ужасни миризми в едно гръмна под носа й.-Мирише отвратително!
Бързо го затвори и прибра при останалите.Наоколо само това имаше...бурканчета,бутилки,кутийки,всичко!Седна на края на леглото,да огледа,докато погледът й пак не падна върху него...
-Небе.-усмихна се по детски.-Ти ще си Небе.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:37 am

Той върна поглед на нея замислено, докато се сети за какво би могло да става въпрос. За миг беше се отплеснал и това беше странно завръщане в темата. После май загря отново и кимна.
- Де да ме бяха кръстили така наистина... Щеше да е по-хубаво от това, което са ми лепнали. Всъщност Винр... Винр Алфакин, Приятел на елфите. Вчера нямах време да се представя.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:41 am

-Винр...-тихо повтори момичето.-На мен пък ми харесва.Малко хора разбират как се казвам,защото малко се интересуват,но тези,които знаят,ми викат Джени.Звучало детско,каквато винаги съм щяла да си остана.
Като че ли да потвърди,като едно малко момиченце продължи да зяпа наоколо.
-И сега какво?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:46 am

- Чакаме господа докторите да минат да видят как си и хладно официално да ми предложат да се махам, ако може. Пречел съм на пациентите, смущавал съм ги... Затова живея в планината. - отначало, когато го презираха, болеше. Но с времето се беше научил да не обръща внимание на тази болка. Беше дракон и те не можеха да го разберат. Не и тук в планината.... Защо ли само тук? Е, толкова отдавна не се беше чудил, че вече нямаше и значение - А старата кокалеста медицинска сестра специално ще ме предупреди няколко пъти да мина през фризьора преди да си тръгна. Приличал съм бил на жена в гръб.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:49 am

Веселият й смях отекна за пореден път около него.Знакът,че всичко беше наред,че всичко щеше да бъде наред и че винаги е било наред.Косите й паднаха назад върху завивките,очите й се изпълниха със щастие,а цялото й тяло се разтресе от смях.
-Ох,боже...-най-сетне започна да се контролира.-Ела с мен.-или може би не...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 4:57 am

- С теб... - замислено повтори накрая с усмивка, макар и да беше с гръб и да се беше мръщил досега хем на черното небе, хем на спомените от предишното си пребиваване тук. - Нямам нищо против, знаеш ли... Въпреки че живея тук от години, не съм от тук... И светът ми липсва. Защо пък не...
Да, защо пък не. Обичаше да пътува. Не да се бие, дори не знаеше за кого и защо се бие вече. Отдавна беше забравил. Учителят му хич нямаше да одобри това, ако беше разбрал.
- Дори може би искам

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 5:07 am

Чакай,чакай...той не беше казал "О,не,не си блъскай главата с празни мисли!" или направо "Мечтай си!".О,да,и това се беше случвало...и не особено рядко.Въпреки,че не можеше да я види,тя грейна с една красива усмивка.
-Наистина ли?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 5:10 am

- Хай, говоря сериозно. - че защо му беше да говори по друг начин? Имаше предложение и го обмисляше както обмисляше всяко друго. Не че беше избирал много пъти в живота си. - Кой знае, можем дори да наминем край шантавите ми познати от "Фермов край"... Те са луди и странни... Но единствените, които познавама... Ето, вече си правя даже и мечти...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 5:21 am

-Йееее!-и както едва ли не подскочи от кеф,гърбът й като каза "Хряс!"-Аааау,уауауа...
~*~
-Айде,да си ходите със здраве.-и старчето им трясна вратата под носовете.
-Йей...
Е,поне жена му беше по-милосърдна и й беше дала едно старо палто,което някога било на дъщеря й...И нова раница,пълна с храна.Нямаше право да се оплаква.По-скоро се радваше,онези бурканчета много скоро щяха да я побъркат,ако беше останала още по-дълго.
-Да се махаме от този студ,а?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 10:37 am

- Ставай!- една снежна топка, а после още дена право в лицето на белокосият, който кротичко спеше, облегнат на дървото. Ника го наблюдаваше намусено, със скръстени ръце и само се чудеше как да го разкара по- бързо от това негово положение:- ставай бе, или си премръзнал вече?!
- Не съм.
- Ставай тогава!
- Стига с този сняг или наистина ще премръзна!- опита да повиши тон, но не с особен резултат. Червенокосият се обърна рязко и косата му се разпиля във въздуха след него също толкова нерво,колкото и той самият беше. Отдавна беше прекратил мелодията на ерхуто, но не беше мигнал цяла нощ, оставяйки само брат си в това спокоъствие и поддържайки топлината с черно кълбо енергия вместо бяло като на Нава.
- На къде сега?- попита след известно мълчание и отдалечаване от дървото.
- Към път, по- добре към онзи по който вървяхме вчера, само че ще пропуснем този път...- заговори белокосият, като бързо настигна близнака си.
- Да спираме в страноприемница? Рззбира се.- прекъсна го и завърши изречението му:- Път значи? Отегчително.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 2:58 pm

"С удоволствие" кимна драконът, вече беше дракон. Студът не само го дразнеше, но и щипеше ужасно.. Когато не го защитаваха люспи, се чувстваше толкова малък. Да, определено отдавна не беше ибл това, което беше роден... Какво да се прави, трудните условия пораждаха трудности в формата. "Веднъж да се измъкна от бялата зима и ще захвърля всички люспи"

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:08 pm

Скри лицето си под качулката,но усмивката още си остана там.Потупа дракона по крилото,преди да тръгне напред по пътя,далеч от това село,далеч от този студ.Но странно защо още сега се чувстваше топла от вътре,чувстваше се,сякаш тя беше с крилете.Раницата на гърба й,колкото и наблъскана,й се стори най-лекия товар.Снегът под краката й се стори много по-красив от вчера.Щом стигнаха края на селцето,тя се обърна и махна с ръка:
-Бай бааай!-не,че някой щеше да й отвърне...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:21 pm

"Те са глухички" той мина над нея, не беше хич приятно, но беше като за последно в планината. Не се и съмняваше, че по някой и друг път ще се наложи да бъде пак дракон... Но това щеше да гомисли после. Вятърът отново се блъскаше в люспите му и разраненото място, но вече не болеше толкова... Не и сега... Може би никога повече. "Искаш ли да полетиш?"

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:26 pm

-Мога ли?-учудено вдигна глава нагоре,да го погледне.
Никога преди не беше летяла на дракон.Беше виждала много хора да го правят,но тя...Нещо като малък страх се уви около сърцето й,дали щеше да мине добре?Стига глупости,сега не биваше така...А и може би...може би щеше да успее най-сетне да докосне небето.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:31 pm

"Стига да искаш" кимна драконът и кацна малко по-нататък. Не си спомняше въсщонст някога да беше носил някого на гърба си. Просто никой не се нуждаеше от това, други ги беше прекалено страх... А трети просто го възприемаха като човек, не като дракон... Но драконската и човешката форма бяха две различни неща "Нямам нищо против"

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:37 pm

Нещо като весел детски писък напусна устните й и тя се затича към него.Ама...малко...не можеше да се качи.Стоеше далеч от раната му,и постоянно се подхлъзваше върху люспите му.Няколко пъти направо се изтърси на земята.
-Чакай,чакай,сама ще се оправя,не се притеснявай!-паникьосано започна да пелтечи,но пак и пак падна долу.-Мога!

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 3:49 pm

Той изглежаше като усмихнат и се отказа да й помага, щом така искаше... Не бяха тръгнали на официално представяне някъде, за да се тревожи за това, нали?
"Няма да ми причиниш болка и да си забиеш крака в пробивната, не се притеснявай... Сериозно говоря"

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 7:11 pm

Ника си ърмореше тихичко, но май само стискаше зъби. Не беше почитател на деня, изобщо, нищо че брат му беше представител на това. Дръпна яката на палтото си и вдигна една качулка, която падаше точно пред очите му, това май го поуспокои поне малко. На рамо носеше ерхуто, никога не се разделяше с него, както Нава не се разделяше със странен зелен меч, който обаче пък не използваше, а само носеше, увит в тънак плат и от далеч можеше да се каже, че е някаква ценност. Е, беше си, до някъде:
- Ще спираме ли в селото напред? Или ще продължим нататък?- попита, като сам се спря и вдигна поглед към Слънцето, онзи белег на челото му го парна леко и го накара да отмести бретона и да го потърка.
- Само ще минем, нямаме работа в такова село, ще решат да ни линчуват както предишните.- отвърна леко дрезгано червенокосият и подмина брат си:- Заболя ли те?
- М? Не, само алко, но нищо ми няма...- засмя се нервно и отмести ръката от челото си.
- Вече почвам и аз да се чудя, уж е родилен белег, слънце, но пък те тормози.
- Не е нищо особено.
- Не трябваше да отиваме на Острова на Деня, от там започна всичко!- процеди гневно през зъби и го стрелна с поглед:- Нямахме работа там, а и изобщо не трябваше да слушаш онези поклонници. Глупости, само глупости говореха... висшият жрец бил мъртав, на кого му пука, по дяволите!- почти се развика, неудържимо. Нава въздъхна и притвори очи:
- Може и да си прав, беше грешка, но... искаше ми се да видя онова място...
- И получихме вечна забрана, мен не ме е грижа, но на теб не ти е добре заради това, нали?- скръсти ръце и го загледа още по- сериозно и зловещо, като че ли в следващия момент щеше да му се нахвърли и да се сбият, както когато бяха деца.
- Не... всъност... малко, да... грижа ме е, не мога да определя защо, но просто така...- съгласи се и наклони клава на една страна:- Ще продължим ли?
- Да, към Острова на Нощта!- отвърна троснато, обърна му гръб и тръгна, подсмихвайки се скрито.
- Какво?! Чакай малко! Какво каза? Как така? Не може!- паникьоса се и се развика след червенокосия, почти се и разтрепери. Какво точно той щеше да прави там. Ника щеше да се чувства прекрасно, но Нава някак си се чувстваше застрашен.
- Всичко може!
- Чакай малко!
Гласовете им се носеха наоколо, определено бяха като деца, когато спореха и се караха от време на време.

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 10:45 pm

-Почти се качииааааааааргх!-пак тупна долу на земята,вдигайки малко пясък наоколо.-Да му се невиди!Толкова ли съм...саката?!