Неочаквана среща

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:53 pm

Джени се обърна отново,като прибра ръката си настрани.Пламъчетата,въртящи се около нея,сякаш се разгоряха за момент...дали и в съня си се тревожеше за дракона?Отново,магията се усили,а тя се сгуши на кълбо,с мила усмивка на лице.Беше толкова хубаво,когато усещането за топлота я обгръщаше.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 9:59 pm

Беше му по-неудобно да се движи така. Пещерата не беше толкова... голяма колкото едно време. Как му се искаше да бъде така. Усети пламъка в сърцето си да се завръща малко по мако, сякаш някой се опитваше да го разпали във време като това. Това го накара да се усмихне... Но драконите не се усмихваха нали? Те имаха муцуни... Е, неговата усмивка беше човешка. Хвана едно от пламъчетата в човешката си бледа ръка... Сините му коси се разпиляха изведнъж, когато огромното същество се стопи в човек За някаква част от секундата, от драконът беше останала само опашката. Трябваше да яде. Имаше нещо тук, трябваше да има... Из пещерата не можеше да няма запаси, но в голяма форма не можеше да ги намери. Само за малко. Беше се показал пред нея като дракон, за нея беше дракон... Не и човек

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:04 pm

Я гледай ти...Вълкът там ако можеше,би се ухилил по най-дяволития начин някога.Може би,ако я събудеше сега,тя щеше да се изплаши от непознатия,щеше да избяга и тогава той щеше да си получи храната.Не,в никакъв случай нямаше да скочи вътре така,Бог знае колко бързо онзи можеше да си върне формата!Пък и беше толкова гладен,не можеше да се бие...Застана на задните си лапи,вдигна глава и нададе силен вой.Той разцепи шумът от вихрушката и стигна до ушите на момичето...
-Ммм...-сви се още повече во опит да остане още малко в сънищата си.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:08 pm

Онзи, който бърникаше из разни бъркотии в тайно кътче на пещерата се стресна и изпусна нещата, а после се принуди да се върне. Глупава идея, как не се беше сетил че... Чакай малко, тук по планините нямаше вълци. Измъкна се с божия помощ сякаш от теснотията и се запровира отново, този път притеснен. Храната остана да си лежи в края забравена. Синият дракон се изви и застана до изхода. Да рискуваше ли да излезе в този студ, или не? Вълци тук и толкова рано? Ако го чуеше пак, щеше да излезе, нищо че щеше да стане на късче лед

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:13 pm

-Ммм?-отвори леко очи и се оказа заобиколена от сини люспи.-Ъъъ...
Е,поне не беше долу в селото.Понадигна се малко на лакти и втренчи поглед в дракона.После погледна към изхода...
-Всичко наред ли е?-и изведнъж се усети.-И защо си мръднал?!Искаш да си разшириш раната ли?

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:16 pm

"Нещо ме разтревожи, затова" промънка синьото същество, но дълго не откъсна очи от белотата навън. Накрая се отказа и се обърна към нея за момент "Май те събудих, извинявай. Опитвах се да си намеря нещо годно за болник" кимна към ъгъла, още се радваше, че не се беше заклещил там като най-големия глупак на света...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:20 pm

-Ъхъъ...-пламъците осветиха малкото количество храна.-И за един дракон една ябълка,съвсем малко месо и малко хляб е предостатъчно...особено като е ранен и има нужда от много храна.Подчертавам,МНОГО храна.-повдигна скептичен поглед към него.-Какви си ги вършил,докато съм спала,а?

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:25 pm

"Може и да съм изял многото храна" увъртя той и замаха с опашка, явно беше изнервен. Не можеше просто да каже, че не е точно дракон. Тоест дракон беше, но.. Ето, дори самият той се объркваше, когато се стигнеше до това. "Съвсем логично е да съм излапал повече и нещо да ми е привлякло вниманието и да съм изоставил това"
Дали си вярваше? Може би не... Когато не си вярваше, дори не му звучеше логично... Никой дракон посмъртно не можеше да се завре в тази дупчица... Не и с такава височина като неговата

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:31 pm

Засмя се.Не беше злобно,не беше съркастично,не беше нищо друго освен един весел смях.
-Ох...-избърса сълзите.-Разбирам те.Само откачалки като мен биха се доверили на човек,който са срещнали преди час-два.
Погледна към буркана с лекарството и се усмихна...винаги беше едно и също.Имаше ли смисъл?Да,имаше.Щеше да остане,докато той не се чувстваше по-добре,след това можеше да го гледа как напуска живота й.
-Симпатяга.-леко побутна муцуната му с юмрук.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:37 pm

"Радвам се, че не съм ти неприятен" усети се, че се прави на кученце и спря да движи опашката си... Нямаше смисъл, това можеше да го прави само за хората, които го лекуваха по принцип. Не беше успял да отиде при тях и... Е, оказа се, че и в планината също му вървеше от време на време... "Ако искаш подкрепи се с остатъците"

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:45 pm

-Пф,като си скитник,свикваш да не ядеш със седмици.-махна с ръка и седна по турски срещу него.-Пък и преди да тръгна насам,жената на стареца толкова се уплаши като ме видя,че ме натъпка така,все едно искаше да ме угои за Коледа.'Боже,дете,какво си слабичко!'
Изимитира пискливия глас на жената с усмивка.Тя беше мила...освен,че я нахрани,наистина беше толкова близо да получи удар от слабата й фигура.Такива хора рядко ги срещаше...беше свикнала да бяга далеч от градовете,че винаги си имаше проблеми там.
-Ако още си гладен,преди да съм се събудила съвсем,мога пак да заспа и да те оставя да си дохапнеш нещата.

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:53 pm

"Ще пропусна" и да се заклещи пак? Не, не повече. Това го беше уплашило все пак... Не беше шега работа. Щеше да рискува в човешка форма, която не беше използвал от години и кой знаеше какво щеше да се случи, ако тя се събудеше... "Но ако ти се спи, давай, не смятах да тропам наоколо"

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 10:56 pm

-Не особено...-и въпреки това се прозина.
Да му се невиди!Онзи...онзи...тъп дракон!Изръмжа тихо,как искаше да го разкъса на парчета.Момичето,с гръб към него,изглеждаше толкова близо...И не само,че ухаеше вкусно...можеше да се обзаложи,че беше по-сладко и от шоколад.Само да се добере до нея!

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 11:03 pm

"Както решиш" кимна синьото същество и отново погледна към студа.- Да, бая време щеше да мине докато се нахрани както трябваше. Но вече беше казал, че не иска да рискува. Ами ако тя го видеше? Щеше да й докара не удар а и той не знаеше какво... "Аз бих поогледал отвън, вятърът вече не е толкова силен"

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 11:14 pm

-Не и с тази рана под крилото!-веднага започна да протестира...-Защо толкова трябва да излезеш навън?Не ти ли беше студено до преди малко?

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 11:17 pm

"И още ми е" опита се да избълва някое елементарно огънче, но опитът беше печален. Очакваше се, може и топлината да му действаше по-добре, но той самият не си беше добре, нали? "Да, няма особен смисъл, права си. Ще остана... Гадно е един дракон да не може да се оправи сам"

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 11:24 pm

-Още по-гадно е един дракон да загине,само защото инатливо иска да се оправя сам.-покри лицето си с ръце.-Хубаво.Ако искаш излизай.Аз съм едно малко човече,как мога да ти попреча?

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 11:30 pm

"По много начини" та нали и той беше едно малко човече? Е не точно сега де, но по принцип... Някога беше мразил това определение. Казваха че да си дракон е лошо. Защото губиш човешкото и се приспособяваш към драконското. Но все пак, харесваше и човешката си форма. Не помръдна, по-добре наистина да не... излизаше. Само мисълта за щипещата от студа болка го спря.... Пък и какво му мислеше чак толкова? Ако имаше нещо... Щеше да го надуши, надяваше се...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 11:37 pm

Тръгна да си играе с малките пламъчета,все едно него го нямаше там.Отегченото й изражение обаче издаваше колко добре се справяше с това...
"-Търпението,мъничката ми,е най-силното ти оръжие.-Елоре нежно положи пръст върху челото на дъщеря си.
-Но мамо,аз не искам да чакам!-детето ядосано започна да тропа.
-Тогава,щом бързаш,накрая нищо няма да получиш.-жената й се усмихна мило."
Какво щеше да получи?Нищо.Не,че го правеше,за да получи нещо в замяна...Не,не стояха така нещата.Но нещо отвътре й крещеше,обвиняваше я и я проклинаше,че се беше обрекла на живот пълен със самота.Потърка чело...не искаше да остане сама.Не беше раната.Не беше,че пак щеше да й се наложи да го лекува.Това даже не й се струваше толкова лошо...сърцето й толкова много копнееше за нещо,за което да се хване.За другар,ако ще и да се карат постоянно.Просто някой,който да бъде там...

Subject: Re: Неочаквана среща Fri Jun 26, 2009 11:57 pm

"Изглеждаш малко...ядосана... или тъжна...?" не, не беше точно това, но не намери друга подходяща дума. Никога не намираше правилните думи, а пък беше дракон. И драконите бяха хора, какво толкова... Или поне повечето, които познаваше. Всъщност въобще не познаваше истински дракони, така че... Следеше я докато обикаляше насам натам, но се месеше просто защото нямаше особено занимание. Пък и беше гладен, с разговори глада се залъгваше.. Поне така се надяваше. "По между другото, утре мога да ти намеря един два еделвайса"

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:01 am

-Не съм ядосана.Опитвам се да изглеждам на такава,но очевидно не се справям.-започна да ги жонглира вече.-А как един дракон може да бере цветя...?С тези лапи не е ли малко...трудно?

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:06 am

"Може би ще се наложи да дойдеш с мен, за да си ги набереш. Знам къде ги има" нямаше намерение да обяснява как става... Беше елементарно, защото и той си имаше ръце, нали... Но това не беше за всеки срещнат. "Драконите берат цветя по специален начин, макар че просто не им е нужно да берат по принцип"

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:14 am

-Мхм.-метна един пламък срещу стената и той се разби на няколко по-малки.Хайде още един и още един.Беше забавно...онези гадни мисли,които я човъркаха отвътре...все едно бяха пламъчетата.-Благодаря.Няма да откажа да си набера,трябват им на хората...
Глупава.Един пламък.
Наивна.Втори пламък.
Слаба.Трети пламък.
Боже,беше изгубила форма.От толкова време не беше говорила с някого за повече от пет минути,че започваше да се побърква.Особено сега,когато нямаше какво да му каже...просто щеше да го излекува,да,това щеше да направи.Нямаше да се келеши и да си тръгва,не.Това просто не беше тя.
-Знаеш ли,малко ще изляза аз навън,ей сега се връщам.-тази идея пък откъде дойде?!И само по риза?!Трябваше й малко време в студа да се поосъзнае.Даже не изчака той да й каже нещо,направо си скочи през изхода като едно малко дете и тръгна да крачи нанякъде.
'ХВАНАХ ТЕ!'
Силен писък и само това остана от нея...

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:18 am

Той се стресна. Беше използвал шанса да си хапне онзи стар хлебец, само за кратко, кратко... Писък? Знаеше си че нещо не беше наред. По дяволите, колко невнимателен можеше да стане... И точно сега ли. Разпери крила. Щеше да боли и пощипе, но не, нямаше да седи просто така тук. Малко или много... Беше й длъжник... Не можеше да остави нещата така. Ако беше забелязал по-рано... Нали това се беше опитал да разбере?
Разпери крила и се измъкна навън почти веднага сякаш. Огледа се трескаво. В този бял сняг... Малко му причерня, но... То си нямаше нищо? Не можеше да няма, трябваше да потърси повече... Веднага!

Subject: Re: Неочаквана среща Sat Jun 27, 2009 12:22 am

Беше я захапал по врата и тя веднага затвори очи и спря да рита и блъска и да му пърли козината!Метнал я на гърба си,сега тичаше далеч-далеч,колкото се може по-далеч.Ако не побързаше,щеше да бъде лесна плячка за онзи дракончо.Но толкова искаше да яде!Беше му коствало толкова много да не й прекърши врата още там,но после и той щеше да бъде премазан.Момичето и без това бързо губеше кръв от двете дупки в основата на гушата й,шанс нямаше.
'Бягай,бягай,бягай!'