Дълбоки размисли за миналото и настоящето

- Благодаря ти, задължена съм ти.- усмихна се елфката и плесна леко с ръце:- От каквото и да имаш нужда, само кажи... ако трябва ще извадим от архивите стари заклинания и тесктове за промяна на външността, може да са от полза.

Усети как червената линия по бузите ѝ бавно започваше да изчезва...Тя погледна нагоре към кристалните очи на белокосия и не успя да спре усмивката,която изби на лицето й.

Гледаше устремено напред, замислен над нещо, но с усмивка и спря:
- Ще ми се довериш ли?- проговори и я погледна. Бяха спрели по средата на коридора, който май беше по- различен от всички останали, съвсем малко. По- малки прозорци и две величествени статуи като на ангели, само че с драконови опашки, ръце и крака. Те се разполагаха от двете страни на вход, но без врата, водещ надолу, под храма.

-Мхм.-кимна в отговор,но малко се стресна от внезапния и неочакван въпрос.

Нава се усмихна и погледна зад себе си:
- Долу се намира онова жизнено ядро, за което жреца говореше. Енергийното поле око него е достатъчно силно за да издигне нужната жащита около всичко и всеки. Допуска до себе си само чисти сърца...- обясни спокойно и пак се усмихна поглеждайки я:- Довери ми се наистина, от теб се иска само да си спокойна и да не предприемаш никаква магия докато стигнем до него.

Чисти сърца?Но...но тя...
-Нава,чакай!-хвана го за рамото,преди той да се е обърнал.-Но...аз...аз съм тъмна!Аз съм полу-демон,няма...няма начин да ме допусне!Няма значение дали съм Калигорис или не,тъмнината в мен...няма ли да ме отблъсне?

Погледна я и замълча за момент, след което поклати глава:
- Не се тревожи. Това, че си тъмна не от значение тук.- в същия този момент стана сериозен и концентриран:- Важно е колко добро си правила през живота си, което компенсира лошото. А ти си правила много повече добро, нали?- ето, че пак се усмихна и вдигна поглед към двете странни статуи:- А и някога... една тъмна е завладяла сърцето на един светъл, сърце което сега е долу и дава живота на Лумен.- присви леко очи, говореше за собствените си родители, тези които не познава, но за броени часове беше научил толкова, беше ирония... че жената за която говореше, едва не беше изтръгнала сърцето на светлия, същото сърце, енергийното ядро.

Тя прехапа устни и сведе поглед.Вярно,не беше най-ужасното чудовище на света,но не беше и най-чистият ангел също.Позволи му да я поведе напред,молейки се този щит наистина да не я отблъсне...
''Ти си тъмна,няма такова нещо като доброта в твоята система!''
Поклати глава,не сега,не сега!

Белокосият спря точно на входа и погледна двете статуи, очите им просветнаха и смениха няколко цвята, всичките цветове на дъгата. Посияха така няколко секунди и камъкът се раздвижи, вдигайки ръце първо към тях двамата едни заплашителни драконови нокти, и после посочвайки към стълбите надолу:
- Можем да преминем.- отдъхна си и хвана ръката й по- здраво. За втори път преминаваше през това, така че от части му беше ясно. А самите стълбички бяха дребни и тесни, като същинско подземие, извиваха се спираловидно надолу с лек наклон, но това че бяха ниски, ги правеше многобройни. Стените бяха изрисувани с всякакви символи, графики, които просветваха в златисто щом Нава и Джес минеха покрай тях. А енергията, за която говореше, вече можеше да се усети дори от него като напрежение навсякъде, особено в рожденния му белег. Имаше чувството, че това на челото му го прогаря, толкова силно, само че стисна зъби и запази това за себе си. Нещо долу все едно го викаше, даже го караше да настръхне, но вече беше повече от убеден в това, което иска да направи, да защити тъмната жрица от светлината навън.

Отначало се беше шашнала,че въобще можеше да влезе.Това не знаеше как по друг начин да го разбере,освен че въобще не се познаваше...След това силно стисна ръката му,а щом видя,че нещо го болеше,уви другата си длан около раменете му.
-Нава...ако от това те боли,не го прави...

- Това винаги ще ме боли, докато... няма значение, нищо ми няма.- отвърна и се обърна към нея с мила усмивка, обръщаше го на усмивка, за да може тя да е спокойна, а така и той. Още няколко стъпала, коит опостепенно се разшириха и разкриха пред тях една огромна зала, като нещо простиращо се под целия мраморен храм, с хиляди други коридори, мрачни но осветени от слънчеви символи по стените. По тези коридори се забелязваха книги, прагменти, карти по стените, вази и дори оръжия. Беше като един склад, а точно срещу стълбите се издигаше величествена бяла надгробна плоча и едно златисто слънце изрисувано на пода, със шест лъча изстрелващи се от него:- Това е крайната точка... тук... защитното поле обхваща цялото помещение, но е най- силно след овала на рисунъка върху пода.- загледа се напред към плочата, сега беше тук и можеше да разбере какъв беше зовът... на предишния жрец, който го призоваваше да поеме отговорността си, а той упорстваше срещу това и най- веротяно щеше да продължи:- Хайде.- кимна на елфката и пристъпи бавно напред с още една проницателна болка в главата. Какво беше това? Битка на разбирания и възприемания между мъртав и жив?

Тя го последва и застана до него,оглеждайки помещението...беше тъмна,но това не означаваше,че не уважаваше чуждите чудеса.Чинето й още малко и щеше да се откърши от прекалено много висене...

Прекрачиха кръга на слънцето и Нава пусна ръката й бавно, като коленичи и приведе глава:
- Това е... гробът на баща ми... неговото сърце още тупти от под камъка, от което идва всичко, за което вече разбра.- пое си дъбоко дъх и погледна към нея:- Трябва да опиташ сама сега... постави ръка на плочата, върху очертанията... имунитетът ти към светлината може да бъде и постоянен.- затвори очи и си пое отново дълбоко дъх, на земята където беше поставил ръка сега се появиха очертания, точно као дланта му, същите очертания се изрисуваха и върху празната надгробна плоча. И една черта спускаща се от едната изведнъж изрисувана ръка към другата засвети, заедно със слънцето на челото на Нава.

За миг Джесика се беше втренчила в него от това,което й бе казал...Баща?!Значи той...той...Не,сега не беше времето за това.Тя протегна ръка към плочата и си пое рязко дъх миг преди да я докосне.Допря пръстите си до нея и бавно долепи цялата си длан до златото.Ръкавите на кимоното й се плъзнаха по пода елегантно от движенията й.

Ударна вълна сякаш заля белокосият, кичурите му се разпиляха във всички страни, а целият се обви в ярко сияние, което освети всичко, коридорите до самия им край дори. Нава стисна зъби и затвори очи силно, белегът му го прогаряше наистина, или поне до един момент, в който болката изведнъж си отиде. Рисунъка на пода също засия и шестте лъча се умножиха многократно, плъзвайки се не само по пода, но и по стените. Миг по- късно всичко изведнъж спря, светлината угасна все едно никога не я е имало, а Нава беше на земята и дишаше учестено. Това не беше като предишното, когато затвори тъмнината й с белите си магии, това беше много по- силно и болезнено.

Нещо тако токов удар повали червенокосият горе, падна на колене и стисна зъби от болка:
- Ника- сама?!- а розовите очи на Мисаки се изпълниха с тревога, но имаше едно странно познато усещане. Нещо, което беше почувствал много отдавна, преди двамата близнаци да се родят:- Гробът на Каин- сеней!- извика след малко и погледна в страни с разширени очи, неговата енергия на жрец, за миг беше като погълната или по- точно забулена от тази на истинския.

-Нава?!Нава!-строполи се пред него и му помогна да се повдигне до толкова,че да успее да го прегърне.Остави главата му да си почива на рамото й и започна да прокарва пръсти през белите му коси.-Боже,Нава...всичко това,само за мен...не биваше...
Изхълца лекичко,още една порция сълзи започна да приижда.

- Всичко е наред...- прошепна съвсем тихо и леко отвори очи:- Все някой ден... щеше да ми се наложи... но сега го напарвих по своя воля, тогава... щяха да ме накарат на сила.- и се усмихна съвсем леко, затваряйки пак очи:- Ти... ти добре ли си?- това го интересуваше повече от колкото него самия.

-По-добре съм от теб,това е сигурно...-нищо си й нямаше.
Подпря брадичка върху челото му и го остави така,да си почине в ръцете й.Можеше да си представи какво беше...все едно изведнъж в нея да блъснат тъмна енергия.Тя сигурно щеше да се превърне в звяр де,но и в двата случая хич не беше приятно.
-Няма да те питам нищо,ако не искаш да говориш за това...

- Май вече е очевидно...- отново отвори очи и опита да се изправи поне малко, сядайки по турски на земята и подпирайки се с ръзе, за момент всичко пред очите му се завъртя, но бързо мина:- Това, от което най- много съм се боял и съм бягал... сега обаче баща ми явно постигна целта си, с която е загинал.- вдигна глава към плочата и тръсна глава, поглеждайки елфката:- Радвам се, че го направих... за теб, дори бих го повторил.

-Нееее,не,не,аз няма да ти дам.-размаха ръце,закачи един син кичур...усмихна се леко на това,значи всичко си беше като преди.-Аригато.
И го награди с една бърза целувка.

Белокосият се усмихна детински и разроши леко косата си:
- Колко сладки сте, деца...- едно женско гласче, един белокос призрак, който ги гледаше с такова умиление в червените си очи:- Не мога да повярвам, че и двамата сте толкова очарователни от близо.

-УА!-падна назад от внезапната изненада,не бяха ли сами?!-К-к-к...
Косата й се разпиля навсякъде,а тя се спъна в платовете на кимоното си и тотално се преби.

- О, моля ви, не исках да ви уплаша, но не се сдържах.- усмихна се духът:- Аз съм... Нана... Нана- Аион Уайдет.- спря погледа си на белокосия и пребледнялото му шокирано лице.

-Това...не значи ли,че...
Естествено,че значеше,че!Господи,какви тъпи въпроси задаваше напоследък!Понадигна се от земята и се вгледа в духа,това...това от преди малко ли стана?Хайде,още един тъп въпрос.

- Всичко значи, но и малките ми братчета не знаят.- кимна положително и скръсти леко ръце:- Радвам се отново да те видя, Ничи- кун, теб с брат ти...но ако Мисаки- кун разбере, че някой, който и да е, ме е виждал, ще ме накара пак да се прибера в картината- вдигна прозрачната си ръка и посочи към един портрет, покрит с коприна на стената близо до стълбите.