Дълбоки размисли за миналото и настоящето

-Г-господине...не разбирам.-сви вежди и протегна ръце към превръзката около очите си,да я махне и да види за какво беше вискчко това.
Той само се обърна и фиксира най-близкия изход от залата.Направи малък знак на Мисаки да го последва,а на Тиг да си стои там.Мъжът само продължи да се хили,после щеше да го поразпита.
-Ама...-момичето спря,протягайки ръце напред,да хване нещо.-Какво става?
-Нищо.-отсече русокосият,преди да се изниже от там.

Мисаки се изправи бързо и тръгна след мъжа, като вдигна ръка пред Джейми, спирайки го:
- Не е ли необходимо?- попита среброокото момче и получи едно бегло поклащане на глава:- Ама... какво наистина става тук?- и май никой не знаеше:
- Атракционното момиче става още по- голяма атракция...- промърмори червенокосият, като се отскубна от ръцете на Нава:- Само смей още веднъж!
- Почваш да ми писваш.- промърмори и другия и се върна обратно на стола замислено:- С наближаването на Карнавала, тук става голям хаос.

Ризел успя да я спре, вече нямаше особен смисълдокато си хвърляха умни погледи с останалите престъпници отзад... Не че ги интересуваше особено точно това, но нещо тревожно имаше...
- Тръгна... - уточни чернокосата към момичето накрая - Няма нужда да я сваляш, но ако искаш...
Тя лично смяташе... че това не й е по вкуса като...престъпник най-малкото
- Ето че вече става трудно - промърмори дракона, който кой знае кога бе се превърнал в човек, за да се поклони както трябва - Ще го опсъдим после, да го последваме ли, което ще е много лоша идея?

-Ие.-момичето поклати глава и събра ръце пред себе си.-Ако искаше да го последваме,щеше да ни каже.
Лор погледна за миг към меча на гърба й.Аа,значи се бяха справили.И червеният кристал накрая беше по-голям?Знаеше си,че щяха да започнат добре.
-Гоменне.Просто...малки роднински връзки се разкриват.-налей малко масло в огъня,що пък не?

-Мисаки-сан.-онзи бързо застана пред Жреца.-Това...момиче там.Тя откога е тук?Какво прави тук?Какво знаете за нея,искам да разбера всичко!

- Да, защо не се сетих... - какт бикновено се изкара недосетил синекосия и въздъхна, докато лилавокосия не одобряваше маслото в огъня, достатъчно май бше за днес.
- Да се изправим... Можем да излезем навън или да потрсим тук- продължи чернкосата сякаш почти нищо не се бе случило

- Роднински?- Нава и Ника се спогледаха, това им трябваше, още роднински отношения, сякаш техните лични не бяха достатъчни.

- Почти нищо.- поклати леко глава и отдръпна воала, но не свали широката шапка:- Тук е малко преди Вас, заедно с още неколцина. Разбрах, че имат някаква своя мисия и събират парченцата от счупените Драконови криле, попаднали в сърцата на хората. Събират ги в камъка на меча, който тя носи. Само това, дори името й не мога да Ви кажа, мисля че този меч обърква ориентацията ми и затруднява усета ми за други елементи на острова.

-Търсим принцесата на елементите от доста време.-онзи притвори очи,това беше предостатъчно.
-Н-нани?!-момичето изглеждаше уплашено.-Кой...кой,аз?!
-Мхм.
-Не,трябва да има някаква грешка!-не издържа и буквално откъсна парчето плат от лицето си.
Русите коси.Златните очи.Познато,познато,толкова познато...
-Лор...-едва-едва промълви.
-Мдам.-кимна още веднъж,накланяйки глава настрани.

-Тя...тя е...-не можеше да бъде лъжа.Външността беше толкова близка...А и нейните думи.-Мисаки-сан,нали знаете моята история,преди да седна на трона?Е,тя...тя е детето,което никога не съм виждал.Точно копие на майка си.

- Хмм. Трябваше да се досетя.- проговори Генкай и се усмихна леко:- Но явно с възръстта си някои спомени ми бледнеят. Спомени за Елоре- сама.- затвори очи и продължи да се усмихна леко и загадъчно.

- Тя?- примига и за момент погледна през рамо:- Тя е Принцесата на Елементите?- промълви:- Никога не съм предполагал, че някога... Простете.- прекъсна и се обърна към Шико, привеждайки глава.

-Какво е всичко това?!-сълзи се пръснаха около нея,започваше всичко да се стеснява,а и тези думи...-Аз съм Дженифър!Просто Дженифър!Не съм никаква принцеса на нищо си!Не е възможно просто да стъпя тук и изведнъж да ми кажете всичко това!Лъжа!Лъжа!

Шико дочу виковете й и се паникьоса.
-Мисаки-сан,имаме проблем...

- Дженифър! Успокой се... Веднага! - не че имаше сили да й вика особено. Ако се замислеше... Ако беше вярно, за бога, нямше да си го представи и не можеше. Някакъв смътен страх, а момчетата май също смятаха, че другите са прави. Но нямаше значение, те стояха за сега в тъмнината, всеки замислен за нещо, навелглава. Може би обсъждаха темата тихо, но тя не ги чуваше. - Успокой се и всичко ще е наред. За всичко си има обяснение, моля те. Ще изясним истината и лъжата, има някакъв начин.

- Хей, хей. Всичко е наред!- претръпна рогатият, който до сега просто си слушаше със скръстени ръце. А Ника още повече се стресна:
- Не, само не това! Без сълзи!- отдръпна се от масата и стисна зъби, приближавайки се до нея:- Стига си ронила сълзи! Успокой се и се опитай да си подредиш мислите, Ками- сама!

Белокосият вампирс се смръщи леко и свали воала, пренасяйки се бързо към вратата и махна с ръка навътре. Една светла вълна заля онази част от залата, която се губеше в плътна сянка постоянно, точно където беше и вратата. А по този начин разкри цялата зала пред присъстващите. Няколко статуи на всякакви животни, дори от митологиите в дъното, картини и една стойка с кристален похлупак, под който нещо мъничко блещукаше.

'Злият' меч внезапно започна да свети и пак онзи червен шал се появи.Уви се около нея и успя да я успокои,но риданията й само утихнаха.Тя затвори очи и залитна назад.Шико беше изхвърчал от онази стаичка и успя да я хване,дори изпревари Винр.
-Е ако това не прилича на клишелизиран филм,пък на...-синекосата си отдъхна леко.

Червенокосият се удари леко по челото и въздъхна:
- Това е върхът! Знаех си, че не трябваше да идваме тук! Знаех си.- започна да ръси гневно:- Всичко се обърка. Не трябваше да сме тук. Да се рещаме с когото и да било. Че сега какво остава? Да се разбере кой е баща ни ли, Нава? Кой сме ние... кой си ти?- обърна се към брат си със светещи очи, светлинната вълна на Мисаки го беше раздразнила още повече, само че очите му сега не бяха червени, а черни, катранено- черни.
- Време е и ти да се успокоиш.- промълви белокосият.
- Писна ми да се опитвам да съм спокоен!

- О, господи - въздъхна чернокоската, която се беше отдръпнала при сбирщината си, чувстваше се толкова пона място тук, при тях. Единият държеше за ръкава другия, беше го спрял да не падне по време на полет за спъсение и сега замислено гледаха сцените. Бягаха от по-малката пасност, а се месеха в... много по-сложни неща.
- Мисля че много скоро ще си ходим - усмивката на Скиталеца обаче не си беше отишла, но очите му, които бяха скрити ясно можеха да покажат емоциите му.
- Или може би не - лилавокосият не беше толкова сигурен... Само че това зависеше от развоя на събитията, не от него

-Никой никъде няма да си ходи,докато не изясним нещата.-Шико се изправи,все още държащ момичето.-Мисаки-сан...моля те да ги настаниш,поне докато не разберем...
-Момичето страда от клаустрофобия.-Джесика се обади още веднъж.
-Аригато...-кимна към нея,преди да погледне към Лор гневно.-Ти си знаел за това...
-Ама разбира се.
-Бака.-запъти се към градините,не искаше да стои тук под всичките тези погледи.А и ако тя скоро се събудеше,не желаеше да се побърка от четирите стени около нея.-Владетелите ще се съберем след половин час...тук.

- Не! Държа да остана навън! - ужасено вдигна глава Скиталеца сякаш сепнал се от дълъг сън.
- И ти ли страдаш от болест? - отегчено се обърна към него лилавокосия. И на него не му се оставаше тук, просто защото не беше част от тези хора.. Не беше точно така, не беше частоттози свят на светлина и разни събрания. А пък на Винр му се оставаше най-малко, той бе преди всичко дракон и оставането в една стая без особена работа го подлудяваше.
- Не, глупости... Трябва да остана навън, задължително... навън. Държа да остана навън... с кучето и може би дракона.

Розовоокият кимна леко и обърна глава към поклонниците си:
- Моля, последвайте ни. Не можем да сме сигурни какво ще се очаква след събирането на Владетелите, не трябва да допускаме никаква намеса или проблеми от когото и да било.- обади се Кай, който мина на бързо през залата към вратата, следван от Ийв:
- Близнаците Уайдет, докато не сте нарушили равновесието с вашите лични проблеми, моля слезте при Плочата.- проговори Джейми, хвърлайки им един гневен поглед.
- Няма да ходя долу...- обади се Ника, но срещна сериозния поглед на Риввил и пламтящите му ръце:- По дяволите, добре.
За кратко залата беше се изпълнина с кавги и писъци и за също толкова кратко повечето вече я бяха напуснали. Мисаки пристъпи към стойката с похлупака и опря ръка на стъклото:
- Когато Дженифър- сан се събуди, може да вземе и това парченце. Криех го тук вече достатъчно време, така че никой да не го усети.- промълви той, издавайки себе си, детския си глас.

-Хай,хай.-синекосата кимна спокойно.-Ще съм сигурна да й кажа.Сложете го обратно,Мисаки-сама.Аз ще продължа с работата тук,че доста хора я зарязаха.
-Я и аз да подам една ръка.-златнокосия седна срещу нея и грабна една купчина документи.

Нямаше съмнение.Просто нямаше.Ако ще после да му се обясняват как може би Калигорис му скрояват някой номер...просто нямаше.Докато я гледаше спокойно да спи,подпряла се на едно от дърветата,той се убеждаваше все повече и повече,че това беше реалност.Дженифър,значи...Така я беше кръстила Елоре?Усмихна се,не можеше да отрече,че името някак й подхождаше.

- Това е лудо, напълно лудо - тихо обикаляше Винр някъде долу пред... двореца? и риташе едно камъче, като кучето вървеше по петите му, макар че колкото и да предупреждаваше Винр не се сещаше, че не е дракон сега и с ритането на камъка после кракътму ще е син като косата му.
Скиталеца не му обръщаше особено внимание, като се пръскаше с вода, странно блед след като иначе бе по-тъмен отвсички други
- Приеми го, сбирщина престъпници се натъкнали на принцесата. Не са го знаели. Сценарии за драма, нали така? Успокой се и ти, това е прекалено

- Благодаря за помощта, Жрице.- отвърна розовоокият и проследи с поглед напускащите братя, следвани от рогатия. Генкай и Джейми също се настаниха на масата, за да завърша започнатото и малко да се разсеят. Другите явно се бяха отказали от стаи, затова пък бяха под наблюдение от вълчицата и Ийв. А в асмото подземие, Нава и Ника официално се озоваха "под домашен арест", пазени от Риввил и Кай и приковани с някакви странни окови, излизащи от надгробната плоча.

- И тук ни наблюдават - изръмжа тихичко лилавокосия докато наблюдаваше как Скиталеца от бял пак потъмнява и дишнето му се успокоява отново.
- Какво очакваш? Ние сме лоши- подсмихна се накрая и се обърна към Ризел, която следваше примера на Винр и затова не му правеше забележка.
- Страх ме е, притеснявам се за нея... Притеснявам се да не се случи нещо лошо, което... Не знам защо изобщо се притеснявам ако... Не, не мога да повярвам, аз....
- Има ли шанс да спрат? - очевидният отговор беше не, сега, когато си бяха разменили ролите с Муртаг и Кевин.

-Не ми благодарете,а аз се надявам,че след като свърша ще ги видя онези двамата в нормално състояние.-погледна го за миг под бретона си и продължи да подрежда.

- Много се поникьосвате.- обади си синекосатоь дълбаейки замислено в земята с единя край на лъка си:- Не ни приемайте лошоу просто сме предпазливи.
" Главно заради Калигорис, а и Жрецът ни...проблемите са по- сложни от колкото изглеждат."- добави спокойно Ишизу, припичайки се на слънц и с едно отворено око.

- И с тях всичко ще е наред, просто бяха на път да се сблъскт две близки сили и прецених, че ако са временно изолирани няма да има проблеми. В момента енергиите и на двамата са малко разбунтували се.- отвърна Мисаки и тихо въздъхна.

-Може би трябва да сляза при тях?-вече напълно повдигна глава.

Мечът му позволи да го повдигне.Шико бе решил да остави Джени да поспи и докато седеше до нея,разглеждаше острието.Болка,значи...Верижката около врата му просветна за миг и той се усмихна.

- Само по-внимателно там, господарю с този меч...-кестенявкото вече отново се кичеше с качулка и се облягаше на изморилия се Винр. - Моя преценка, извинете.. А иначе... Не обръщайте внимание на групичката ни, пазачи... Особено на тоя тук, само се прави.
- Лесно ти е на теб.