Дълбоки размисли за миналото и настоящето

Отново се занесе, отново се озова на земята, с ускорено дишане и сърце, което имаше намерение да излезе от гърдите му след малко. Опита да си поеме дълбоко дъх, само че белите му дробове нямаха такова намерение:
" Безболезнено и болезнено, а?"- погледна за момент към вратата и тръгна да се изправя. Никой не знаеше, нали? Нали? Не, онова момиче знаеше... и точно когато се опита да напарви първата крачка къв бялата врата на стаята, се оказа че завивките на леглото бяха приятно дълги, че даже се простираха по пода и се оплетоха в краката му, принуждавайки го доста шумно да се озове на земята... за кой ли път вече през последните няколко минути?

Е това я събуди...Тя се прозина широко и отвори сините си очи.Изправи се и се протегна,толкова приличаше на котка...
-Ъ.-щом го фиксира на земята,малко се изненада.-Ти пък какво правиш тук?Добре ли си?

Търкаше си главата, явно се беше ударил:
- Добре съм... нищо ми няма, но след малко на момичето, което се зае да се грижи за теб ще му има нещо. Хитруша с хитрушите...- тези завизки обаче нямаха намерение да го пускат. Как по дяволите се беше оплел така в тях, що за нагла коприна само? Нали беше тук само от няколко минути, а всичко съвсем се беше объркало. Определено си беше наивен.

-Чакай,дай да ти помогна...-нямаше да пита засега,после щеше да разбере.
Захвърли завивките от себе си и отиде при него,да го изкара от тази бъркотия.Златното кимоно се разкри пред него и тя наистина приличаше на някаква малка звезда така.
-Стой мирен...-успя да ги издърпа всичките от него и му подаде ръка да се изправи.

- Аригато, но нищо ми няма. И сам щя да се оправя... поне така мисля.- изправи се и приведе виновно глава:- Съжалявам, че ви събудих.- сега не можеше да я погледне. Ах, как наистина му трябваше Ника в момента, да му се развика едно хубаво, май само това можеше да го оправи.
Но Ника сега беше доста далече от тази стая:
- Хей... госпожичке...- облегна се на една стена и скръсти ръце:- Я сега ми разкажи какъв номер спретна на брат ми?

-Ъ?!-обърна се и се прилепи за стената,това беше неочаквано.-Кой?А-аз?Нищо не съм направила!
...
Ама си плю на петите,нали?
-Ммм,щом казваш...-прозина се още веднъж,но този път повдигна ръка да покрие лицето си.-Аз ще поспа още малко...тук винаги се унасям.
И му обърна гръб,връщайки се обратно под завивките.
-Лека нощоден...-промълви от някъде,заровила се под всичките възглавници.

- Все едно ще ти повярвам... не съм като него.- проследи я с поглед и поклати глава, друг път щеше да я разпитва, макар че му беше смешно, не знаеше защо точно, но му напираше на смях само като се замислеше за вероятния трик към Нава.

- Хай...- кимна и се обърна към вратата рязко, трябваше да си вземе поука, добре че тя не беше разбрала поне. Трябваше да се придължа към първата си мисъл и да се допита до Мисаки. Сега оставаше и той да поиска нещо в замяна и щеше да е върхът.

~*~
След час-два се беше осмелила да се върне.Нямаше никой...Като една лисица бързо се промъкна от единия край на коридора към другия и влезе като ракета в стаята.Синекосата още спеше.Извади от ръкава на кимоното си малко шишенце със златиста течност.
На хитра се правила,значи?Дали щяха да бъдат толкова убедени...?Изля малко в шепата си и внимателно започна с пръсти да разпръсква течността по жената.Ама тя наистина изглеждаше уморена...и самотна.Как нямаше да й помогне?Усмихна се,когато видя как магията започваше да оставя следите си по нея...
-Хър-хър...-и пак като лисица си изчезна от там,нащрек за всякакви заклинания и подобни,чакащи я по коридорите.

Бяха ги оставили спокойно да обикалят из храма, все едно си бяха у дома. Но те не го чувстваха така:
- Нашият баща, значи...?- приведе глава и се смръщи, тъга отново се появи по лицето му, една тъга, която преди години беше така изтормозила Ника, че той едва не го беше загубил:
- Я по- кротко, минало свършено, нали? Той е искал да спаси нас, като ни е отпратил от тук...- червенокосият го потупа по рамото и въздъхна:- Не ни е изоставил, както си мислехме.
- Да, но е загинал заради нас. Още един загинал по наша вина. Не виждаш ли? Все едно носим смърт на всякъде...
- Млъквай! Какво те прихваща пак? Писна ми от глупостите ти! Я ми кажи... онази какъв номер ти беше скроила...?- това дойде изневиделица и Нава вдигна рязко глава към него, все едно забрави за тъгата си моментално:
- За... какво говориш?
- За някакво странно усещане, Мисаки ми натяква, че връзката ни била много силна и съм усещал твоите сили по- ясно от теб самия... стана ми смешно преди няколко часа, а онази кестенявокосата, която отмъкна Жрицата от главната зала се криеше из коридора.
- Нищо не се е случило! Абсолютно нищо!- паникьоса се и извърна глава на страни, че да заличи изражението си в момента.
- И на теб няма да повярвам. Тя също се прави на приятно разсеяна, но току- така няма да ми се измъкнете. Така не ми е било смешно никога, ще разбера, да знаеш.- прозвуча като заплаха, произнесена с един зловещ и нахален тон, от който белокосият потръпна.

-Още ли Ви се спи?-надвеси се над леглото,щом Джесика отново се събуди.
-Не...трябва да ставам,има важни неща,които трябва да се свършат.
О,нямаше си и представа колко беше права.Но двете мислеха за коренно различни неща...
-Нека Ви помогна...-щом жената успя да се отдели от изкушаващо мекото легло,Веретанна я поведе към един от столовете.-Седнете,и ще поравя косата Ви.
-Не,аз...
-Милейди,трябва!Как ще се явите на фестивала с разрошена прическа?!
-Чакай...той не беше ли утре?
-Утре е вече днес.-усмихна й се тя,докато бавно и внимателно започваше да я реше.Косата й беше толкова хубава,харесваше й да го прави.
-Аз колко съм спала?!

Точно когато го беше притиснал и беше на път да му издърпа думите с чингел от устата, на терасата, където двамата седяха, се опявиха Генкай и Мисаки. Жената рецитираше тихо нещо и караше момчето да го повтаря пак и пак, докато тя не кажеше да спре. Близнаците се загледаха в тях и се опитаха да се заслушат, не им се отдаваше обаче. Разбраха само, че розовоокият се опитва да започни някакви рими, само това... и чак сега забелязаха липсата на останалите от поклонниците. Йозеп го мярнаха някъде на другия край на терасата- двор, под една сянка на голямо дърво и все едно спеше спокойно. Но другите? Те си имаха своите задължения. Всеки беше с комплект документи, пръснали се из целия храм, насядали по стълби и пишещи на коляно, подпиращи се по стените. На кой както му е удобно:
- Имат странни задължения, май...
- Имат сложни задължения, наистина не искам да съм част от това.
- И няма да си, и двамата не сме за тук.
- Да ги попитаме ли... да им помогнем с нещо?
- Нава, ти наистина си се побъркал, да ги попитаме дали искат помощ?! Я сами да се оправят, нямаме нищо общо с тях, а и разбрах че Карнавала щял да е доста обширен тази година. Това трябва да се види, но от хубаво и спокойно място.
- Вероятно си прав, но все пак... тук сме, защо да не опитаме...
- Прави каквото щеш тогава! Събитието е чак след ден или два по мои сметки.
- Добре, после ще довършим разговора.- и наистина реши да попита за помощ. Само, че получи една радостна усмивка от Мисаки и много напътствия, от които на Ника отново му напуши на смях.
- Благодаря ти, Нава- сама, задължен съм ти, че ще напарвиш това за нас!- извика розовоокият вампир след него и му помаха с ръка.
- Кхъм, Мисаки- кун, за продължаваме, молитвата няма аз да я казвам.- намеси се Генкай за да върне внимението му върху това, което му преподаваше.

-Елате,милейди,насам...-водеше я през храма,усетила огромната светла енергия.
Щеше малко да се набута в пламъците,но щеше да си заслужава.Беше решила,тази жена нямаше да си тръгне от тук без онзи да си е признал и да й е казал!
-Къде ме водиш?-жената не беше особено убедена,че щеше да получи отговор.
-Към залата с инструментите!Прочетох някъде,че докато свириш на нещо или слушаш музика,можеш да мислиш по-добре над проблемите си и да ги решиш!А след като сте тук...може би имате нещо,над което да мислите...
Една не толкова удобна тишина застана между двете.
-Може би...-накрая тихо отговори.

- Мръдни малко.- приближи се безшумно до дървото, под което Йозеп се правеше, че спи и го побутна.
- Заповядай.- чернокосият малко се отмести, освобождавайки място под дебелата сянка:- Изглеждаш различно.- отбеляза след малко, когато червенокосият седна също на земята исе облегна на дървото.
- Защото никой не ме закача. Каквото искам да зман ми го казват без да се замислят. Вече се чудя, колкото и да мразя това място има нещо в него, което ми харесва. Такова спокойствие рядко се намира. Има някаква... как да кажа...
- Свобода.
- Да, свобода тук. Само, че е прекалено светло, което е много дразнещо.
- Свиква се постепенно.
- Сигурно.

А на новия помощник какво му бяха възложили. Една папка със скици, които да прегледа, редактира и одобри. Скици, които повече приличаха на военни стратегии, от колкото на подредба на карнавалните дракони. Каменни статуи на дракони от различни видове. Той нищо не разбираше от това и май беше грешка, че се беше заел. По коридора се размина с човъркащия по косата си с перо Джейми и чудещ се над някакви прагменти... забеляза музикални ноти и текстове на песни. По- натам пък Риввил, който чертаеше неко, разположил се на стълби за горния етаж на храма. Сега се замисли, тук нямаше дворец, а сякаш самия храм беше този дворец. И както се беше замислил и забил поглед в това, което му бяха набутали в ръцете, шансът да се спъне в нещо беше по- голям от всякога.

Или да не види прииждащата помощ.Веретанна я беше довела до тук,твърдейки,че пътят към онази зала продължаваше някъде си нататък.Но щом видя белокосият да носи една огромна колона от пергаменти и документи,Джесика реши да му помогне.Беше правила и тя така,да носи толкова много неща едновременно...и накрая ставаше лошо.
Повдигна половина от купчината внимателно,очаквайки леко да го стресне.Взе достатъчно,за да успее да я види.Бледото лице,сините очи,бялата кос-бяла.БЯЛА?!

Наистина се стресна от неочакваната поява на някой, който реши да му вземе част от възложените му задължения и точно когато отвори уста за да благодари, съвсем си глътна езика и се вгледа в жената пред себе си с разширени очи. Нейните очи, различаваше ги несъмнено, но косата й:
- Как... какво... се е случило... с вас?- попита едва- едва и изтърва онези документи, които бяха останали в него.

-Какво?-уплаши се за миг и пое една крачка назад,с документите в ръцете й.
Веретанна само се усмихна и извади едно огледалце от ръкава на кимоното си.Джесика впи поглед в стъклото,преди и тази част от документите да се окаже на земята.
-К-какво е станало...-повтори въпроса на Нава,докато зяпаше побелелите си дълги до земята кичури.
-Питайте него.-най-невинно посочи 'виновника'.-Не ми вярвахте,а?

Белокосият изтръпна:
- Нищо не съм направил!- вдигна ръце пред себе си и ги размаха:- Не знам нищо...!- паникьоса се отново, това момиче, тя беше виновна. Заради нея всичко това беше истина, искаше му се да се обърна и де си скатае някъде, но така щеше да излезе още по- подозрителен. В другия край на коридора Ийв се спря и се вгледа, като за малко да се засмее с глас на израженията на тези двамата, ако един новопоявил се чернокос, разговарящ до преди минути с нея, не я беше дръпнал назад зад ъгъла и покрил устата й с ръка, че да се хили на ум.

-Ама какво.Вие й помогнахте.-изглеждаше толкова 'аз нямам нищо общо',че жрицата й повярва.
-Какво направи?!-не беше ядосана,просто...просто...меко казано ужасена.
Май мястото не беше най-подходящото,но това само накара Веретанна да пожелае да се разсмее още по-силно.Обичаше си работата...
-Нава,какво направи?!

- Нищо не съм направил.- Серизоно, питайте нея, тя трябва да знае...- не можеше изобщо да повиши глас, като някакво дете, което тихичко се опитваше да се оправдае:- Наистина, трябва да ми повярвате. Всички идеи са изцяло нейни.- погледна Веретанна и примига шокирано. Да не би наистина той да беше отговорен?

-Защити Ви от светлината наоколо.-усмихна се мило момичето.
Елфката примига няколко пъти,преди да се обърне отново към него.Очите й бяха пълни с някакво ново за него чувство,не беше я виждал така преди...Под всичкото това напрежение,дори и да й беше подадена ръка,тя го вземаше като огромен жест.А това...това беше просто...
-Аригато.-и си го гушна.
-Като вля малко светлина в системата Ви с целувка.-и тогава просто изчезна.
-КАКВО?!-бързо се дръпна,зяпайки го с разширени очи,готови да се пръснат.

Добре, кестенявокосата даде добър отговор вместо него. Мигна пак няколко пъти, този път изненадан на това, което блестеше в очите й и в следващия момент се оказа още по- изненадан от прегръдката. Точно, когато беше на път да си каже, че всичко ще е наред, Веретанна се изусти и стана една каша:
- Аз... аз...- заекна и отстъпи крачка назад плахо, сега вече щеше да очаква всичко, и щеше да бяга ако се наложеше.
Зад ъгъла Ийв е свлече на земята, все още държана от нози мъж, на който също не му беше по- различно, но поте успяваше да удържи смеха си. От викът преди миг тези, които сега тихичко решаваха задълженията си из коридора се, събраха скришом зад други йгли за да видят причината за тази врява. И то каква?
- Мисаки- сан ще бъде очарован...- подшушна съвсем тихичко Джейми на Кай и Рив до него.

Докато го зяпаше с треперещи очи,тя покри устни с ръце и отстъпи назад.Още една стъпка.И още една.Докато накрая не се обърна и не избяга,далеч,далеч от...и тя не знаеше какво.Просто усети,че трябваше да бяга,да се скрие,дори и за малко,дори и да й се наложеше да го погледне отново скоро...Господи,сега не беше времето за всичко това!Имаше сериозни проблеми,с които да се занимава,не с...емоциите си...Чакай,какви емоции?Не беше гняв.Не беше?!Трябваше да бъде!Трябваше,трябваше,просто трябваше!Ама не беше.

Опря гръб в стената и се свлече на пода:
- Днес ще остана тук...- това нямаше много смисъл, но след целия този шок, само това успя да се измъкне от устата и съзнанието му. Явно той беше отговорен. Наистина в каква каша се беше забъркал? Не биваше изобщо да слуша онова момиче, не биваше! А сега тя намаше да го погледне повече сигурно, облегна се съвсем и вдигна глава нагоре. Бял таван, по- бял и от външния мрамор и слънца с различни лъчи, колко странно. Дори не усети кога онези петимата се бяха приближили и приклекнали пред него, като някакви хищници, които всеки момент щяха да се нахвърлят върху него, само че май му съчувстваха:
- Нава- доно?- усмели се да проговори Риввил, но без ефект, белокосият беше като в транс.

-Нееее,не,не!-Веретанна не беше избягала далеч и сега се върна.-Не биваше така!Трябваше да тръгнеш след нея!

А въпросната 'нея' се беше добрала до градините на храма и зяпаше отражението си във водата на едно малко езерце.Белите коси...те я..плашеха.Да,това беше перфектната дума.Наистина я плашеха по някакъв неописуем начин,трепереше над отражението си и не разбираше как всичко стигна до тук...просто беше легнала,да си почине,и сега...сега нещата станаха още по-объркани.
Образът на Тиг зловещо се издигна в съзнанието й и тя замахна с ръка,разплисквайки малко вода по цветята наоколо.

- Веретанна, ти ли забърка всичко това?- и все пак на втората синекоста в храма все още й беше страшно смешно, та едва се сдържаше:
- Той още не е наясно със собствените си сили, не е шега работа.- отвърна и Риввил, но погледна към белокосият:
- Хей, хайде, Нава- доно, отивайте да оправите проблема докато не е станало късно и не е останала така завинаги.- този път странна идея имаше Кай, да, определено му беше на матапи, нищо че не беше толкова присъщо за него. Белокосият примига още по стреснато:
- Вие... да ме побъркате ли целите?- изправи се и си пое дъх, обви се в бяла светлина и изчезна, оставяйки ги да гледат като заляти въс студена вода:
- Сега той ни е ядосан.- проговори Джейми и вдигна рамене:- Но ще му мине... да продължаваме, че Мисаки- сан ще ни напарви забележка.
- По- скоро Генкай...- кимна Ийв и се обърна към онзи, стоящ все още зад ъгъла:- Андори, Мисаки- сан те очаква.
- Зная.- отвърна тихо и спокойно, а мътните му тъмни очи обходиха белия коридор заинтересовано:- Значи това е един от синовете на Каин- Аион Уайдет?

Светлината му се разсея в градините, където спря и се огледа трескаво. Щеше да съжалява цял живот, ако не оправеше проблема.