Дълбоки размисли за миналото и настоящето

Това й заприлича на някакъв много лош филм на ужасите...Ако не беше тъмна и не беше виждала пищящи демони в сънищата,досега да беше припаднала.Но не каза нищо особено,просто продължи да зяпа.

- Нана- семпай...- обади се Нава ,като също се изправи и се вгледа в духа:- Ще ни разкажеш ли какво се е случило?
Белокосата се усмихна, но поклати глава:
- Не ви е работа да знаете повече, особено за мен, пък и Нава- кун, ти може да си законния, но още не си получил титлата си, така че нямам право да разговарям с теб. Аз съм помощник на жрец, ти още наричаш себе си обикновен светъл, нали?
- Така е... и ще продължа да го твърдя...- отвърна тихо, но без съмнение и потърси ръката на Джесика.
- Тогава... довиждане, за сега.- и изчезна в нищото, като белите й букли се разлюляха след нея, когато се обърна.

-А аз си мислех,че аз имам странни помощници...-отпусна се най-сетне,когато усети ръката му върху своята собствена.
Погледна нагоре към него и прехапа устни,да пита,да не пита...
-Много ли те тормозят по този въпрос...?Да станеш Жрец...

Отклони поглед към нея и леко кимна:
- Много...- отвърна простичко и въздъхна:- Стана ясно преди година, когато за първи път бяхме тук... тогава с Ника ни прогониха и ни казаха, че ако отново се върнем, ще си изпатим, а силата на Мисаки тогава изглеждаше величествена, а бариерата която той издигна около острова за да не се приближаваме повече можеше да ни убие, поне така смятахме...- замълча за момент, за да премисли събитията от последните няколко дни:- През тази една година всичко просто излизаше на яве, бързо разбрах какво се очаква от мен, но не можех дори да си помисля за това... и все още не мога, не съм за тези задължения, колкото и да се опитват да ме убедят... някак си, ме е страх...

Тя преглътна леко и извъртя очи настрани...
-Нали осъзнаваш в каква позиция ще си,ако останеш с мен,тогава...?

- Това не ме интересува!- сепна се и поклати рязко глава:- Казал съм, че не искам да има нищо общо с този остров, Мисаки си върши работата идеално, пък и брат ми също не одобрява тяхното желание. Няма да направя това... няма да те оставя, ако ще и цял живот да съм на мушка на тези, които са ми ядосани.

-Не искаш да се занимаваш с този остров,но ще стоиш до мен,докато аз се занимавам с Калигос?-повдигна леко една синя вежда.

- Точно така.- кимна твърдо и се вгледа в нея сериозно, кристалните очи бяха пълни с увереност:- Калигорис... са виновни и за смъртта на баща ми, така че ще напарвя всичко, за да бъдат спрени техните действия веднъж и завинаги.

-И моите родители бяха убити от Калигорис...-седна до него на земята и се вгледа в ръцете си,прибрани в скута й.-И брат ми също.Бях мъничка.Станах жрица точно след края на войната и всичко беше толкова нестабилно...те да нападат отново...ме кара да се плаша.

- Съжалявам.- приведе глава смутено:- Преживяла си толкова много... а сега и всичко, което трябва да е само върху мен, попада и на теб... виновен съм, че те забърках, не биваше да разбираш... съжалявам отново.

-Да разбирам какво,че си Жрец?-подсмихна се под ръкавите на кимоното си.-Глупости.Това не е никаква тежест,свикнала съм отдавна с мисълта,че нашият живот ще бъде много по-тежък от тези на останалите.А и ако го погледнем от добрата страна...аз мога да направя нещо,което би променило нещата към добро...

Нава примига изненадано и леко се приведе напред:
- Да направиш нещо... но какво...? В цялата тази бъркотия, сега Мисаки ще е още по- настоятелен.

-Това е проблемът,че трябва да го измислиш...а напоследък не мога да си включа мозъка да работи като хората.Или някой умира,или някой напада,или слънцето ме приспива или някой ме целува.

- Какво ни остава за сега... да дочакаме Карнавала, да оправим проблемите на Калигос и после... после с Ника отново се покриваме, както до сега.- усмихна се невинно:- Но ще бъда до теб на всяка цена, само ако кажеш. Заедно ще се справим, нали?

-Ще се опитаме...-прехапа устни и се доближи малко до него,сякаш търсеше някаква опора.-Но не знам дали ще...дали накрая ще се справим.

- Трябва да се справим.- промълви и притвори очи:- Хайде, да се махаме от тук... започва да ми изглежда зловещ този подземен етаж.

-А,пф,ти не си виждал тези в моите тъмници.Те са зловещи,а чудовищата,които някога са били затваряни вътре,са били още по-зловещи.-изправи се на крака,изтупа кимоното си от прахта и му подаде ръка.

- Звучи интересно.- изправи се и за последно погледна надгробната плоча, сега енергийното напрежение, което го удряше в началото, го нямаше:- Ще ми се да ги видя някога. Дори за малко.

-Хъх,да бе...-дори тя настръхваше,когато влизаше вътре.
~*~
Паника!Паника!Карнавалът беше съвсем скоро и всеки тичаше нанякъде.Всеки,без Джесика,която сякаш беше залепена за стола си.Веретанна отново сресваше косите й и я приготвяше за тържеството.Друго кимоно,което дори нейния дъх отвлече,я караше да блести.Силен,но приятен парфюм се издигаше от нея,а лицето й просто сякаш изглеждаше по-нежно,по-красиво...

- Усетил си го? Всичко, което направих там долу...
- Да и хич не ми беше приятно. Ама хич!
- Съжалявам, но го направих за добро.
- Досетих се, затова сега ще си замълча, а следващия път опитай поне на мен да не причиняваш болка.
- Обещавам, ще те предупредя ако прибегна до още нещо... подобно.
Стояха спокойно, седнали на перипета на терасата и си говореха, а от вътре Мисаки ги наблюдаваше усмихнато:
- Колко неочаквано. Най- малко съм предполагал, че той ще освободи силите си за друг, освен за брат си.
- Но го направи, Мисаки- кун.- онзи белокос дух пак се появи в дъното на залата:- Сега и двамата знаят какво представляваха силите на Ото- сан. Нава ги усети защото ги използва за първи път, нататък ще му е много по- лесно, болка няма да има, все едно нищо, но Ника... за него усещането ще е едно и също всеки път.
- И нищо не може да се направи, така ли Нана- семпай?- вампирът се намръщи леко и постави последния прагмент в еин шкаф на колелца.
- Нищо.

-А-анооо...-пристъпи бавно и несигурно в залата.
-Дами и господа,Джесика Дънканс!-Веретанна направо й изкара акъла,застанала точно зад нея,и я прокле задето накара толкова много очи да я погледнат.-Или може би Уайдет,а?

Добре че пак се озоваха в двор... Дано беше двор де, защото бе напълно различно от онова другото място... Но да, нямаше никой. Този пътимаха късмет.
"Това е ужасно" въздъхна дракона и се огледа "Сега сме пък сами... засега"

Нава примига, дочул виковете на Веретанна от залата и приближил се, само за да остане напълно без думи, гледайки синекосата. А Ника само се засмя тихо зад него. Е, единя белокос може и да беше без думи, но пък другия присъстващ беше повече от разговорлив:
- Жрице, моля, заповядайте. Радвам се да ви видя и, че светлината не ви пречи вече.- усмихна се лъчезарно Мисаки, можеше да върши няколко неща едновременно, така че да говори, гледа и също да разписва още бумаги... още, носеха му и още даже.
- Уайдет, хм?- подсмихна се Джейми, минавайки покрай Джесика:- Ха, дано.

- Гсоти?- подвикна Ийв, леко повдигнала лъка си към новодошлите:- Неканени гости, така ли?
- Да не бъдем груби.- обади се розовокосата жена зад нея и я подмина, приближавайки синия дракон:- Още дракони и още гости. Бих казала, приятна изненада. Но, моля, от къде идвате и какви са елементите ви, че малко се затруднявам с усета си?- стоеше сериозна и самоуверена, макар и толкова нисичка в сравнение дори с нормален човек, пък и на такава възраст, не беше много типично да изглеждатолкова уверена.

-Той е отговорен за това.-невинно посочи Нава.
-Ще ти влезе муха в устата,пич.
И с причина...Тя имаше няколко игли в косата си,от които висяха различни украшения...Най-вече звезди.Косите й бяха повдигнати,но въпреки всичко стигаха до кръста й.Кимоното й беше тъмносиньо,а шевовете по него блестяха в сребристо.Дългата панделка се беелеше зад нея,като малки крилца.

-Огън.И вода.И един злобно изглеждащ меч.-още беше леко сънена,но се стараеше да отвърне на гостоприемството с учтивост.

- А... как... какво...?- заекна още по- шашнато и се наложи брат му да му затваря устата и да го връща в този свят с удар по врата:
- Така е добре.- изтупа си ръцата и се насичи към синекосата с една дяволита усмивка:- Май трябва да ти благодаря, успя да направиш от него нещо, което му разкри потенциала и върна радоста му.

- Да. Великолепен меч.- Генкай се усмихна някак зловещо и се обърна малко на страни:- Ще ви помоля да ме последвате, щом сте тук е добре, Жреца на светлите ще ви помогне с каквото може. Но и ще ви помоля, като представители на други елементи, да не напускате стените на храма, защото лесно можете да станете мишени на хората... тук други елементи по принцип не се допускат, макар че госпожица Миоку също да е вода.- погледна елфката на вратата и притвори очи:- След мен моля.