Дълбоки размисли за миналото и настоящето

-Ехехе...-малко идиотски се усмихна жената,опитвайки се да ободри обстановката.-Мисаки-сан,не е нужно да се тревожите толкова много за моята сигурност,аз мога да се защитавам...
-Да,и как не!-силен женски глас прониза тишината и я накара да се опули толкова много,че беше перфектно за снимка.
Синекосата се обърна към новодошлата и остана така да я зяпа...а тя си мислеше,че е странна.Никога не би могла да се сравни с момичето,което стоеше пред нея...с дълга до земята кафява коса,светлокафеви очи и малки квадратни очила.Облеклото й беше...интересно?Нещо,наподобяващо кимоно,само че с толкова много пластове от плат,че ако тя го облечеше,щеше да се разтопи от горещината.Върху одеждата се гонеха цветове от гамата на кафявото и оранжевото,само краищата на ръкавите бяха бели.
-Погледнете се,милейди,имате поне две счупени ребра!Сигурно имате огромна сила,за да можете изобщо да се движите с тях!
-Ама...аз...
-Няма 'ама'!-боже,това момиче беше вироглаво!-Наредено ми е да Ви пазя,ще Ви пазя!И първата ми работа е да Ви оправя костите!
Боже...престопят тук щеше да бъде кошмарен...а като си знаеше късмета,щеше да се крие тук за доста дълго време.

Мисаки притвори леко очи и наклони глава на една страна:
- По- добре я послушайте, Жрице, с нея трудно се спори... дори бих казал изобщо не може.- кимна няколко пъти, все едно на себе си и сега вече изцяло насочи вниманието си на близнаците:
- Джесика- сама, защо не ни казахте?- запита Нава тревожно.
- Сега... мисля, че е време на обсъдим и вашата работа тук от сега... нататък.- очите му блеснаха изпитателно, което накара Нава и Ника да потръпнат:
- Ние не искаме да...
- Търсех ви, а вие сами дойдохте, това е добре. Нава- сама, сигурен ли си, че все още не осъзнаваш нищо в себе си?
- Не.- поклати категорично глава, изобщо не искаше дори да споменава, че предния ден беше използвал своите скрити сили за да затвори определено количество тъмнина от Джесика, а си мислеше, че те е знаят. Само, че бъркаше.

-А?Какво?-не можа да задържи любопитството си,но онази откачалка й попречи.
-Свършихте засега,значи мога да Ви заведа към баните!-сграбчи я за ръката и колкото и да се притесняваше са синекосата,тръгна да я тегли навън от залата.
Погледна към двамата тип "Ще се видим на Оня свят...",преди да бъде издърпана извън залата.
-Хеееей,чакай малко!
-Няма 'чакай'!Колкото по-бързо,толкова по-добре!
И вратите се затвориха.

- Добре...- отдъхна си Нава:- Тя не чу е не бива никога да чува.- погледна умолитело Мисаки и пак въздъхна:- Какво искаш от мен?
- Знам какво представляват силете ти, мога да ги усетя повече от добре. В момента на този остров бях онзи с най- голяма сила, Ника е със сила равна на моята, а ти...със сила много по- голяма, сила която ако бъде освободена нормално от теб, ще е като тази на Жрицата...- обясни розовоокият.
- И по точно?- може би му беше интересно, но изобщо не му допадаше.
- Казвам, че енергията ти може да се сравни с тази, присъща за истински жрец на светлите, но ти знаеш това...чета го в очите ти. Само, че ти отхвърляш тази сила... Защо?
Нава потрепери, беше като отворена книга пред този белокос:
- Защото... Защото не искам да имам нищо общо с това. Никога ни съм искал каквато и да е сила, искам да съм съвсем обикновен, но...
- Но не можеш, да, защото тези сили бушуват в теб заради това, че е искаш да ги ползваш. Затова може би изпитваш болка понякога...в белег като слънце?- не му трябваше отговор, изражението на близнаците беше достатъчно за да е убеден в думите си:- И това не е всичко... Ника е много важна част от развитието ти, изобщо от общото ви развитие...

Всичко,което онзи Калигор беше успял да потроши,сега беше като ново след магиите на момичето.Сега Джесика се беше сгушила под балончетата в една от огромните,подобни на басейни,вани от бял мрамор.Чувстваше се страхотно така,все едно в рая.Нови дрехи бяха оставени недалеч,едно прекрасно кимоно,с бяло и златно преплитащи се по плата.Кестенявокосата беше попитала какви бижута искаше,но тя отказа на мига.
Пое си дълбоко дъх и се потопи под топлата вода.Дългите й сини коси се разпиляха около нея,като шапка на медуза,преди тя отново да се появи на повърхността.Тревогите можеха и да почакат поне още минутка-две...

- Какво общо пък имам аз?!- на ново готов да се кара. Сега се беше изправил и още малко щеше да пусне магия към Мисаки.
- Ще ви разясна всичко, което мога. Тъй като сте братя близнаци, независимо от различните си елементи, силите ви зависят един от друг. Колкото по- далече е Нава от теб, Ника, толкова по- слаб е, а така живота му е в опасност. В такъв случай трябва да кажа, че и двамата сте наследници на властта в Лумен. Макар, че за народа може да съществува само един жрец, тай без брат си е нищо...
- И това е всичк?- червенокосият повдигна високомерно глава.
- Моята сила постепенно ще намалее, вече двадесет години управлявам и търся законния наследник...наследници. Скоро Калигорис ще могат да усетят моята слабост, сила която се опитвам да покажа, че имам, но всъщностне. Затова... А и защото обещах на предишния истински жрец, че ще ви открия... Вие трябва да...
- Достатъчно!- извика внезапно, прекъсвайки розовоокия. Дори се направи, че не вижда светлия си брат и просто напусна залата.

Вече беше облечена в новото кимоно.Дори и то да беше коприна,пак го чувстваше по-различно...чувстваше всичко наоколо по-различно.Въздуха,хората,сградите,всичко...Но,по някакъв странен начин,не й пречеше толкова много вече.Пак й се доспиваше,но лесно щеше да се справи с този проблем.
Сега,колкото и да беше спорила с момичето,косата й беше внимателно сресвана,сякаш всеки косъм беше нишка от злато.Никога не бе искала прислуги да се грижат за нея...като се замислеше,дори прислуги нямаше обратно у дома!Боже,всичко беше толкова различно...
-Как се казваш?-синекосата накрая спря тишината между двете.
-Веретанна,ми-
-Аз съм Джесика.Моля те,наричай ме Джесика или Джес...
-Добре,милейди.
-Ама-
-Да,милейди?
-...нищо.-толкова й напомняше на Стивън...

- Моля ви...
- Не, Мисаки...с Ника ще обсъдим всичко, но не храни надежди. Брат ми не желае да е тук и ако пожелае да тръгнем, ще го направим. Аз...не съм подходящ за това място също, не мога да управлявам, не разбирам нищо.- Нава поклати леко глава и открехна вратата на залата:- Просто не хранете големи надежди.- и излезе, за да потърси брат си, оставяйки другите умълчани, гледайки след него:
- Очакваше се.- констатира Генкай и се насочи към терасата, мястото от което се виждаше половината остров.
- Очакваше се, да...- въздъхна Мисаки и седна рязкоу покривайки лице с ръцете си.

-Защо толкова искаш да се грижиш за мен?-погледна нагоре.
-Защото имате нужда от някого,и докато този някой не се покаже,искам поне малко да Ви помогна.За това са приятелите.-усмихна й се Веретанна и продължи да реше косата й.
Синекосата отвори уста да каже нещо,но беше прекалено изненадана,за да успее.
-Приятелите не се наричат "милейди".
-Ха,хитра сте,милейди.
-...Ти май никого не слушаш,а?
-Мне,милейди.-ухили се глуповато.
~*~
Накрая се беше предала.Не можеше да издържи.След като Веретанна й беше показала стаята,тя не обърна внимание на нищо друго,освен огромното кръгло лего.Беше се проснала върху него,слушайки кикота на момичето.Като истинска котка се сви на кълбо и щом се унесе,наистина започна да мърка!Веретанна я беше оставила да почива и седеше на пода до вратата,свирукайки си тихичко.Съдейки по умореното изражение на жрицата,дори и бомба да избухне,нямаше да се събуди.Чу тихи стъпки и краищата на дълги бели коси се появиха пред очите й...А,значи онзи 'някой' се беше появил.Беше й направило впечатление с каква искрена тревога беше гледал Джесика...
-Спи.-повдигна глава,за да го погледне.

Нава се усмихна леко и кимна с разбиране:
- Благодаря. Че се погрижихте за нея. Радвам се. че след всичко тя е поне малко спокойна и сега си почива.- искаше му се да надникне за моментя но не искаше да я притеснява. Отстъпи крачка назад, но спря пак и погледна вратата:- Наистина е добре, нали? Да не й е прилошало заради цялата тази светлина тук?- и пак тревога, изобщо не осъзнаваше как изглежда с всичките тези притеснени въпроси.

-Добре е,просто спи.-разкикоти се тихичко,той наистина ли не се усещаше?-Но...за в бъдеще ще има сериозен проблем с това слънце.А и не може хората да я виждат,след като на нейния остров я смятат за Калигор.Ще трябва да я замаскираме хубаво,но магията ще бъде прекалено болезнена,дори за нея...има и един друг начин,но ще има нужда от Вашата помощ.
О,да,тя наистина беше лика-прилика със Стивън.И актьорските й умения бяха неописуеми...Изглеждаше толкова притеснена,но отвътре се кискаше като истински злодей.
-Не...-поклати накрая глава след очевидно труден размисъл.-Няма да можете да се справите...като се замисля.

- Да не се справя? Какво се изисква, ще направя всичко необходимо?- трепна и тази крачка, която беше поел назад, сега отново върна и приклекна пред момичето. Май беше готов дори да приеме думите на Мисаки и да се опита да убеди брат си да останат тук. Дали? Не, това щеше да в Ад ако решеше да пробва:- Кажете ми?

Без малко да се ухили победоносно и да се издаде...Ако Джесика само знаеше как беше омаяла този индивид.Задържа притесненото си изражение:
-Ще трябва да влеете малко светла енергия в нея,но...-погледна настрани,към вратата.-Това се прави само по един начин,ако искаме тъмната енергия в нея да не се разбунтува...С целувка.
Беше.Толкова.Гадна!

Занесе се и се озова на пода с разширени очи:
- Как... как така... мислех, че...- мислеше, че ще се наложи да влага сили в това. Поне сега знаеше, че ги има дори в излишък. Поне така уж твърдяха:- Шегувш се? Трябва да има и друг начин... всв пак ние едва.... се познаваме...- заекна и съвсем се вцепени, а една бледа розовина премина през лицето му. Да не би... да му личеше наистина толкова много?

-Казах Ви,другият начин е изключително болезнен...и тъмнината в нея със сигурност ще се разбунтува.-поклати глава,как искаше да запечата този момент!Беше неописуемо смешен.-Разбирам Ви,ако не искате...Какво ще правим тогава?
Подпря лице в дланите си и прие още по-мизерен вид.Беше добра в това,много добра в това!

Не можеше, не искаше да я боли.Никога вече:
- Но така... няма ли да я заболи повече, съвсем скоро... загуби съпруга си? Трябва да...- не се доизказа и зарови ръце в белите си кичури, разкривайки малко златистия белег. Май трябваше да говори с жреца. Но какъв жрец, ако трябваше да си говорят... то трябваше да е тази личност, нали? Съвсем щеше да се побърка.

-Съмнявам се,че изобщо ще се събуди.-една фалшива надежда се запали в очите й.-Едва не заспа във ваната...
Наливаше още масло в огъня...Толкова обичаше да тормози хората така,не за да ги дразни,просто искаше да им помогне да се поосъзнаят...добре де,и малко да ги подразни.

Потърси опора във въздуха с ръка. Ако Ника беше тук сега, щеше да го вдигне със сила и крясъци. Е, успя едва- едва да се изправи и се подпря на стената:
- Сигурна ли сте... че това е единствения безопасен начин?- наистина беше на път да размисли, наистина беше готов на всичко.

- Ядрото?- стоеше там от доста време и се взираше в слънчевата надгробна плоча:- Това ли е вашето жизнено ядро?
- Това е. След смъртта му островът едва не рухна. Той беше като бог за вси1ки.- отвърна Мисаки и застана до Ника замислено. Червенокосият беше странно спокоен и също замислен:
- Кой е бил той?
- Истинският ни Жрец.
- Не, кой е бил в действителност?
- Вашият баща.

-Само това е начинът,сигурна съм.-ама че беше инатлив!Но нямаше да се предаде.-Но не знам колко бързо се наспива...така че може скоро да се окаже прекалено късно.
ХА!Нямаше как да избяга от това вече!

" Само това ми остава..."- стисна очи и въздъхна:
- Добре... ще опитам да го напарвя...- отвърна тихо и кимна няколко пъти с глава смирено. В какво ли сам се беше забъркал. Уж беше тук само за да е сигурен, че с нея всичко ще е наред, а то на къде тръгваха нещата.

- Нашият баща, м?- Ника помълча известно време, след което се обърна с гръб към гроба:- Бил е велик явно, но ни е изоставил. Само това исках да знам, значи майка ни е тъмна или е... Калигор?
- Сумимасе...- затвори очи младия вампир и приведе глава:- Може би не биваше да го разбираш така.
- Така е по- добре, от колкото от някой друг, който нищо не знае за мен и брат ми... това е достатъчно.- тръгна към стълбит, като прекрачи очертанията на изрисуваното около гроба слънце, но се спря точно в края на онези шест лъча:- Само още нещо... какво ще се случи ако твоята сила намалее?
- Тя ще намалее рано или късно. Аз дори не съм човек, а всичко което ме поддържа като заместник на истинския жрец, са неща, факти и магии, които съм научил от него самия. Сега, когато вие с брат ти сте тук, аз усещам своята слабост, за сметка на нарастващата сила в Нава. Той може би не го усеща, но ако използва силите си дори само за миг, ти ще си този, който ще го усети, ти ще си нещо като негов координатор.
- Само това?
- Когато моите сили намалеят, Калигорис ще разберат, както и всички други светли... тогава сърцето му ще се превърне в камък, а сърцето му е самото енергийно ядро.- погледна към гроба и въздъхна.
- Значи ако Нава заеме поста ти...
- Той е законният, тогава Лумен няма да има нужда от ядро, което да поддържа живота на населението и природата... Лумен не е като Калигор, ние тук се стремим да придадем на начина ни на живот по- нормални черти, растенията, животните, всичко е пригодено да съществува на места, където има и ден и нощ, не само едното... затова е важно това ядро. Ника? Къде отиваш?- сепна се и се обърна след червенокосия Уайдет:
- Чух достатъчно... стига ми толкова. Ако ме интересува още нещо, ще те потърся.
- Ника...- почти протегна ръка след него, но той се изгуби нагоре по тесните стълбички:- Каин- сенсей, синовете ти са толкова упорити и твърдоглави.- и все пак се усмихна, като седна на земята пред надгробния паметник.

-Внимавай.-изправи се и отвори тихо вратата.-Ако нищо не стане...може да пробваш пак.
И я тръшна зад него,как се изкушаваше да я заключи...А нищоподозиращата синекоса продължаваше да си спи и да си мърка,с една малка усмивка на бледото й лице.

- Чудесно.- прошепна и въздъхна тихо. Пристъпи плахо напред и се вгледа в нея. Спеше наистина като коте. Крайчетата на устните му леко се извиха нагоре, в една топла усмивка и се приближи съвсем до леглото. Приклекна и опря ръце на леглото, а брадичката си върху тях, като я загледа с някакъв интерес.
" Ника, защо за Бога, не ми каза нищо за това как изглежда, когато спи... проклетник."- промърмори на ум, само че не можеше да се ядоса на брат си сега. Все едно не гледаше онази Жрица от Острова на Нощта, кагота спеше сякаш беше друга. Затвори за момент, очи. Какво пък? Не губеше нищо нали? Само можеше да помогне... ако кестенявото момиче пред вратата наистина беше казало истината. Приведе се леко напред и съвсе леко допря устните си до нейните.

Нищо не стана.
"Ако нищо не стане,пробвай пак."
Не,чакай.Външността й не се промени,но тя мръдна.В съня си,не се събуди.Но мръдна.И протегна ръце към белокосия.И го прегърна.
Е,нещо стана...

Очите на белокосият се разшириха за миг, това ама хич не го очакваше. Всичко друго, абсолютно всичко, но не и това. Примига няколко пъти, но напълно затвори очи, а слънчицето на челото му просветна за момент.

Никя се спря рязко по коридора и вдигна глава нагоре. Примига също и в следващия момент избухна в смях, неудържим и даже някак луд. Усети се секунда по- късно и покри устата си с ръце:
" Какво... какво си си наумил, бе Нава?!"
" Усети неговата енергия, нали? Като координатор си, можеш да определиш кога е добре и кога зле. Сега как се чувства той?"
- Остави ме на мира, Мисаки! Той си е добре... даже по- добре от всякога, мисля...- тръсна глава и се намръщи:- Не разбирам нищо от тези простотии, за които ми говориш.

След миг го пусна и се обърна,свивайки се отново на кълбо.Мъркането се върна,а сините й коси се разпиляха навсякъде по белите завивки.
Веретанна направо щеше да умре от смях,и сигурно не беше хубава идея да седи там,затова избяга и се скри някъде.