Дълбоки размисли за миналото и настоящето

Веретанна останата така,без да каже нищо на никого.Тя попринцип не си говореше с тях,тя в крайна сметка беше просто слугиня...Погледна шишенцето със златистата тежност в ръката си.Дали наистина не беше направила грешка?Прехапа устни,колко глупаво...Прибра нещото в кимоното си и се затътри обратно по коридорите.Нямаше право да притеснява жрицата сега,не...не и след всичките глупости,които успя да направи.
А колкото до жрицата...тя самата вече се беше побъркала и сега удряше юмруци срещу водата,разплискваше я,още малко и щеше да накара да кипне с поглед...
И какво,като беше самотна?И какво,като имаше нужда от някого?И какво,а?!Това не значеше,че желанието й щеше да бъде изпълнено...тя нямаше право на собствен живот.Не биваше да си губи времето с това,трябваше да мисли,но сега в главата й беше пълна каша.Усети как една сълза капна от бузата й и се сля с водите на езерцето.Подпря се с ръце на земята и ги остави да капят и капят...Пък и това нищо не означаваше...доколкото знаеше,той може би просто се чувстваше задължен да й помогне.Не,че беше искал.

- Веретанна?- Джейми се загледа след нея, дори смяташе да я последва, смяташе и така и направи:- Веретанна... почакай!

Докосна нежно лицето й, така че избърса една сълза внимателно и също се вгледа във водата:
- Мислех, че сте обещала на Ника никога вече да не плачете, жрице?- заговори тихо, беше до нея на земята и сега също наблюдаваше отражението си в тази течна стъклена повърхност:- Ако е заради мен... простете ми. Всичко което исках е вие да сте добре, да сте щастлива тук, защото мисля че разбирам колко неприятна за някои може да е светлината. Аз просто... исках да ви покажа колко много...- спря, какво щеше да каже? Нещо, което може би щеше да я разтрои още повече, затова по- добре да мълчеше за това, което изпитваше, не биваше да изразява чувствата си просто така, не беше правилно.

Момичето спря и изненадано се обърна,като очите й затрепкаха зад очилата.

-Колко много...?-подсмръкна,беше се изненадала,че той беше тук...но изненадата беше...приятна.

- Защо избяга така?- среброокият се спря на няколко крачки от нея и се усмихна мило:- Ние, всички в този храм сме като едно семейство.

Погледна я и помълча за малко:
- Извинете ме, глупаво е от моя страна. Вие сте Жрица на Тъмните, а аз обикновен светъл, нямам право на подобно признание.- тозно за такъв се приемаше, за обикновен, независимо от всички тези неща, които Мисаки му беше стоварил на главата, той никога нямаше да е този който очакваха да е, който трябваше да бъде.

-Аз не съм особено голяма част от това семейство...-усмихна се горчиво.-Няма нужда да говориш с мен за това.Ще съм си пак аз след много кратко...
И се обърна отново,продължавайки по пътя си наникъде.

Тя постави ръце на лицето му и го накара да я погледне.Взря се в кристалните му сини очи,бяха толкова по-красиви от тези на Тиг...бяха пълни с нещо ново,с живот,с някаква светлина.
-И аз сега съм просто една беззащитна тъмна,криеща се насред стените на храма на Светлите.Можеш всякакви 'признания' да си позволяваш...

- Но... Веретанна, ти си част от това семейство, колкото и да не ти се вярва, щом си част от храма, си една от нас... от семейството.- отвърна след нея, но не направи нито крачка повече, не знаеше какво да й каже в момента, всъщност и на него му беше забавен този номер, който беше спогодила на Нава и Джесика, само че някак си не можеше да го каже или покаже, вътре в себе си единствено се забавляваше.

Постави ръка върху нейната и се усмихна леко:
- Признания заради които след време може да загубя главата си, ако наредите.- пак я погледна и се усмихна повече, наистина и този път пак се замисли, дали губи нещо или не, и шансът май беше 50 на 50 на този етап, а странното беше че паниката внезапно си беше отишла, дали заради сълзите й... тези сълзи, които и брат му не можеше да понесе:- Но все пак ще рискувам.- хвана и двете й ръце и се изправи, като я дръпна леко, също да стане от земята:- Аз... ви обичам.- прошепна съвсем тихо.

Дъхът й спря.Но сърцето й сякаш започна наново да тупка,по нов начин,сякаш досега бе мъртво.Не можа да го отрече...не и както държеше ръцете й така и я гледаше право в очите.Нежно измъкна една и прекара пръсти през няколко кичура,паднали над лицето му.
-Ама сме глупчовци и двамата...-усмихна се повече от мило и тя се приближи съвсем до него,докато накрая не докосна устните му със своите собствени.
Веретанна погледна през един от прозорците към градината...и се ококори...и се спъна...и падна на очи.
-Ах,вие,ще ме карате да се чувствам виновна,а?!-добра се до прозореца и впи очи в Джесика и Нава.

Затвори очи и я прегърна силно, отвръщайки на цулувката, не искаше да я пуска, не и в този момент, когато беше изненадан и от себе си и дори от нея.

Джейми тъкмо се беше обърнал по обратния път, когато момичето падна и това го накара бързо- бързо да се върне:
- Веретанна... добре ли си?- попита, като пръво хвърли един бърз поглед към прозореца, но след малко големите му сребърни очи сякаш станаха още по- големи:- Ама те...

След миг се отдръпна,за да му се усмихне и да положи глава върху рамото му.
-Мислиш ли...ще те можеш да се справиш да издигнеш обратно една развалина като мен?-затвори очи,може би нямаше да я прегръща по-късно по същия начин,а на нея толкова й харесваше.
-Аааа,аз какво казах,а?-гордо се ухили,слагайки ръце на кръста си.-Знаех си,знаех си!

- Ще мога... ще направя каквото е нужно.- прошепна все така прегърнал я.

- Ками- сама, това е... това е...- заекна Джейми и се отдръпна от прозореца:- Трябва да... говоря с... жреца!- и едва излекъл го, вече тичаше по коридора към главната зала.
" Ако тя може... само ако тя може да му отвори очите..."

Ооо,не,не,Веретанна не беше свършила с тях.Само започваше...Тепъврва най-смешните моменти предстояха и тя нямаше търпение да дойдат.
Щракна леко с пръсти и един дяволит блясък пламна в очите й.Падна на пода да се смее,щом видя как навън нещо успя доста силно да ги избута и двамата и да ги запрати във водата,както си се бяха прегърнали.

Когато залитна на страни, все едно ударен от нещо, инстинктивно я прегърна по- силно и буквално цопнаха във водата, оставяйки въобръжаема следа от едноцветните си коси.
А си имаха и други наблюдатели. Как по ирония на Съдбата езерцео се оказа точно под голямата тераса и сега Ника се подсмихваше дяволито:
- Това няма да е особено полезно за него.- отбеляза и си облегна съвсем на перипета.
- А аз мисля, че ще е точно обратното.- отвърна Генкай с едно някак доволно изражение:- Ще ги държа под око обаче, за да не свърши някой от тях като родителите ви.
- Нава не е чак толкова...
- Всъщност, може и да е повече. Доверието му лесно се печели.- обади се и Йозеп и скръсти ръце.
- Глупости!- и ги игнорира. А долу онези двамата се опитваха дъх да си поемат сред водните лилии.

-Кхъ-кхъ...-кашлянето й се замени с весел смях,когато тя му се хвърли на врата,уж да не потъне.-Страхотно начало...
Ама нещо й направи впечатление.Кичурите й бавно започваха да се връщат синия цвят,а светлината над нея бавно започна да й се струва по-тежка.
-Нищо не успя да напави,освен да Ви целуне.-Веретанна стоеше на брега и си играеше с онова шишенце.-Промяната стана от това,но под вода изчезва...

- Измамница...- успя само да каже, борейки се със своите си мокри бели кичри, полепнали по лицето му:- Ще попипам жреца за нещо друго, което да е по- издръжливо и да няма такава...драстична промяна.- усмихна се леко и протегна ръка към ръба на езерцето. За Бога как бяха паднали, че се намираха почти в средата на водния басейн.

-Побързай,инъче ще заспи.-ухили се момичето.
-Няма...-ама се прозина,нали?
-Досущ като котка под слънцето.

- Няма, няма... да отидем на сянка вътре.- излезе от водата и й помогна също:- Мис... жрецът ще измисли нещо, сигурен съм.- ако ли не, той щеше да мисли. Беше си му добре тук, но това той как се чувстваше не го засягаше толкова, колкото това как са важните за него хора.

- Това е всичко, свещенико. Това ,което моите хора разбраха и това, което Жрицата на Тъмните ми каза.- на главата му отново иаше шапка, по- малка от другата, но също с тънко воалче, а онзи с който разговаряше беше същият който Ийв доведе. От под бялата му роба се забелязваше военната униформа, черна и с множество катарами. И той не беше обикновен.
- Значи Жрицата е тук вече? Йозеп прати съобщение и до мен, но не очаквах да е свързано с това... с Калигорис.- отвърна чернокосият и затвори мрачните иси очи бавно:- А той как е?
- За малко е изгубил контрол, но се есъвзел, сега е добре. Ако искаш да извършиш пречистване...
- Не, той сам ще реши, когато има нужда.
- Не мисля, че би поискал помощ, не е такъв.
- Ще видим. Между другото... забелязах, че и братята Уайдет са тук също?
- Да, дойдоха като придружители на Жрицата. Само, че отказват да се вслушат в думите ми и да поемат задължения... те, и двамата, са нужни, но не искат да имат нищо общо.

-Чакайте малко,че ще настинете.-вдигна ръце и два огнени пръстена се увиха около тях,преди да изчезнат и двамата отново бяха сухи.Само че синекосата имаше една малко...пухкава прическа.Ама и толкова й направи впечатление.

- Огън? Благодаря.-отвърна и погледна Веретанна замислено:-Да не би и ти да криеш магиите си извън храма?- а наистина можеше да настине, какъв то беше болнав...някога, скоро не му се беше случвало.

- Ще се погрижа да разберат, че са от полза на всички елементи дори.- усмихна се Андори като напусна залата, а на вратата се размина със среброокия вампир:
- Мисаки, Мисаки- сан... Нава и Жрицата... Те...- не знаеше къде се намира, беше минал през почти целия храм, тичайки. Сега седна на пода и си пое дълбоко дъх:
- Какво имау Джеми..че си толкова...
- Развълнуван съм! Слушай, Мисаки...

-Нищо подобно.-поклати глава,докато изливаше част от течността в ръката си.-Това засега ще я задържи будна...
Пръсна внимателно няколко капки към жената и след миг тя пак имаше онази блестящобяла коса.Пое си дълбоко дъх,така се чувстваше наистина много по-добре.

- Щастливка си, щом живота ти е спокоен и не те гледат на криво всички светли на острова.- кимна и погледна Джесика, като се усмихна невинно:- Е, добре...дано не ни искат широки обяснения за това.- погледна към храма. Дали да не опиташе първо нещо друго? На подземния етаж..

-Боже,с какъв мъж се забърках...-закачливо поклати разочаровано глава.-Не го харесват дори и на собствения му остров...Затова пък успя да спечели Жрицата на Тъмните,разбираш ли.Тц,тц,тц...

Сабствения му остров? Добре, че гледаше в друга посока, иначе щеше да види ужаса в очите му, все едно му бяха казали нещо наистина плашещо, най- лошото:
- Не... не, островът не е мой, нямам нищо общо с това място... тук.- отвърна тихо, като се опита да изглежда спокоен. Възможно ли беше тя да беше разбрала от някъде. Надяваше се да не е. Обърна се към Джес и се усмихна мило, като й подаде ръка да влязат заедно.

-Ама не се хващаш...-погледна го леко намусено,преди да хване ръката му и да тръгне заедно с него.
Веретанна ги последва,но реши да спре,докато ре продължаваха по коридора...Застана до Ийв,отвори уста и каза достатъчно силно,за да я чуят онези двамата:
-Виждам ги женени след три години с поне пет деца.

Белокосият едва не се спъна и стисна очи засрамено. А пък Ийв назад този път сама покри устата си с ръце и се разкикоти:
- Веретанна, искрено се надявам думите ти да станат реалност, но...- заговори по- тихо и се огледа предпазливо:- Имам нещо за теб, ако си съгласна... да сервираме директно на Жрицата, че той всъщност също се пада Жрец, не е много добра идея. А ти си хитра и от името на всички, ще те помоля за съдействие... да са неправи така, че той сам да се издаде пред нея какво представлява, тогава всичките му пътища в живота ще са отворени. До колкото сега, ако Ника- сама му каже, да си вървят, ще последва един дълъг спор, караници и накрая... наистина ще си тръгнат.

-Мммм...-потърка брадичка с ръка,мислейки над нещо ново.-Това ще бъде малко трудно.Разкрих се като абсолютната 'измамница',ще трябва да действам в сенките.Предполагам,че няма да е трудно,само да измисля как.