Дълбоки размисли за миналото и настоящето

-Единственото не наред с мен е,че не знам как да мисля и какво да правя.-иглеждаше отнесена,докато зяпаше нагоре към слънцето.-И мечът не ме дърпа наникъде...Странна работа.

- Мисля че този проблем ще се реши след време. В момента не виждам идващото решение, но това се дължи на лекото объркване. - отбеляза лилавокосия, докато зад него Винр се беше сепнал и се чуваха удивените реплики от типа "Ти се казваш Кевин? Наистина?!" - Ако притежаваш търпение, то в този случай ще ти е от полза. Ако не... Може и да ти намерим работа ако искаш да не мислиш за проблеми.

-Бих искала да свърша нещо,но...те няма да ни оставят сами никъде,така че няма особен смисъл.-потърка лице с ръчички,чувстваше се толкова беззащитна в момента.

- Просто седни и глупей, ще играем карти - и отново извади просволутото тесте, което този път се разпиля по земята, понеже си отнесе удар по главата.
- Престани бе! Само това предлагаш, измисли нещо друго...
- Да копаем тунел за бягство!
- Голямо дете е, нали? Като си застинал на петнайсет години не значи, че цял живот трябва да се държиш като на петнайсет! Заради тъпа магия!
- Всъщност и двамата сте едни големи идиоти - просъска им Ризел, само чакаше разрешение да ги перне.

" Проклятие на Йоко и Север?"- Ишизу затвори очи, размишлявайки над всяка дума, минута след минута.
- Защо просто не върнеш това `сърце` на мястото му в такъв случай?- Ийв потърка разсеяно чело и погледна към него, а после към кестенявото момиче и леко присви очи:- А ти, по каква воля събираш тези парченца?

- Добре, Рив, дай нещо интересно! Да умрем от скука ли искаш?- подвикна Ника и обхвана с ръка веригата около врата си.
- Интересно ли искате? Това ще ви е дистатъчно ли?- обърна се рязко към тях и присви очи гневно:- Заради вас всичко бавно се разпада, защото сте толкова упорити и твърдоглави, че и глупаци ине можете да разберете колко важно е вашето присъствие тук! Мисаки няма да може още дълго да поддържа острова, нищо че е вампир, никой не е вечен!- гласът му се разнесе по коридорите като силно ехо, кънтящо по няколко пъти до всеки ъгъл и обратно. И точно, когато Нава отвори уста да каже нещо в оправдание или извинение, веригите изчезнаха:
- Какво?!- сепна се червенокосия.
- Очевидно наказанието ви свърши.- вдигна рамене рогиатия:- Мисаки- сан ви чака в главната зала.

- Аз не мога - поклати глава докато прибираше меча и пак го подаваше на Муртаг. - Преди 50 години Йоко и Север в гнева си разрушиха страната ми. И срутиха пещерата. Преди петдесет години пустинята отвъд морето се превърна в нищо, по-лошо и от пустиня. Те сега са някъде там, но кой би посмял да пристъпи в нищото... Нищо няма там, дори небе, те са единствените оцелели, защото са... "богове"? Още повече, че ако сега искам - вече рискувам неговата душа. Той може да стъпи там, защото е чуждоземец... Не и аз. - кимна към лилавокосия, с години Муртаг го беше убеждавал, че това е без значение.
- Какво толкова, те искат жертва... Аз ще бъда новата лисица, нищо повече. Не ме е грижа, Кевин.
- Да не започваме спора отново.

-Тези парченца ги събирам,защото имах едно в мен и боли страшно много.-присви устни при спомена и поклати глава.-Ако ти имаше възможност да разкараш такъв проблем,който сигурно накрая би убил някого,нямаше ли да го направиш?

Елфката повдигна вежди и погледна към Ишизу:
- Какво мислиш?
" Че вече познавам някой, който успя да спре едно такова парченце, преди да е попаднало в него и сега си го държи като сувенирче."- засмя се тихо и приведе глава:" Ирония, ако беше попаднало в сърцето му сега може би вече нямаше да е сред нас."
- Звучи страшно.
" То си е, поне от тази гледна точка."