Дълбоки размисли за миналото и настоящето

-Кой,аз?-разкикоти се тихичко.-Аз нищо не съм направила.Честна дума.

-А...ъм...почакайте!-тъпа,тъпа клаустрофобия!-Имам малък...проблем с сгради.Побърквам се между стени...те могат да отидат,аз ако може да остана тук.

- Да, сигурно.- отвърна Ника и се обърна към белокосият, който все още стоеше на едно място, като вцепенен:- Ама и ти си...
- А?!
- Жрице, ако постоянно така ще му взимате ума, няма да се разбираме.- подсмихна се все пак, даже направо си се усмихна едно кротко:- Хайде, вървете и двамата, махайте се от тук, че само разсеявате работата. Най- сетне реших да взема и да помогна, а вие ще ме разкандардисате! Или и вие ще помагате тук?- повдигна една вежда и ги изгледа, или се опитваше да ги преметне нещо, или си правеше съвсем обикновена шега и очакваше реакции.

- Не!- отсече жената, като погледна кестенявото момиче сериозно:- Идвате тук внезапно, без никакво предварително предупреждение. Различни елементи, заедно със Зъл меч и то ден преди Карнавала на златния дракон. Жрецът ни е зает с подготовката, затова и не е тук за да ви посрещне, но всички ще отидете при него и ще обясните присъствието си.- променлив характер, възрастна, но се държеше с когото и да е както си пожелае.
- Генкай...- въздъхна Ийв:- Нали трябваше да сме мили?- макар че тя самата стисна лъка и една водна стрела се сформира между тетивата.
- Мили, да, разбира се. Но трябва ида сме предпазливи, ако искаме да опазим животите си и тези на светлия народ. Така, че моля, придружете ме. Ако се налага, госпожице, затворете си очите докато минаваме по коридора, главната зала е достатъчно широка надявам се, ако ли не дворцовата тераса определено ще свърши работа, но всички тярбва да дойдете. Дори дракона...- погледна го и вдигна глава нагоре, към голямата тераса:- От там ще е по- лесно.

"Добре де, моя грешка" довърши сякаш отдавна започнат разгвор между тях си дракона и въздъхна "Джени, или ще и помогнемда влезешвътре или кажи на този глупав меч да ни намери търсения или търсените и ще си ходим"
- Ако говорим за влизане, тази там тераса май е по-подходяща, наистина - замислено преценяваше Скитника, докато стоеше малко по-настрани сякаш търсеше нещо. - Можем да отидем там, няма да стоимтук цяла вечност така или иначе

-Ако има с какво,аз нямам нищо против.-кимна усмихнато.

-Добре.-не беше се уплашила от жената ни най малко,можеше да разбере.След като тъмните там си имаха проблеми,значи и светлите тук също нямаше да бъдат по-назад.-Няма да усложнявам нещата.
Зарови се за миг в раницата и извади една черна превръзка.Отмятайки косата си назад,тя я захапа за миг и погледна към Генкай отново.Върза плата около очите си и хвана Ризел за ръката,че като се знаеше колко беше спъната.
-Така вече можем да влезем.-усмихна се.-Гоменасай.

- Чудесно. Аригато!- възкликна Мисаки и изобщо не се забави с възлагането на документите, купища:- Сортиране по азбучен ред, моля.- защо ли им трябваше да се забъркват. Нава погледна брат си малко стреснато, а той само вдигна рамене:- Ника- сама, моля те... за теб е подреждането на прагменти по калъфите.- дръпна го на страна и посочи задълженията на червенокосият, на края на дългата маса:
- Прелест.- промърмори, но вдигна пак рамене и се насочи натам.

- Добре тогава.- усмихна се розовокосата жена и се насочи към вратата, Ийв свали лъка си и водната стрела изчезна, като преди Женкай да пристъпи по спъталата отвори вратата ивлезе вътре първа.

Намери си и тя едно местенце на тази маса,след като с някаква изненадваща лекота пренесе купчината документи там.Внимателно взе първия лист и го положи по-встрани.Същото и със следващия.И следващия...Цялата тази работа й беше повече от позната.

"Хич не е приятно" промърмори Винр докато лазеше наоколо загледан към терасата в първите мигове "Мога да ви чакамтам, не е времето да приемам свот си форма точно сега"
"Просто внимавай, ние сме тълпа натрапници, нищо повече за тях" тихият глас на Скиталеца беше изпълнен с недовериекъм всичко наоколо

Пореден печат. Сега работата му беше по- напрегната, но нямаше начин, всичко наближаваше много бързо. Изведнъж се сепна и вдигна глава към вратата на терасата, изправи се бавно и се добра до широката шапка с воала в другия край на масата, далеч от временните му помощници:
- Имаме още гости.- промълви и леко се усмихна, намъквайки и белите ръкавици.
- Още?- вдигна глава Нава, съсредоточено класирайки неговата купчина от листове.

-Ако са една тайфа странници с дракон и един злобен меч...-поклати глава,почти беше свършила.-Просто ще бъде иронично.

Йозеп се появи от сенките, където до сега сякаш се сливаше с тях и отвори сините си очи:
- Те са. Генкай потвърди.- въздух с въздух си приказваше. Мисаки продължи напред към терасата, следван от Джейми и Риввил, единя да говори, другия да пази. Само че и Йозеп имаше намерение да ги последва.

-Явно са надушили някое друго кристалче.Или просто им липсваме.-прибра всичко накрая и плесна с ръце.-Хай!Готова съм!

Поне нямаше да се налага да влизат в повече дворци, май... Така си мислеше единият, докато другият гледаше лошо кучето което оставяше стъпки след тях, а Ризел въздъхна.
- Не, тези са невъзможни, небиваше изобщо да ни взимаш, за да правимнещата по-трудни.

-Ако мислите,че ще бъде по-лесно,мога да ви пратя някъде другаде.-усмихна се.-Едва ли меча ще откаже да създаде още един портал...

- С тези да е лесно? Неизпълнени мечти... Мислех, че поне едиия е по-разумен. Просто си мислех... че след като само стоим и даваме съвети... никой не е за предпочитане ако само стои и занимава другите с кавгите си - явно визираше себе сии онзи, с когото не си говореха и нямаше шанс засега да го и направят. - Само в случай, че сме в повече с глупости... иначе не бих си тръгнала като те гледам с тези ръце, знаеш че ужасно ми се иска да те лекувам

-Хихи.-доближи свободната си ръка до лицето си и се разкикоти тихичко.-Държиш се,все едно си ми мама...Искаш ли да ти викам 'мама'?
А на нея въобще не й правеше впечатление,че бяха гости и пълни непознати ги слушаха.

Ийв се подсмихваше лекичко, докато вървяха, за сметка на странно смръщеното изражение на Генкай. Стигнаха до вратата и възрастната жена я отвори още от растояние и събирайки погледите от вътре. А онзи с воала очевидно беше усетил дракона, но прекалената поява на различни елементи вече го дезориентираше или губеше част от способностите си, след разкриването на истинския жрец. Обърна се рязко към голямата врата и се загледа с интерес към новодошлите, докато среброокият до него не заговори от негово име, както подобаваше:
- Добре дошли в Храма на Светлите, моля заповядайте, Жрецът ни ви приветства.- склони глава и посочи с ръка бялата фигура до себе си:- Аз съм Джейми, гласът на господаря, неговите мисли са насочени към мен и биват изричани единствено от мен.- довърши като вдигна глава. В края на онази маса Ника само му хвърли един особен поглед и се смръщи, продължавайки с нагъването на прагментите и прибирането им в овалните кутии:
- С други думи... единя говори вместо другия.- обади се все пак и погледна кестенявокосото момиче:- А ето го и интересния меч?

- Ще се радвам - усмихваше се Ризел в същото време на момичето до себе си, докато Скиталецът кимаше на другите, явно единственият изразил желание да реагира по някакъв начин докато е време.
- Съжаляваме, че идваме в неподходящо време. За жалост не можем да се отклоним от пътя си - каза го, макар че дали важеше за спътниците му? Кой знае, може пък и да важеше...

-Аз какво ви казах...-тихо подшушна Джесика,сядайки до белокосия.
-Анооо...-искаше да я махне тази превръзка,но реши,че не беше ама никак добра идея.-Това онзи с червената коса ли беше?Дето ме взима за атракция...
-Същия.-подсмихна се синекосата.
-И Жрицата на Тъмните?
-Мхм.Познаваме тези хора.Те са на...някаква си тяхна мисия.Събират малки кристалчета,Жрецо,които попринцип причиняват болка на хората.Събират ги в меча.Аз лично имах едно от тези кристалчета в сърцето си...Но вече не.
Джени се усмихна в благодарност,честно казано не знаеше как точно трябваше да започне да обяснява...Особено както не можеше да види Жреца или който и да е друг.Постисна ръката на Ризел още малко.

- Кристалчета?- повтори замислено Джейми, докато под воала Мисаки присви недоволно очи и вдигна ръка към масата бавно. Среброокият до кего прие отново сериозно изражение преди да заговори:- Моля, заповядайте. Обяснете ни по- обстойто какво представляват тези кристалчета? Или... говорим за парчета от Драконовите криле?- тези думи от страна на белокосият вампир, изненадаха говорещия от негово име, макар че той ги произнесе остана малко шокиран и примига към господаря си. Въпросите привлякоха вниманието на Ника, който бързо заряза работата си и се подпря на масата с интерес.

-Точно за тях става въпрос.Калигорис са натрошили едната половина,а другата половина...- Джени замълча за миг.-Някой друг.Страшно много са и се луатаме насам-натам да ги търсим...
-Кой ли ще е тоя калпазанин...

Нава се понамръщи и отклони поглед към близнака си, който веднага подскочи:
- А, не! Не ме гледа така! Онова нещо само се счупи в ръката ми!- развика се и размаха ръката, с която преди го държеше:- Само го държах и то пръсна... няма вината за тая глупост да падне върху мен!- промърмори и скръсти ръце малко сърдито.
- Но беше в теб. Ти го взе от пещерата, ти го изнесе и...
- Я ме оставете на мира!

-Я по-спокойно.-замери го с едно перо в главата.-Станало,станало.Нямал си ни най-малка представа какво е било.
-Х-хай...-Джени сведе леко глава.

Червенокосият се нацупи още, но запази мълчание, поглеждайки към Жреца. Внезапно вниманието му и това на поклонниците му беше привлечено от едно малко огледалце във въздуха, което постепенно започна да се уголемява, бързо и ставаше по- ясно, но и по- бледо. Докато фигурите не преминаха, порталът изчезна, връщайки се в белите очи на вълчицата, а в момента в който тя легна на земята кротко и си пое дъх, синият им цвят се върна:
" Доно, моля... Владетелят на Соуци'о."- промълви тихо и приведе глава, изправяйки се. В същия момент шестимата поклонници коленичиха ниско.

Джесика едва не си фрасна главата в масата,щом се поклони на момента.Дженифър може би беше скитница,но имаше маниери...Пусна ръката на Ризел и също леко се поклони,дори и да не го виждаше.И хубаво,че не го виждаше,защото той така се блещеше срещу нея...
-Изправете се,всички.-махна с ръка и пристъпи към момичето.-Е-елоре?
-Моля?-повдигна внезапно глава.-Н-не...аз не съм...не съм мама.Вие познавате мама?!
Мама...това го удари като юмрук в гърдите.

Мисаки също вдигна глава и прехвърли няколко пъти погледа си от Шико на Дженифър, добре че беше воала, за да скрие изненаданото му лице и разширените очи.
- Мама? Атракционното момиче ще приказва за мама пък сега!- а Ника не беше в особено настроение от цялата тази сбирщина по негово мнение тук, бяха прекалено много хора и това почваше много по- бързо от нормалното да го дразни. Особено след като брат му го сграбчи за червената коса и накара също да се поклони заедно с него:- Ама...
- Замълчи!- просъска съвсем тихо.