Дълбоки размисли за миналото и настоящето

- Както желаете, нищо не ви спира, вече се убедихме че преминавате каменните пазачи без никакви проблеми.- усмихна се леко и се добра също до масата, а черната сянка над онази част от залата, която временно той беше прогонил, сега отново се върна, поглъщайки статуите, картините и онзи стъклен похлупак.

- Предполагам след всичко, ще останете за Карнавала?- попита Ийв, откланяйки поглед към тях, вода и огън на едно място в компания, беше интересна гледка.

-Ще отида.-и тя заряза документите...очакваше се.

Шико се беше смръщил на думите на Скитника.Погледна през рамо към него,но повече внимание от това не му обърна.
-Мъъ...-момичето се поразмърда леко и отвори очи.-О,супер...Още ли съм в онзи кошмар,където съм някаква си принцеса?
-Кошмар?-това го изненада,но въпреки всичко се усмихна.Колко му напомни на него,когато го светнаха какво бяха искали от него тогава...

"Не съм сгурен че трябва да оставаме за Карнавал" отвърна драконът замислено, в общи линии не знаеше... Какво да прави там. След всичко напоследък май хич не беше за карнавали и празници.
- Никой не знае още. Ако ни пуснат ще си отидем, ако не - ще останем. И зависи от много неща, нещата са относителни - добави Скитника с поредна въздишка - Останем ли, е, скоро ще се отървете от нас без проблеми и няма да се налага да се занимавате с нас.
Беше абсолютно сигурен, че ще дойдат да разгледат да не би случайно не са се показали глупаво на някое парти, така де.
- С други думи, някои ги е страхоттози Карнавал

- Да ви е страх... някой от вас?- примига Ийв и спря с дълбаенето си замислено:- Това е странно.

- Как ли ще реагира, когато ги види долу?- промълви Генкай тихо, на нея не й правеше особено впечатление нищо, интересно спокойствие я беше налегнало.
- Не знам, но дано и те да разберат, че сблъсък между техните разбъркани сили в момента, може да донесе до едно сериозно поражение върху целия остров.- отвърна Мисаки, като проследи синекосата и остана да гледа във вратата.
- Затова ли са оковите?
- Само временно.

-Дали временно ще реши да ви срита задниците за това...-той пък защо се обаждаше?Беше се появил ей тъй на...

-Добре...само аз ли си мисля,че това не е нормално?-гледаше шашардисано към двамата братя,или по-скоро оковите им.-Нуждно ли е да са оковани?!

- Тя може да прави каквото пожелае, ние сме й казали - подсмихна се лилавокосия.
- И не, не е странно - усмихна се леко Скитника и се понамести малко нервно, нетипично за него. - За прокълнатите от лисици всичко е възможно. Вече петдесет години.
- Но не се притеснявайте, ако се налага да останем, той ще го преживее, имало е и по-лоши случаи, трябва да се пази от какви ли не странни за обикновените хора неща.
- Нещо като алергия, която винаги променя настроенията си. Веднъж едно, а после друго.

Розовоокият примига стреснато и се усмихна нервно:
- Хех, дано не...- притвори очи и разроши косата си, само че в последствие още по- предпазливо се огледа, да, Ийв я нямаше наоколо, значи можеше да се роши колкото иска... за сега.

- Нужно е, оковите блокират магиите им за известно време.- отвърна Риввил и също погледна братята. Нава си седеше кротко на пода, облегнал се на плочата, а Ника забиваше нервно пета в пода до него. И двамата бяха зад очертанието на слънце на пода, и двамата бяха с едни сияещи окови около вратовете си, чиито вериги излизаха директно от плочата:
- Той може да ги махне, но не иска!- просъска червенокосият и посочи обвинително брат си.
- Не мога. Безсмислено е дори да пробвам.- въздъхна другия и вдигна рамене:- Гоменне, Джес, май няма да ни се размине някое обвинение в неуважение или нещо подобно.

" Проклятие от лисица? Това ме заинтригува, но дали ви се разказва сър?"- намеси се вълчицата и повдигна глава.

-А,като го гледам Шико-сама колко се е загрижил как Ника се е развикал,сте много загазили.-прие едно разочаровано изражение за миг-два.-Защо имам чувството,че изпълнения като тези няма да са рядкост?И защо имам още по-голямото чувство,че Ника,като маймунякът,който е,ще ги забърка почти всичките?Защо ли,защо ли?
Седна между двамата.
-Ще остана с вас,докато събранието не започне.След това пак ще сляза,ако дотогава не са ви пуснали.

- Сякаш ми пука за мнението на онзи...- промърмори искръсти ръце, също сядайки на земята:
- Затова сме и тук. Защото на теб не ти пука, а на мен ми... и за малко да бяхме започнали да си разменяме фокуси...- заговори Нава и затвори очи с въздишка:- Ккаво ще стане сега?
- Сега не мисля, че ще стане нещо. Мисаки- сама е усетил някаква липса на равновесие ежду вас двамата, затова нареди да ви оковем, че може да нарушите и общото равновесие на Лумен, ако наистина решите да си... "размените фокуси".- отвърна Рив и погледна нагоре към стълбите:- Но предполагам ще ви освободим преди събранието. Може да е всичко, но тогава най- много май ще имаме нужда от укротяване на неразбирателствата между елементите.

-А аз съм спец в това да си държа нервите под контрол.-въздъхна тежко,поклащайки глава.-Нещата ще станат още по-грозни,чувствам аз...

- Да става каквото ще!
- Не е така, Ника, ако стане нещо може би...
- Пак ние ще сме виновни, да, знам.
въздъхнаха едновременно, а двамата им пазачи поклатиха глави:
- Ако приемахте себе си както трябва, сега щяхте да сте горе и вие да мислите над предстоящето събрание.- обади се почти шептейки Кай.
- Мнение не сме искали.- промърмори и леко удари главата си в плочата, червените му коси в това седнало положение се радстилаха по пода от двете ме страни кат локви...кръв.

-Оставете го да си мърмори,инъче няма да му мине.-бъчна го леко в главата с пръст.

- Много правилно казано.- подсмихна се белокосият и хвърли бърз поглед на сърдития си брат.
- Вашата компания не ми е прията в момента.- промърмори тихо и се сви още малко, като покри лицето си в скръстените си ръе.
- Уви, на този етап друга ковпания май няма.

-Че моята не е ли приятна?-прие тъжен вид,на ръба на сълзи,с прекалено големи сини очи.-Мън...

- Аз нищо не съм казал.- вдигна ръце Нава, но брат му... Ника вече сигурно беше на ръба на нервна криза:
- Не. Не, не, не! Не ти, не пак! Стига ми толкова за последните два дни... Първо ти, после онази принцеса, сега...пак ли ти? Бъдете милостиви, хора!- стисна очи и вплете пръсти в косата си, стискайки кичурите.

-Хеее,колко лесно могат да те изманипулират.-ухили се победоносно.-Актьорските му умения май са много добри.

Червенокосият примига няколко пъти и стисна зъби, обърна се с гръб и оковите около врата му издрънчаха тихо:
- Ама и вие сте... ужасни.- промърмори и въздъхна:- Чувствам се като някакво куче.
- Всъщност погледнато от тази страна, наистина в момента сме в положението на кучета... с тези.- хвана своята верига и я подръпна малко.
- И все още твърдя, че можеш да ги махнеш.
- Може и да мога, но не е редно.- поклати глава белокосият.
- Джесика, кажи му!

-Ммм,като се замисля...-повдигна пръст,с един отнесен поглед.-Тия вериги могат да бъдат като идея за по-късно...Когато не ме слуша.

- Не това имах в предвид.- и все пак се замисли и подсмихна дяволито.
- Аз да не слушам?- мигна и разтърси глава:- А, не, без такива. Ще слушам, както винаги!
- Както когато бяхме деца, всички щуротии идваха от твоята глава.
- Шт, не издавай такива тайни.

-Сериозно?-изправи се бавно,обръщайки се към изхода.-Тъй значи...имам си палавник.Как може такова нещо?

- Чакай!- почти извика след нея стреснато:- Преди може ида съм, но сега... сега...
- Сега ще чакате Мисаки да каже дали да ви освободим или да ви оставим сами тук.- отвърна Риввил и също се насочи към стълбите.
- Ти пак ли си изказваш мнението без да сме ти го искали?- подвикна Ника и пак зарови лице чежду захвата на ръцете си.

Погледна за миг през рамо,притвори очи и продължи напред.Краят на кимоното й излезе от погледа му щом тя взе последното стъпало и излезе от там.

- Да разкажем за проклятие? - кестенявкото въздъхна още веднъж замислено. Не беше го разказвал това... Никой не се интересуваше от проклятия. Изтегли меча, който бе дал на Муртаг и го повдигна - Просто е. Там, където бях роден, далеч на юг от тук, имаше много легенди. Те често бяха свързани с животни. Свързано беше вероятно с факта, че родния ми край бе пустиня. В пустинята много от тези легендарни животни ги няма. Имаше пустинни лисици... някои ги почитаха като богове, защото иначе лисиците щяха да ги прокълнат обидени. За децата, между които и аз, лисиците не бяха кой знае какво. Убивахме някои за да продаваме кожи и да преживяваме, когато нямахме нищо за ядене. Един ден проследихме две до леговището им. Ние, по-слабите и пъргави уж деца влязохме навътре, но не намерихме лисици... Намерихме злато. Продължихме напред, удивени от откритието, имаше толкова много, детските ни погледи шареха насам-натам, но навсякъде имаше само злато, никога не бяхме виждали толкова. Бяхме попаднали в пещерата Арабаста. А всеки знаеше, че тя води към царството на мъртвите, златото се оставяше, за да се умилостивят злините, според нашите сънародници. Забравихме за лисиците и се обърнахме към съкровищата. Момчетата започнаха да ровят из тях търсейки нещо интересно и невиждано. А аз с целия си късмет извадих Сърцето. - той пусна меча, който продължи да стои забит в земята и да чака, но всъщност издаваше странни звуци. Очите на двете странни лисици на дръжката светнаха хитро. - Сърцето примамваше с музика всеки, който бе достатъчно глупав да се доближи. Сърцето на черната лисица в светлината и бялата в тъмнината, затворено в парче метал, за да никой да не им го отнеме. Исках това не толкова ценно нещо, което дори не знаех как да използвам и така си навлякох гнева на двете "божества" Север... и Йоко. Е... проклятието дойде постепенно... болезнено... завинаги. Не върнахме богатствата им, а откраднахме сърцата им и гневът им не бе насочен само срещу мен, нито само срещу приятелите ми... - замислено спря, можеше да разказва още и още... но това бе вече само приказка, слава богу. Дали? - Откраднах сърце... И историята е доста по-дълга, но това е началото.

-Очакваше се да имаш някоя мистериозна история за разказване...-Дженифър потърка леко глава,докато се понадигаше.
-Внимавай...-Шико тихо промълви,но тя не му обърна особено внимание.
-Вижте сега...не става тъй в един миг да съм скитница,в друг да съм принцеса.Просто не е толкова просто.Имате на събрание да ходите,после ще се...говори,ако има за какво да се говори.
-Но...-той я погледна с тъжни сини очи и въздъхна зад маската.-Добре...само ми обещай да не избягаш.
-Да избягам?
-Майка ти така правеше,когато беше под напрежение.Изчезваше за час-два и после се връщаше,все едно нищо не се беше случило.
Сви ръце в юмруци.Помнеше го този нейн навик...
-Обещай ми...
-Хубаво.
-А така.-не се въздържа и леко разроши косата ѝ,сякаш беше все още бебе.Стана и се отдалечи,връщайки се обратно в храма.
-Аз като ви казах,че съм магнит за проблеми...ама неее...

- Ти ли? Моля ти се, Кевин току що ти разказа началото на неговите магнитни проблеми - за един миг от мистериозно име и същност, лилавокосия вече сочеше към кестенявкото без изобщо да се преструва... С започването на историята, вече нямаше смисъл да се крият... Нали? Може би Кевин нямаше особено на против... - Така че спокойно, имаме си на представа какво значи проблеми... И то не само големи, а и дребни и странни... всякакви.
- Надявам се сега да си по-добре - добави Ризел, и да - нямаха намерение да си говорят, въпреки че учтиво се изслушваха без да се надигат на спор.